Решение № 1630 от 02.08.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1630

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател : Анелия Харитева

Членове : Здравка Диева

Недялко Бекиров при секретаря П.Петрова и с участието на прокурор Вл.Вълев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1570/2021г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Н.З.С. ***/ с пълномощник адв.В.С. обжалва Решение № 757/13.04.2021г., постановено по адм.д.№ 2829/2020г. на АС – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушаване правата му по чл.3 от ЕКЗПЧ и на чл.3 ЗИНЗС във вр. с пребиваването му в затвора – гр.Пловдив за периода от 10.02.2020г. до 03.11.2020г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетението – до пълния размер от 50 000лв., като неоснователна. В отхвърлителната му част решението е оспорено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита се за доказана в цялост претенцията, поради което искът е следвало да бъде изцяло уважен. Касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ : „Нетна площ е тази, която остава след приспадането на площта, заета от мебелите, леглата и санитарния възел.“.

Заявено е, че многократното пръскане срещу дървеници и гризачи доказва, че ги има постоянно. Поискано е да бъде взета предвид актуалната практика на ЕСПЧ по посочени дела.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. ч.

– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив обжалва Решение № 757/13.04.2021г., постановено по адм.д.№ 2829/2020г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н.З.С. ***/, обезщетение в размер на 984лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.02.2020г. до 03.11.2020г. в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва за забава от дата на предявяване на иска 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В обжалваната част решението се счита за неправилно и необосновано, с твърдение за несъобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Поддържа се, че не е преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Твърди се неустановена по категоричен начин вреда, бездействие на администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че Н.С. е търпял присъдата си в Затвора – Пловдив, където всички спални помещения, в които е пребивавал, са снабдени с тоалетна и течаща вода. През светлата част на денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност да излизат по коридорите и посещават съседни спални помещения. Действително е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което е компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Представени са сключени договори за ДДД обработки, които свидетелстват за полаганите грижи в борбата с насекоми и гризачи. Оплакването на ищеца за влошено здравословно заболяване е неоснователно, в каквато насока е приета по делото СМЕ. Твърди се, че не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / Г./, в частност – Затвора в Пловдив. Съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди, които възприема по свое лично впечатление, което представлява съществен порок на решението. Посочено е, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не следва да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуални битови навици и предпочитания на всеки лишен от свобода. Поискано е в обжалваната част решението да бъде отменено с отхвърляне претенциите на ищеца.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Вълев счита жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за основателна, а жалбата на Н.С. за неоснователна.

Касационните жалби са подадени в срок от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт, които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.

1. Искът пред АС – Пловдив е основан на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧ с цена 50 000лв. Заявени са : пренаселеност на килията, нетната площ на която е под 3 кв.м.; липса на постоянно течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; влошено здравословно състояние. Поддържано е наличие на искане от страна на ищеца за преглед и лечение, които искания не били уважени от администрацията. Посочените претенции са били основание за твърдение за причинени значителни неимуществени вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др.

Според събраните доказателства АС –

Пловдив приел, че исковата претенция касае период от 28.02.2020г. – на тази дата ищецът постъпва в затвора Пловдив /справка, л.24; становище, л.29/ до 03.11.2020г. – дата на подаване на исковата молба.

За посочения период ответникът е представил писмени доказателства по отношение : - твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи : протоколи за извършени услуги през м.01.2020г., м.03.2020г., м.05.2020г., м.08.2020г., м.09.2020г. за осъществена дезинфекция против насекоми, гризачи, хлебарки / л.38 и сл./; - твърдението за пренаселеност на килията, нетната площ на която е под 3 кв.м. : справка за пост и помещение за настаняване на ищеца за конкретни периоди /л.30/ - от 23 периода в обхвата на периода по иска са налице данни за превишен капацитет за настаняване в 17, като спалните помещения са с площи – 26,27 кв.м.; 25,98 кв.м.; 27,25 кв.м.; 25,98 кв.м.; 56, 09 кв.м.; 25, 98 кв.м. и отразени в таблица площи на санитарен възел, вкл. наличие на прозорци в спалните помещения – 2 бр. с конкретни размери, като е заявено от ответника, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените;

