Решение № 131 от 08.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600195 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения К. М. К. и на упълномощения му защитник адвокат Р. Д. Б. от АК Габрово за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 96/2022 г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово и отмяна на Присъда № 260035 от 24.06.2021 г. постановена по НОХД № 605/2020 г. на Районен съд град Габрово.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието на първите две точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, за такива във връзка с нарушаването на закона и с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се излагат доводи в негова подкрепа, че в първата и 1 въззивната инстанция производството по отношение на тогава подсъдимия К. е било опорочено при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, проведено в нарушение правилата на процеса,като при това неправилно е приложен материалния и процесуалния закон, а изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 16, както и чл. 107, ал. 5 от НПК, като са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, при липса на мотиви, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал.

2 от НПК. Тези нарушения се определят от защитника за съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и не са били отстранени.

Твърди се, че Присъда № 260035 от 24.06.2021 г. постановена по НОХД № 605/2020 г. на Районен съд град Габрово и мотивите към същата са неправилни, като вътрешното убеждение на съда е изградено на неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон. В този смисъл, неправилни, нелогични и необосновани се явяват и мотивите на Решение № 43/30.06.2022 г. по ВНОХД № 96/2022 г. по описа на Окръжен съд гр.

Габрово. В първоинстанционния и въззивния съдебен акт липсват достатъчно мотиви, като при това неправилно е приложен материалния и процесуалния закон. Липсата на коментар на всяко едно възражение прави акта на съда немотивиран, а от тук и неправилен..

Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и подкрепящи го такива, свързани с констатацията, че въпреки наличието на точно възпроизведената фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции по същество, неправилно е бил приложен материалният закон. Това е така защото деянието, по отношение субективната си страна е останало недоказано. Правят се твърдения за липса на изготвени обосновки в тази насока от Районен съд град Габрово, а въззивната инстанция само е отразила, че подсъдимият К. М. К. е бил наясно за влезлите в сила спрямо него НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г. и НП № 17-0341-000664 от 28.08.2017 г., като в случая ирелевантно било и нямало правно знамение, кое от двете е предхождало другото. Застъпва се становището от защитника, че и двете наказателни постановления /НП/ са издадени по повод на едно и също деяние, извършено и установено на 31.07.2017 г. с акт за установяване на административно нарушение № 889144 от същата дата, като и двете са влезли в сила на една и съща дата. В този аспект се подкрепя постановеното оправдателно решение на произнеслата се въззивна инстанция, предходен състав на Габровския окръжен съд, изхождайки от това, че и двете НП са постановени въз основа на една и съща фактическа обстановка, което прави невъзможно да се твърди, че в диспозитива на обвинителния акт едно от двете наказателни постановления е предхождало другото наказателно постановление, след като изобщо не е установено кое от тях кога е връчено, а 2 единственото което се знае е това, кога са влезли в сила, тоест на една и съща дата. Именно поради това и не се доказа субективната представа у дееца.

Такъв извод на Габровския окръжен съд, че не е било нарушено правото на защита на подсъдимия К. касателно липсата на изписване в диспозитива на обвинителния акт на Наказателно постановление №

16-0341000465/20.06.2016 г., е напълно неправилен и в противоречие със закона, водещ до грубо нарушаване правото на защита, опорочавайки желанието на състава на въззивния съд да коментира наведените възражения. Тук въззивният съд се е опитал да предположи знанието на подсъдимия със съставения му АУАН № 889144, изхождайки от предходно НП от 20.06.2016 г., без това обстоятелство да е отразено в диспозитива на обвинителния акт. К. обаче не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем/подсъдим за деяние касаещо Наказателно постановление № 16-0341-000465/20.06.2016 г., а за деяние, отнасящо се до НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г. и до НП № 17-0341-000664 от 28.08.2017 г.. Всичко това в разглеждания случай, неотразяването в диспозитива на обвинителния акт на Наказателно постановление № 16-0341-000465/20.06.2016 г., прави деянието недоказано и откъм своята обективна страна, т.к. все пак подсъдимият се защитава по обвинението такова, каквото е внесено. Не е имало обвинение в акта за Наказателно постановление № 16-0341-000465/20.06.2016 г., поради което и не може да има осъдителен извод за посочените в диспозитива на обвинителния акт наказателни постановления, които се основават на една и същата фактическа обстановка, връчени са в един момент същи момент и са произлезли от един и същи АУАН. Това според адвокат Р. Д. Б. прави деянието недоказано и от обективна страна.

