Решение № 260032 от 28.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

П., 28.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -

Гражданска колегия, в открито заседание на 05.08.2020 г., Х-ти състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Камелия Ненкова при секретаря Божура Антонова като разгледа гр.дело № 1622 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото e образувано по искова молба на „Мого България”- ООД, вписано в ТР към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Ирина Георгиева, чрез пълномощник юрисконсулт К.И.К., редовно упълномощена, с пълномощно peг. №*****/15.10.2019 г. на нотариус Р. Богданов, peг. № 273, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Г.М.Д.”, №** *с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Ц.Ш.” N940 ет. 8 срещу С.О.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1946,61 лева, от които:42,38 незаплатена главница по лизингови вноски; 523,65 лева незаплатена лихва по лизингови вноски; 0,28 лева неустойка за забавени плащания;720,30 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател; 660,00 лева разходи заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив. Исковете са сс правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ и чл.

92 ЗЗД

Ищецът твърди, че исковата молба е депозирана във връзка с връчено му на 20.02.2020 г. съобщение по ч.г.д.№6729/2019 г. по описа на PC П., с което му бил даден едномесечен срок на основание чл.

415 (1) т.1 от ГПК за предявяване на иск срещу С.О.Т. за установяване на вземането, за което била издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д.

Посочва, че на 21.08.2018 г. между

„Мого България“-ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК *********, в качеството на Лизингодател, и С.О.Т., в качеството на Лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №*********. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „****" модел „****", идентификационен номер на рама *****************.,; peг.№. ** **** **, е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол.

Лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането е 6 800,00 лева. Посочва, че всички съществени условия сa подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.

Посочва, че е договорен срок от 84 месеца, изтичащ на 05.08.2025 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 240,10 лева.

Лизингополучателят бил преустановил плащания по Договора, като последното постъпило частично плащане е от 09/11/2018 г., с което е изпаднал в неизпълнение. Същевременно Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 16.01.2019 г., на която дата след връчено изявление от Лизингодателя за разваляне на Договора поради неизпълнение лизинговият актив бил върнат във владение на собственика - Лизингодател и бил съставен Приемо-предавателен протокол между страните.

Посочва, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от трета (с падеж 05.11,2018 г.) до пета (с падеж 05.01.2019 г.) включително и шеста частично (за период от 06.01.2019 г. до 16.01.2019 г.) в общ размер от 566,03 лева, в това число главница в размер на 42,38 лева и възнаградителна лихва в размер на 523,65 лева.

Посочва, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до пета вноска е начислена неустойка в размер на 0,28 лева към датата на прекратяване на договора - за период от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г. Неустойката е начислена както следва: за забава в плащането на трета вноска за периода от 05.11.2018 г. до 16.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,03 лева;за забава в плащането на четвърта вноска за периода от 05.12.2018 г. до 16.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,20 лева; за забава в плащането на петс вноска за периода от 05.01.2019 г. до 16.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,05 лева;

Твърди, че на основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 720,30 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора-16.01.20219 г., формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 240,10 лева. На следващо място са описани разходите за възстановяване на владението на лизинговия амтомобил. Моли се, съдът да приеме за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 1946,61 лева, от които:42,38 незаплатена главница по лизингови вноски;523,65 лева незаплатена лихва по лизингови вноски;0,28 лева неустойка за забавени плащания;720,30 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател;660,00 лева разходи заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив; Претендират се разноски.

В законоустановения срок, ответникът чрез процесуалния си представител Р.К. ***, с адрес за призоваване град П., ул.

’’Т.” №46, ет.3 е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който твърди, че бил получил съобщение от районен съд град П., че срещу него било образувано гражданско дело № 1622 по описа на Пернишкия районен съд за 2020г. Делото било заведено от „Мого България” ООД град С., с ЕИК:*********, което претендирало, че ответникът дължал на ищцовото дружество сумата от 1946,61/хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лева от които 42,38/четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - незаплатена главница по лизингови вноски; 523,65/петстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/лева - незаплатена лихва по лизингови вноски; 0,28/двадесет и осем стотинки/ - неустойка за забавени плащания; 720,30/седемстотин и двадесет лева и тридесет стотинки/ лева - неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател и 660,00/шестотин и шестдесет/ лева разходи, заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на Лизинговия актив, както и разноски по делото на базата на факта, че ответникът сключил с „Мого България” ЕООД, към настоящия момент ООД, договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост №*********.

Размерът на финансирането по договора било 6800 /шест хиляди и осемстотин/ лева. Срокът на договора бил за 84/осемдесет и четири/ месеца и изтичал на 05.08.2025година, като в същия бил фиксиран лихвен процент в размер на 39,60% /тридесет и девет цяло и шестдесет процента/ за целия период на договора и месечни анюитетни вноски от 240,10/двеста и четиридесет лева и десет стотинки/.

