Решение № 546 от 14.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 467/2024
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 14.04.2025
- Състав
- Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20241100900467 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С определение № 2764/18.01.2024 г. по гр. д. 65766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав на основание чл. 213 ГПК са съединени гр.д.
№ 60711/2023г. по описа на СРС, 180 състав и гр. д. 65766/2023 г. по описа на СРС, 55 състав.
С определение № 4490/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 65766/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на надлежния съд – Софийски градски съд.
Разглеждането на делото е продължило под № 467/2024 г. по описа на СГС, VI-12.
Ищецът „Шиндлер България“ ЕООД, ЕИК 175268401 твърди наличие на вземания, произтичащи от Договор за основно техническо обслужване BGCON-01012020 на асансьорни уредби и повдигателни съоръжения и Анексите към него, сключени с ответното дружество „Дарзалас Интернешънъл“ АД, ЕИК 204240087, с предмет абонаментно техническо 1 обслужване на асансьори и повдигателни съоръжения.
Излага, че при предвидените в договора условия и срокове ищецът е предоставял услуги в изпълнение на договора, като всеки месец са били изпращани фактури към електронните адреси на ответника.
Твърди, че в целия период на предоставяне на услугите са били провеждани срещи и разговори между представители на двете страни, изготвяни са проекти на споразумения за разсрочване и са изпращани уведомления за неизпълнение на задължения с предупреждения за спиране на дейността по сервизиране на асансьорите, но плащане не е извършено.
Поддържа, че се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.07.2023 г. по образуваното ч.гр.д. № 37349/2023 г. по описа на СPC, въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, издадена срещу ответника в настоящото производство, за следните суми: 19 067,55 лв. представляваща главница за месечен абонамент за м. юни, юли и август 2022 г. за аварийно обслужване по договор BG-CON-01012020 и за поддръжка на съоръжения по фактури № 21429/27.06.2022 г., № 21707/25.07.2022 г. и № 21984/18.08.2022 г. за период от 27.06.2022 г. до 18.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, 5 993,56 лв. представляваща мораторна лихва за период 27.07.2022 г. до 03.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 501,22 лв.
Снабдил се е и със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 18.07.2023 г. по образуваното ч.гр.д. № 37361/2023 г. по описа на СPC, въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, издадена срещу ответника в настоящото производство, за следните суми: 12 711,70 лв. представляваща главница за месечен абонамент за м. септември и октомври 2022 г. за аварийно обслужване по договор BG-CON-01012020 и за поддръжка на съоръжения по фактури № 22282/26.09.2022 г. и № 22576/25.10.2022 г. за период от 26.09.2022 г. до 25.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, 2 993,60 лв. представляваща мораторна лихва за период 26.10.2022 г. до 03.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 314,11 лв.
Твърди, че е получил Разпореждания по ч.гр.д. № 37349/2023 г. по описа на СPC и по ч.гр.д. № 37361/2023 г. по описа на СPC във връзка с постъпили възражения от длъжника в срока по чл. 414 ГПК и за възможността да 2 предяви установителен иск за вземането си. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде установено, че ответникът дължи следните суми: 31 779.25 лева – главница, представляваща възнаграждение по договор за основно техническо обслужване BG-CON-01012020 за извършенообслужване и поддръжка за месец юни, юли, август, септември и октомври 2022 г., за което са издадени фактура № 21429/27.06.2022г., № 21707/25.07.2022г., № 21984/18.08.2022г., № 22282/26.09.2022г. и № 22576/25.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане; 8 987.16 лева – мораторналихва върху главницата за периода от 27.07.2022 г. до 03.07.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от документите по ч.гр.д. № 37349/2023 г. по описа на СPC, икщецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 21.07.2023 г. по образуваното, въз основа на заявление по чл.
410 ГПК, издадена срещу ответника в настоящото производство, за следните суми: 19 067,55 лв. представляваща главница за месечен абонамент за м. юни, юли и август 2022 г. за аварийно обслужване по договор BG-CON-01012020 и за поддръжка на съоръжения по фактури № 21429/27.06.2022 г., № 21707/25.07.2022 г. и № 21984/18.08.2022 г. за период от 27.06.2022 г. до 18.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, 5 993,56 лв. представляваща мораторна лихва за период 27.07.2022 г. до 03.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 501,22 лв.
Заповедта е била връчена на длъжника на 28.08.2023 г., като 11.09.2023 г. той е депозирал възражение. на
Разпореждането на съда, с което е указана възможността за предявяване на установителен иск, е връчено на заявителя на 09.10.2023 г.
Исковата молба за установяване на вземането, въз основа на която е образувано гр.д. № 60711/2023г. по описа на СРС, 180 състав, е депозирана в 3 съда на 06.11.2023 г.
Видно от документите по ч.гр.д. № 37361/2023 г. по описа на СPC, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от18.07.2023 г., издадена срещу ответника в настоящото производство, за следните суми: 12 711,70 лв. представляваща главница за месечен абонамент за м. септември и октомври 2022 г. за аварийно обслужване по договор BG-CON-01012020 и за поддръжка на съоръжения по фактури № 22282/26.09.2022 г. и № 22576/25.10.2022 г. за период от 26.09.2022 г. до 25.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, 2 993,60 лв. представляваща мораторна лихва за период 26.10.2022 г. до 03.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 314,11 лв.
