Решение № 120 от 20.05.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Враца, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500497 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Враца против Решение № 328/21.05.2024 г. по гр.д.№ 3282/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че М. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, е собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в ***, с площ от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, и Община Враца е осъдена да заплати на М. А. М., сумата от 850,00 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място се посочва, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Навеждат се доводи, че не е обсъдено обстоятелството, че за същия поземлен имот в 1

Община Враца с вх.№ 9400-0-15526/13.11.2023 г., т.е. 3 дни по-рано от декларацията на ищеца М. А. М., е била подадена декларация от друго лице М. А. П. за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, което индикира опит за злоупотреба с дадените от закона възможности по отношение на придобивните способи, както и за вероятна симулация при свидетелските показания.

Твърди се, че процесният поземлен имот представлява земеделска земя, попадаща в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е отразен в регистъра на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на областния управител на Област Враца, без вписани собственици или ползватели с предоставено право по ПМС № 21/1963 г. на ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството и личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места.

Въззивникът счита, че в обжалваното решение не е посочено каква точно фактическа обстановка районният съд е приел за установена и защо е приел за достоверни едни доказателствени материали, а други е отхвърлил или изобщо не е обсъждал. Изразява несъгласие с извода на съда, че от представения препис от регистър на новообразуваните имоти е видно, че процесният имот е ползван от М. М. П.. Сочи, че от преписа от посочения регистър се установява, че поземлен имот с идентификатор № *** никога не е бил предоставян за ползване на наследодателя на ищеца, винаги е бил временно стопанисван от Община Враца и няма вписан собственик или ползвател.

В жалбата се излагат подробни съображения, че са кредитирани показанията на двамата свидетели на ищеца, въз основа на които обаче не може да бъде обоснован извод за осъществявано владение върху процесния имот. Въззивникът счита, че от гласните доказателства се установява единствено, че М. А. М. притежава къща и други постройки, както и овощни насаждения в поземлен имот в м."***", до който има посипан земен път, но не е ясно за кой точно имот се отнасят тези показания – дали за собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 2 587 кв.м., в който видно от приложената скица действително са изградени постройки, или за процесния поземлен имот с идентификатор № ***, който е самозалесен с дървесна растителност и е необработваем. Изтъква, че от показанията на свидетелите не могат да се установят с категоричност конкретни граници на владението предвид липсата на материални граници, а свидетелските показания сочат единствено обработка и ползване на собствения на ищеца имот с площ от 2 587 кв.м., в който са налични сочените постройки, овощни насаждения и ливада. Според въззивника, като се е базирал единствено на тези непълни и неясни свидетелски показания, игнорирайки писмените доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че е реализиран фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС. Посочва, че в противоречие с принципа за служебното начало в гражданския процес, при наличието на явно противоречие в доказателствения материал, районният съд не е назначил специализирана експертиза.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на предявения положителен установителен иск за собственост. Претендира се присъждане на направените деловодни 2 разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.М. М., като пълномощник на ищеца М. А. М., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Според изложеното в отговора, районният съд е разгледал и обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззиваемият счита, че в хода на съдебното дирене е доказано по безспорен начин, че М. М. владее процесния имот лично и необезпокоявано повече от 30 години, а преди това имотът е бил владян и ползван от неговите баща и дядо.

В подкрепа на това становище се позовава на събраните по делото гласни доказателства. Твърди, че дядото на ищеца – М. М. П. е притежавал много имоти в местността, един от които е и процесният имот с идентификатор ***, с номер по предходен план: 985424, което се потвърждава от представения от ответника Списък по собственици съвместен с ползвателите, в който М. М. П. е посочен като собственик на имот № 985424, а в графата за ползвателите е посочено, че имотът единствено се стопанисва от Общината.

Изтъква, че от представените от ответника писмени доказателства е видно, че процесният имот никога не е бил отчуждаван и одържавяван и не е бил предоставян за ползване на други лица по реда на ПМС, както и че не е бил отнеман физически или юридически от собствениците му, поради което съдът правилно е приел, че имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и общината не е могла да го придобие на основание чл.25, ал.1 от същия закон.

Твърди, че в случая ищецът е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на повече от 20-годишна придобивна давност, като владението не е смущавано и прекъсвано от други лица.

В отговора се изразява несъгласие с оплакването на въззивника, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че за процесния имот е подавана декларация и от трето лице за признаване право на собственост върху същия имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Посочва се, че това обстоятелство е ирелевантно и правилно не е обсъждано от съда.

Развиват се съображения, че отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска собственост не доказва право на собственост и при липсата на каквито и да са доказателства, че имотът е бил придобит от държавата или общината чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника относно собствеността на имота остава недоказано и същият не се легитимира като собственик.

Въззиваемият счита, че не отговаря на истината твърдението, че свидетелските показания съдържат единствено данни за обработка и ползване на собствения на М. А. М. поземлен имот с площ от 2 587 кв.м. Посочва, че от тези показания се установява, че всички собственици на имоти наоколо знаели, че процесният имот с площ над 27 000 кв.м. е на М.и и наричали местността ***, че никой друг няма достъп до имота и претенции за собственост и не е отричал правата на М..

При тези съображения, в отговора се поддържа, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от въззивника съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, мотивиран и обоснован, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

3

Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба н а М. А. М. против Община Враца, с която е предявен иск за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, с площ от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма, при посочени съседи.

В исковата молба се твърди, че ищецът владее имота лично и необезпокоявано от никого повече от тридесет години, а преди това имотът е бил ползван първоначално от неговия дядо М. М. П., който имал много имоти в местността, а след това и от неговия баща. Посочва се, че през 1986-1987 г. ищецът е направил път от единия край на имота до другия, така че да има пълен и удобен достъп до него, като за целта е ангажирал нужната техника и работна ръка, която да го подпомогне. Сочи се също, че в имота е направил навес, гараж, бунгало и има поставен фургон, в който съхранява много лични вещи. Твърди се, че от 1990 г. ищецът живее целогодишно в съседния имот с идентификатор № *** и ежедневно и необезпокоявано от никого ползва и процесния имот. Според изложеното в исковата молба, през всички тези години ищецът с е е грижел за имота си, пазел го е от други хора, поддържал го е и се е грижел за същия като свой собствен имот. Посочва се, че в имота ищецът има овощни и други дървета, които поддържа, както и че почиства изцяло поземления имот от храсти и изсъхнали дървета. Твърди се, че всички хора в местността знаят, че имотът е негов и го владее несмущавано повече от 30 години.

Ищецът сочи, че през месец ноември 2023 г. е решил да си извади документ за собственост върху процесния имот на основание давностно владение, като за целта се е снабдил с удостоверение от нотариус с изх. № № 68/16.11.2023 г. за получаване на необходимите документи за провеждане на процедурата по обстоятелствена проверка. Посочва също, че след като получил необходимите заверки от МДТ при Община Враца, Областна администрация – Враца и следвало да получи и окончателната такава от Община Враца, му било отговорено, че имотът е актуван с акт за частна общинска собственост. Счита, че в този акт не се съдържат никакви фактически данни, които да кореспондират с посоченото най-общо и непрецизирано правно основание, но съставянето на същия поражда за него правен интерес от предявяването на настоящия иск за защита на правото му на собственост върху имота.

В срока по чл. 131 ГПК от ответн ата Община Враца е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.

Поддържа се, че процесният поземлен имот е частна общинска 4 собственост и представлява земеделска земя, попадаща в обхвата на приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отразен в регистъра на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на областния управител на Област Враца, без вписани собственици или ползватели с предоставено право на ползване по ПМС № 21/1963 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места. Сочи се, че за този имот няма налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, по ЗПИНМ, ЗТСУ и други закони. Твърди се, че според чл.9 от ПМС № 21/1963 г. за ползване на граждани са се предоставяли пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край градовете и селата, които не могат да се обработват от ТКЗС и от ДЗС.