Решение № 5134 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5134 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100501702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №80 от 03.01.2025г., постановено по гр.дело №12446/2024г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, А. П. М. с ЕГН:********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ сумата от 576,90лв.стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за забава от 06.03.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 16,76лв.главница за дялово разпределение за периода 01.06.2021г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.03.2024г. до изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 115,16лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г., които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к.****, аб.№12446. Отхвърлени са предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу А. П. М. искове за разликата над сумата от 576,90лв. до пълния предявен размер от 685,25лв. и за периода 01.05.2020г.- 31.12.2020г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 115,16 лв. до пълния предявен размер от 145,39лв., като погасени по давност. Отхвърлен изцяло като неоснователен е искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 21.01.2024г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 957,75лв.- разноски по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е постановено с участието на трето 1 лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ЕООД.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете срещу А. П. М., е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от особения му представител. Жалбоподателят поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не е направил искане и не е поставен срок, в който ответникът да заяви изрично дали приема или се отказва от наследството, оставено от починалите И.К. М.а и П.С. М.. Твърди, че до ответника не е изпращана покана за заплащане на задължението и същият не е бил наясно със съществуването му. Своевременно било направено възражение по отношение достоверността на датата на проведеното общо събрание, а протоколът не бил с нотариална заверка на подпис, дата или съдържание. Оспорени били и приложените ксерокопия на фактури, доколкото същите не са предявени на ответника и не са сведени до знанието му.

Оспорва и представителната власт на лицето, депозирало исковата молба поради липса на доказателства, че се намира в правоотношение с ищеца, произтичащо от трудов или друг договор, въз основа на който заема длъжността юрисконсулт. Твърди също така, че липсва валиден договор между етажната собственост и топлинния счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД, а процесният недвижим имот бил необитаем в него не се консумирала топлинна енергия. Оспорва представения договор за продажба на недвижим имот. Претендират отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и разноски.

Ищецът, с подадения в срок бланкетен отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната част, следва да се добави и следното:

Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

2

Доказано е също така, че ответникът е собственик на имота, въз основа на наследствено правоприемство през процесния период. В тази връзка са представени както нарочно писмо от СО- Младост на л.12 от делото, така и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.08.1988г., от които се установява, че наследодателите на ответника /съгласно представено удостоверение за наследници от 29.03.2024г., издадено от СО- Младост, на л.53 от делото/ са придобили правото на собственост върху апартамент №42 в гр.София, ж.к. ****, в който е доставяна топлинната енергия, чиято стойност се претендира от ищеца. Не могат да бъдат възприети доводите на процесуалния представител на ответника относно евентуален отказ от наследство, тъй като установяването на този положителен факт е в тежест на ответника и доказателства в тази насока не са представени. Неоснователно е и оспорването на договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.08.1988г.- по делото е представен официално заверен препис от същия.

Следователно ответникът се явява потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава 3 ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задълженията си, а ищецът претендира обезщетение именно за периода от датата на изтичане на 45дневния срок от издаване на общата фактура. Правилно са приложени и разпоредбите относно погасителната давност за част от вземанията.

Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.

Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ, топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.

140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща 4 възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.

В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.