Този съд както се посочва в искането, при тези изложени дотук факти е нямало как да твърди, че е налице субективната представа за деянието и то при форма на вината пряк умисъл. В тази насока са и разсъжденията, че не са събрани достатъчно писмени и/или гласни доказателства, още повече при липсата на изявление на осъденото лице да е знаело кое НП е влязло първо в сила с оглед момента на неговото връчване. Няма как да се твърди още и, че осъденото лице е имало субективната представа поради обстоятелството, че същото е било наясно с прекратеното срещу него ДП № 347/2017 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево.

Излага се от защитника, в подкрепа на посочените твърдения и като аргументи, по отношение първоначалния момент поставящ началото на наложените с наказателните постановления наказания, че никъде в справката картон на водача, не е било отразено кое НП, от кога е започнало да действа.

Единствено е налице препращане към лист 29 от досъдебното производство, в който има такова посочване. Именно в тази насока според адвокат Б. е следвало да бъде изградено и обвинението, като такова, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство на 26.01.2020 г., след като са му били наложени наказания с НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., когато К. е наказан с глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от 3

ЗДвП, наложена за нарушението, изразило се в управление на МПС на 31.07.2017 г., след като е бил лишен по административен ред от тази възможност, от това негово право, което станало с НП № 16-0341000465/20.06.2016 г., а не както грешно е било посочено в обвинителния акт, с НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила също на 28.12.2017 г..

След като е липсвало повдигнато такова обвинение, то няма как да се твърди от съдилищата, че деянието е доказано от своята обективна страна.

По отношение на възприетото от съдилищата съждение за неприложимост на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се поддържат от защитата наведените възражения, изразяващи се в обстоятелството, че в конкретния случай е налице благоприятстваща разпоредба за осъденото лице, като двата състава на описаните деяния са сходни и допускат приложимостта на административно наказание. В конкретния случай не се изисква тъждество на двете норми, а е достатъчно наличието на сходни принципи, които да обусловят административната отговорност, за сметка на наказателната такава.

Поддържа се на следващо място в искането и оплакването, че интерпретациите относно наложеното наказание са неправилни и в нарушение на горепосочените принципи.В действителност, при приемане, че деянието е извършено от К. виновно, то неправилно е определено такова наказание в размер на 10 месеца пробация с изпълнение на двете пробационни мерки и отнемане на СУ на МПС за срок от 1 /една/ година.

Това е така защото, на първо място Габровският окръжен съд, е констатирал липсата на обсъждане както на съдимостта на лицето, така и на справката картон на водача относно това деяние. Тук въззивната инстанция обаче не е обсъдила сравнително дългия период от време, който е изтекъл от датата на инкриминираното деяние и времето, през което е осъществено същото. От тук и се твърди, че не е правилно индивидуализирано наложеното наказание, като е трябвало същото да бъде определено при неговия минимален размер.

В заключение защитникът адвокат Р. Д. Б. моли съда след като се запознае с неговите възражения, да възприеме изложените доводи и аргументи и се произнесе със своя краен акт, като при условията на алтернативност предлага оправдаването на подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда; отмяната на Решението по ВНОХД № 96/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово, а оттам и отмяна на Присъда № 260035 от 24.06.2021 г. постановена по НОХД № 605/2020 г. на Районен съд град Габрово, като се признае осъденото лице за невинно, и му се наложи административно наказание; или изменение на въззивното решение, а от тук и на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание от 10 на 6 месеца пробация с двете задължителни пробационни мерки, както и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание осъденият К. М. К. и упълномощеният му защитник адвокат Р. Д. Б. от АК - Габрово поддържат искането за 4 възобновяване на делото и молят то да бъде уважено.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият К. заявява, че поддържа изцяло казаното от защитника, твърди че си е намерил работа извън пределите на страната но наложеното наказание „Пробация“ възпрепятства започването , няма какво друго да добави и моли делото да бъде възобновено.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието на първите две от трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото си, искането за възобновяване на делото е неоснователно по следните съображения: