Решение № 169 от 12.09.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ихтиман, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20231840100470 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Р. Д. В. и Е. Л. В. - * в условията на активно субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване право на собственост на ищците върху ½ ид. ч. от поземлен имот /дворно място/ целият с площ от 593 кв.м., съставляващ частта на имот с пл. № 39, с неуредени сметки по регулация за 27 кв.м, включен като основа в УПИ парцел I-39 в квартал 12 по дворищно регулационния план ведно с ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ 25 кв.м. и мазе със застроена площ 16 кв.м., ½ ид.ч. от навес без оградни стени със застроена площ от 12 кв.м., както и ½ ид.ч. от всички трайни подобрения в имота, при граници на УПИ – улица с осови точки 64-69, УПИ парцел IV-39, УПИ парцел II-39, както и отмЯ. на Нот. акт № 147, т .2 рег. № 2552, дело № 277/11.10.2011г. в частта, с която ответниците са признати за собственици на основание наследяване по закон, самостоятелно и присъединено давностно владение.

Ищците твърдят, че са съсобственици за описаните в ИМ идеални части от недвижимия имот и построените в него сгради, както следва ищцата Р. Д. В. на основание договор за покупко - продажба на недвижимия имот, обективиран в Нот. акт № 165, том II, дело № 785/1991, придобит в режим на СИО и по наследство от * В., а ищцата * В. * на основание наследство. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всички ответници.

Ответниците Л. Н. Ц., Я. А. Д., М. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н. правят признание на иска и искат от съда да се произнесе с решение по реда на чл.

237 от ГПК. Ответниците излагат съображения, че с поведението си не са дали 1 повод за иницииране на исково производство, поради което не следва разноските в производството да бъдат възлагани в тяхна тежест.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ответниците И. С. А. и П. С. Н., същите изразяват становище за допустимост и основателност на исковата претенция. Твърдят, че при съставянето на констативния нотариален акт, въз основа на който ответниците са признати за собственици поради техническа грешка е посочен спорния имот парцел I-39, вместо техния наследствен парцел III-39, като при съставяне на нотариалния акт допуснатата грешка не е била забелязана. Изразяват готовност за сключване на съдебна спогодба.

В открито съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощниците си адв. Д. и адв. Р. от САК, които поддържат предявения иск. Искат от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска с оглед изявлението на ответниците. Претендират присъждане на разноски, тъй като смятат, че ответниците са дали повод за завеждане на исковата претенция. Представят списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, ответниците, редовно призовани, не се явяват.

Ответниците Л. Н. Ц., Я. А. Д., М. Н. Н., М. Н. Д. се представляват от пълномощника си адв. Ч., която поддържа отговора на исковата молба и направеното в него признание на иска. Иска от съда да възложи разноските в тежест на ищците, тъй като счита, че доверителите с поведението си не са дали повод за предявяване на иска, за което излага съображения.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ответниците И. А. и П. Н., в което пълномощникът поддържа отговора на исковата молба и иска съда да се произнесе с решение при признание на иска.

Претендира деловодните разноски да бъдат възложени в тежест на ищците. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази волеизявлението на ответниците за признаване на исковата претенция и становището на ищците, намира следното:

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ.

Процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл.

237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.

2

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответниците следва да се постанови решение при признание на иск, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците Р. Д. В. и Е. Л. В. - * са съсобственици, както следва ищцата Р. В. на основание договор за продажба на недвижим имот, придобит в режим на СИО и по наследство от съпруга си * *, ЕГН: **********, починал на 25.04.2008г. е собственик на 3/8 ид.ч. от поземлен имот /дворно място/, целият с площ 593 кв.м., находящ се в с. *, кметство *, общ. Ихтиман, съставляващ УПИ I-39 в квартал 12 по дворищнорегулационния план на с. * през 1935г., одобрен със Заповеди № 3462 и 3463, съставляващ частта от имот с пл. № 39, при граници на УПИ улица с осови точки 64-69, УПИ парцел IV-39, УПИ парцел -II-39, ведно с 3/16 ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м. и мазе 16 кв.м., както и 3/8 ид.ч. от навес без оградни стени със застроена площ 12 кв.м. и 3/8 ид.ч. от всички трайно закрепени към имота подобрения. А ищцата Е. Л.

В. – * на основание наследство от баща си * *, ЕГН: **********, починал на 25.04.2008г. е собственик на 1/8 ид.ч. от поземлен имот /дворно място/, целият с площ 593 кв.м., находящ се в с. *, кметство *, общ. Ихтиман, съставляващ УПИ I-39 в квартал 12 по дворищнорегулационния план на с. * през 1935г., одобрен със Заповеди № 3462 и 3463, съставляващ частта от имот с пл. № 39, с неуредени сметки по регулация за 27 кв.м, при граници на УПИ - улица с осови точки 64-69, УПИ парцел IV-39, УПИ парцел -II-39, ведно с 1/16 ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м. и мазе 16 кв.м., както и 1/8 ид.ч. от навес без оградни стени със застроена площ 12 кв.м. и 1/8 ид.ч. от всички трайно закрепени към имота подобрения.

Като последица от уважаването на иска по чл. 124 ГПК и на основание чл.

537, ал. 2 ГПК следва нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследяване по закон, самостоятелно и присъединено давностно владение № 147, том 2, рег. № 2552, дело № 277/2011 на нотариус № 13 с регистъра на НК с район на действие РС – Ихтиман да бъде отменен в частта, касаеща процесните имоти, съобразно идеалните части от правото на собственост на ищците.

По разноските:

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски, съобразно припадащата им се част. Ищците претендират и доказват сторени разноски в размер на 1655,00 лева /1500.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. –държавна такса, 20,00 лв. – съдебни удостоверения, 10,00 лв. - такса за вписване на ИМ, 75,00 лева за издадени документи въз основа на издадените СУ/.

Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални 3 тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички М.ли и бъдещи последици. Използваният в решението термин „нищожност“ не е докрай прецизен с оглед процесуалния ред, предвиден в националното право за обявяване на нищожност на акт на съсловна организация – нищожността следва да се обяви по съдебен ред от компетентния съд.

Въпреки горното, с оглед примата в йерархията на източниците на правото на правото на ЕС над националното право Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е невалидна и националите юрисдикции не следва да я прилагат при произнасяне по претенциите за разноски за адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното съдът определи размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение като взе предвид обстоятелството, че делото не разкрива по - висока фактическа и правна сложност от средната за дела с предмет вещен спор, разглеждането му е приключило в едно о.с.з. с признание на иска, т.е. не са събирани допълнителни доказателства извън представените към ИМ писмени такива. Съдът отчете и обстоятелството, че за отстраняване нередовностите на ИМ снабдяване със скица, ДО, удостоверение за наследници и други релевантни документи, пълномощниците са извършили множество действия. Обстоятелството, че ищците са ангажирали двама пълномощници е тяхно лично решение и не се отразява при преценката на съда за определяне на размера на адвокатското възнаграждение.

При горните мотиви съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на сумата от 1100,00 лева.

С оглед изложеното в полза на ищците следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1255,00 лева. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати разноски съобразно припадащата му се част от правото на собственост. Така всяка от ответниците И. А., П. Н., Л. Ц. следва да заплати на ищците сумата от 313,75 лева, а всяка от ответниците Я. Д., М. Н., М. Д., Н. Н. следва да заплати на ищците сумата от 78,44 лева.

Неоснователно е възражението на пълномощниците на ответниците, че разноските следва да се възложат в тежест на ищците при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително всички ответници са признали иска, но не е изпълнена втората кумулативна предпоставка на разпоредбата, а именно с поведението си ответниците да не са дали повод за завеждане на делото.

С нотариален акт № 147, том II, рег. № 2552, дело № 277 от 11.10.2011г. по отношение на ответниците И. А., П. Н. и Л. Ц. е констатирано, че притежават идеална част от правото на собственост от спорните недвижими имоти.

Ответниците А. и Н. в ОИМ посочват, че при съставяне на нотариалния акт е била допусната техническа грешка при описанието на имота, като вместо наследствения им парцел III-39 погрешка е описан парцел I-39. Ответниците А., Н. и Ц. са имали активно участие в нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт, в качеството си на страни в производството. Вследствие на допуснатата техническа грешка ищците /първоначално техния наследодател/ са били лишени от правото си на собственост като единствена възможност за възстановяването му е по исков 4 ред.

Посоченото е в съответствие и с възприетото в практиката разбиране, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал.

2 ГПК.

В светлината на горното възражението на ответниците Я. Д., М. Н., М. Д. и Н. Н., че същите с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, също не следва да бъде споделено като основателно. Действително тези ответници не са били страни в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт, страна е бил техният наследодател *, а те като негови наследници наследяват, както правата /в случая са наследили правото на собственост върху съответните идеални части от спорните имоти, така и задълженията от наследството, в т.ч. и тежестта да заплатят припадащата им се част от разноските, доколкото наследодателят им с извънпроцесуалното си поведение е лишил наследодателя на ищците /съответно ищците/ от правото им на собственост, което може да бъде възстановено единствено по съдебен ред.