- твърдението за липса на постоянно течаща топла и студена вода - във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел с неограничен достъп до тях, вкл. е налично отопление с централно парно, добро осветление и проветряемост посредством естествена вентилация, и ищецът е назначен от 23.10.2020г. на работа като чистач с възможност за ползване на баня всеки работен ден, като неработещите ползват баня два пъти седмично по утвърден график /приложен по делото/; - твърдението за влошено здравословно състояние : докладна записка от д-р Р.Даскалова – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив с информация за л.св. Н.С. – няма медицинско досие, има един преглед при постъпването му в затвора – Пловдив и към 26.11.2020г. няма оплакване от медицинско естество /приложени и здравен картон на ищеца, данни от преглед при постъпването му в затвора/. Разпитан по делото свидетел – Н.Т. /л.св./ поддържа наличието на гризачи и дървеници, пренаселеност на килии, топла вода – лукс. Свидетелят Ст.М. заявил наличие на екземи по главата на ищеца, на които не било обърнато внимание. Свидетелят не е посочил данни за заявени оплаквания от С. за влошено здравословно състояние, на които не е обърнато внимание. Според приета по делото СМЕ /л.48 и сл./ - наличната медицинска документация е обосновала извод за отсъствие на данни за влошено здравословно състояние на ищеца.

Съдът е обсъдил всички събрани доказателства за исковия период по конкретните твърдения при правилна преценка за допустимост на иска. Анализирани са приложимите за спора норми с позоваване на съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ. Правилно е определен исковия период – в съответствие със събраните доказателства. Верен е извода, че за процесния период при престоя в затвора - Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение правят периодите от 21.08.2020г. до 25.08.2020г., от 28.09.2020г. до 23.10.2020г. и от 02.11.2020г. до 03.11.2020г. В тази вр. е посочено, че тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС и чл.3 ал.2 ЗИНЗС.

Съобразен с доказателствата е извода на АС – Пловдив за отсъствие на нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко спално помещение в Затвора - Пловдив е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Броят на прозорците е съобразен с големината на помещението. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения в Затвора -Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Както бе посочено по-горе, ответникът е представил доказателства, които не са опровергани от ищеца, за това, че всички килии са разполагали със санитарен възел и достъп до течаща студена вода. Възприема се и извода по отношение оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки – неоснователни, предвид данните за извършени ДДД обработки. Правилно е възприето като неоснователно и оплакването за влошено здравословно състояние – не са налице доказателства за медицински оплаквания от страна на ищеца, които да са налагали преглед и лечение. В тази насока е и заключението по приетата СМЕ. При приемане на СМЕ е допуснато процесуално нарушение, което в конкретиката на фактите не е съществено, тъй като не променя фактическите изводи в експертизата – същите произтичат при преценка на събраните доказателства за здравословното състояние на ищеца и без специални знания.

В резултат от изводите по конкретните твърдения, с основание е прието за установено, че за исковия период от 28.02.2020г. до 03.11.2020г., с изключение на периодите от 21.08.2020г. до 25.08.2020г., от 28.09.2020г. до 23.10.2020г. и от

02.11.2020г. до 03.11.2020г., ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В тази вр. е посочено, в частта, с която исковата претенция е уважена частично, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти. Размерът на частично уважения иск е основан на чл.52 ЗЗД - обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. Обезщетението в размер на 984лв. е съобразено със съдебната практика по идентични дела. В останалата част за разликата над 984 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът е отхвърлен. Спрямо възприет за основателен размер на главния иск / 984.00 лв. /, е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г. - дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

2. АС – Пловдив е съобразил нормите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“, и чл.284 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността по своя характер е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. ; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС :

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/113c48bd-c602-4349-a507-eddc73976089