Въпросният договор бил сключен на 21.08.2019година.

Твърди, че що се касаело до законодателната възможност за завеждане на такава искова претенция, то законът я позволявал, но що се касаело до посочените в нея правни основания, счита, че същата била неправилна и незаконосъобразна поради следните съображения и излага следните доводи: виждайки , че не може да се справя с вноските по лизинга, а и факта, че договорът, който бил подписал бил напълно неизгоден за него, ответникът спрял да плаща през 11 месец на 2018 година и уведомил за това ищеца, като искал същият да отиде и да си вземе автомобила. Твърди, че по неизвестни за ответника причини, ищецът изпратил свой представител чак на 16.01.2019 година, който взел автомобила без никакви проблеми. Междувременно през времето, през което ищецът не бил дошъл да прибере автомобила си, той не бил ползван от ответника. Това, че е бил при него не означавало, че същият го е ползвал и такава една презумция би трябвало да се докаже от ищеца по делото. Твърди, че считал, че същият не бил дошъл да вземе веднага автомобила, за да мине време и да може да претендира посочените в исковата молба суми, от които било видно, че главницата е само в размер на 42,38лева, а всичко останало било лихви и други „разни” суми. Твърди, че не му било известно каква била тази фирма, която прибирала автомобила и на нея й се заплащала някаква огромна сума, за която нямала и оправдателен документ за цялата, като това можело да извърши представител на ищеца. Смята, че договорът имал в себе си порок още при подписването му, защото лихвата която била договорена по същия, била извън пределите на законодопустимата такава и била прекомерна, за което съдът трябвало да се произнесе. Твърди, че фактът, че в договора било записано, че въпреки уговорената огромна лихва лизингополучателят нямал нищо против, не било основание за непроизнасяне в тази посока. Видно било от договора, че за получената лизингова сума в размер на 6800лева, ответникът е трябвало да възстанови на ищеца сумата от 20056,20лева или да заплати 13256,20лева лихва, която била два пъти колкото главницата. Твърди, че през времето от момента на вземане на автомобила до завеждане на исковата претенция, никой по никакъв начин не бил търсил ответника и не го бил уведомявал за претенциите си. Смята, че към настоящия момент не дължал нищо на ищеца по делото и посочените претенции били незаконосъобразни. Поради всичко това смята, че исковата претенция е незоконосъобразна и неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е представил по делото писмени доказателства, приети от съда, както следва:ДОГОВОР ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ № ********* СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ЛИЗИНГОВИЯ

АКТИВ, Погасителен план,Общи условия,Тарифа към общите условия,Декларация за съгласие за обработване на лични данни Пълномощно за застраховане,Декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3 от ЗМИП Приемо-предавателен протокол, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити;Уведомление за прекратяване на Договор за финансов лизинг N9*********.

Приемо - предавателен протокол от 16.01.2019 г., Договор за поръчка от 06.06.2017 г. между „Мого България”- ЕООД и „Ем Би Кей Груп”- ЕООД и фактура№**********/24.01.2019 г.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, дала отговор на поставените в исковата молба въпроси, допълнени и от съда. По делото са били събрани и допълнителни гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на страната на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Исковете са допустими като установителни, има идентичност между вземането , така, както е описано в заповедта за плащане, и това – предмет на нарочната искова молба.

При тези факти, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: в доклада си, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на страните в производството, както следва: В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните

ВАЛИДЕН договор за финансов лизинг, съдържанието и предмета на същия права и задължения на страните по договора, както и че ищецът е изправна страна по договора и валидно е предоставил на ответника вещта, предмет на договора. Ищецът следва да докаже съдържанието на това облигационно правоотношение, в това число– цена и падеж на вземанията.

Ищецът следва да докаже, че е предоставил вещта, предмет на договора, на ответника, във вида и начина, съобразно договора, като последният е ползвал същата, при което се дължи претендираната стойност, в това число и претенциите за неустойки и лихви, както и размерът на същите. В тежест на ищеца е да докаже и достигнало до ответника валидно изявление за прекратяване на договора по вина на ответника. Ищецът следва да докаже и че е направил и претендираните допълнителни разноски, свързнаи с връщане на автомобила в патримониума на Дружеството, липсата на съдействие в тази насока от страна на ответника и размера на претендираните допълнителни разноски, във връзка с връщането на автомобила. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията по договора за лизинг, в това число че е заплащал сумите по лизинга, съобразно клаузите на договора, както и че не е дал повод за прекратяване на договора, като е оказал съдействие и при връщане на автомобила на лизингодателя. В тежест на ответника е да докаже и други правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи обстоятелства. Следва да се укаже на ответника, че при твърдение за неравноправни клаузи в договора, и в частност досежно лихвата следва да докаже неравноправността на същите.