Заповедта е била връчена на длъжника на 28.08.2023 г., като 11.09.2023 г. той е депозирал възражение. на
Разпореждането на съда, с което е указана възможността за предявяване на установителен иск, е връчено на заявителя на 02.11.2023 г.
Исковата молба за установяване на вземането, въз основа на която е образувано гр.д. № 65766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, е депозирана в съда на 30.11.2023 г.
С определение № 2764/18.01.2024 г. по гр. д. 65766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав на основание чл. 213 ГПК са съединени гр.д.
№ 60711/2023г. по описа на СРС, 180 състав и гр. д. 65766/2023 г. по описа на СРС, 55 състав. С определение № 4490/29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 65766/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на надлежния съд – Софийски градски съд.
Съгласно представения по делото Договор BGCON-01012020, ищецът е поел задължение за основно техническо обслужване на асансьорни уредби и повдигателни съоръжения на ответника срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2 708 евро. Макар в текста възнаграждението да е записано като ”годишно”, при тълкуване на волята на страните, изхождайки от посочените в табличен вид „Технически параметри, единични и общи цени”, съдържащи месечната стойност за поддръжка на всяко едно от съоръженията, чиито общ размер е 2 708,08 евро, следва да се направи извод, че това е 4 месечното, а не годишно възнаграждение по договора.
По делото е приобщена спогодба от 10.06.2021 г., сключена между ищеца и трети страни, превещо я неотносима към очертания с исковата молба предмет.
За абонаментното обслужване за периода месец юни, юли, август, септември и октомври 2022 г., за което са издадени фактура № 21429/27.06.2022г., № 21707/25.07.2022г., № 21984/18.08.2022г., № 22282/26.09.2022г. и № 22576/25.10.2022г., които са били изпратени на ответника на неговия електронен адрес, както и чрез платформата е-фактура, а тяхното получаване е било потвърдено от получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При установеното своевременно направено възражения срещу заповедите за изпълнение по посочените по горе заповедни производства, както и предяване на установителните в рамките на преклузивните искове с сроковете, съдът намира, че съединените за съвместно разглеждане в хода на настоящото производство исковете са допустими.
Насрещните права и задъжения по възникналия между страните договор го определя като такъв за услуга, изразяваща се в задължение на ищеца да извършва основно техническо обслужване BGCON-01012020 на асансьорни уредби и повдигателни съоръжения на ответника, срещу заплащане на константна месечна цена. При отчитане на договорната свобода (чл.9 от ЗЗД) учреденото правоотношение е допустимо, като субсидирано приложение ще намерят правилата на чл. 258 и следващите от ЗЗД.
Договорът е алеаторен в първата частта, тъй като предварително не е известен обема и вида на необходимите за извършване дейности.
Договорената насрещна престация е периодична – ежемесечно възнаграждение, което не е обвързано с контретния обем, вид и характер на извършениете дейности по изпълнение на договора, а зависи от контретно възникналите технически нужди за поддържане на съоръжнията в режим на функциониране.
Предвид така установения периодичен характер на паричното задължение, липса на възражения на ответника за неизпълнение, както и приемането на издадените фактури, съдът намира, че възложителят по 5 договора е дължал исковите суми по процесните фактури за предоставената му услуга.
Съгласно чл.7а от Договора плащането се извършва до 25-то число от всеки месец, но когато плащанията са с период о продължителен от 30 дни, изпълнителят има право да начислява неустойка в разме на 0,10 %. Ищецът претендира не неустойка, а моратонра лихва по чл.86 ЗЗД, явяваща се правна последица от забавата на паричното задължение, което е допустимо. Тя се дължи върху главниците по всяка от фактурите за периода след изтичане на 30 дн. срок от падежа на всяко от вземанията (25 число на съответния месец). За периода 27.07.2022 г. до 03.07.2023 г. се дължи мораторна за забава в общ размер на 8 987,16 лв.
Горното налага извода за основателност на предявените искове.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК, че „ДАРЗАЛАС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК: 204240087, представлявано от Н.К.Н. – управител, Адрес: гр. София 1606, ул. Дамян Груев No 17-19, вх.1, ет. 1 дължи на "ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175268401, представлявано от Я.Г.А. - управител Гр. София, 1839, бул. Ботевградско шосе № 264, ет. 6, чрез адв. И.Г., гр. София, ул „Оборище“ № 37, ет.1, ап.5, въз основа на Договор за основно техническо обслужване BG-CON-01012020, за извършено обслужване и поддръжка за месец юни, юли, август, септември и октомври 2022 г., по фактури № 21429/27.06.2022г., № 21707/25.07.2022 г., № 21984/18.08.2022 г., № 22282/26.09.2022 г. и № 22576/25.10.2022 г., следните суми: 31 779.25 лева – общ размер на главницата, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до окончателното плащане; 8 987.16 лева – общ размер на мораторна лихва върху главниците за периода от 27.07.2022 г. до 03.07.2023 г., за които суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.07.2023 г. по ч.гр.д. № 37349/2023 г. по описа на СPC и от 18.07.2023 г. по образуваното ч.гр.д. № 37361/2023 г. по описа на СPC.
Разпечатката съдържа 46 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/113c0e5c-06fe-4799-9c84-690eb2412b2e