Решение № 134 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пазарджик, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235200600549 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 17 от 21.02.2023г. на Районен съд Пазарджик по НЧХД № 1755/2022г. по описа на съда е призната подс. Е. РА.а П., ЕГН ********** от с.Цалапица за виновна в това, че на 29.10.2022 г. на стокова борса в с. Огняново, обл. Пазарджик, публично, е нарекла Б. А. С. от гр. Пазарджик, ЕГН ********** „лъжец“ и „боклук“, които думи са унизителни за честта и достойнството му и са казани в негово присъствие - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдена е подсъдимата Е. РА.а П. да заплати на Б. А. С. от гр. Пазарджик, ЕГН **********, парична сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения граждански иска за разликата до 2000 лева. Осъдена е подсъдимата Е. РА.а П. да заплати на Б. А. С. от гр. Пазарджик, ЕГН **********, сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 700,00 лева.

Срещу присъдата на РС Пазарджик е подадена въззивна жалба от защитника на подс.

Е. РА.а П. адв. С. Л., с която се моли да бъде отменена присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Твърди се в жалбата, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно. Частното обвинение не е 1 доказало повдигнатото обвинение по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че е вярно, че са разпитани четирима свидетели, които са заявили, че са чули подсъдимата да е изрекла обидните думи, но също така е вярно, че тези свидетели до един са в близки приятелски или бизнес отношения с тъжителя С. и са основните му свидетели по всички дела от частен и общ характер, които се водят във връзка с инцидента. Твърди се в жалбата, че житейски неправдоподобно звучи подсъдимата, която е отрудена жена на възраст, с отлични характеристични данни, съпруга, майка и баба, притеснена силно от побоя, който същият този С. е нанесъл месец по-рано на сина и Р.П., при който му е счупил челюстта и последния е претърпял тежка лицево-челюстна операция, да се изправи сама срещу петима мъже и да отправя обидни думи срещу агресора на сина си. Твърди се, че е много удобно за тъжителя да ангажира хора от най-близкия си кръг, които да свидетелстват срещу беззащитната жена, която за зла участ е била напълно сама в този момент. По такъв начин може да бъде осъден всеки един човек, за това е следвало първоинстанционния съд да прецени внимателно показанията на всеки един от свидетелите и да ги анализира задълбочено, имайки предвид и доводите на защитата. Моли се въззивния съд да ревизира атакуваната присъда, като я отмени изцяло и наместо нея да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата Е. П. с всички произтичащи от това законни последици.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от повереника на частния тъжител Б. С., с което се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди се във възражението, че жалбата е лишена от каквато и да било обективност и в нея тенденциозно се интерпретират установените по делото обстоятелства.

Всеки от разпитаните свидетели е изложил добросъвестно възприетите от него факти. Двама от тези свидетели са били посочени от подсъдимата. Свидетелите установяват само два инцидента от 04.09. и от 29.10.22г. Няма нищо мистериозно или конспиративно в това, че част от свидетелите са се отзовали на двата случая, тъй като работното им място е на зеленчуковата борса, в съседство със сергията на пострадалия и е логично да са станали неволни свидетели и на двете събития. Освен единия от тях другите не са приятели или близки на тъжителя.

Твърди се също така във възражението, че защитата се опитва да омаловажи действията на подсъдимата. Твърди се, че подсъдимата в продължение на дни е снимала с телефона си пострадалия и когато е помолена да не го прави се е нахвърлила с обидни изрази върху него. Твърди се, че не нейния син е бил пребит от С., а точно обратното. На 04.09. Р.П. с лакът е нанесъл силен удар на тъжителя в областта на корема. В резултат на това той е получил вътрешен кръвоизлив и три дни е престоял в болница. При самозащита тъжителя е ударил един-единствен път П. в областта на лицето. Очевидно в случая той не е бил агресора, както се сочи в жалбата, а жертвата. С възражението се представя писмено доказателство по делото, а именно копие от СМУ № 204/22г.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивната жалба се поддържат от защитника на подсъдимата в съдебно заседание, който пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.

2

Представя доказателства. Подсъдимата не се явява в съдебно заседание уведомена от предходното съдебно заседание.

Повереника на частния тъжител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована, както в наказателната, така и в гражданската й част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство заверено копие от съдебен протокол от 19.04.2023 г. на Районен съд Пазарджик по НОХД № 564/2023 г. по описа на съда, от който е видно, че е сключено споразумение между Б. А. С. и РП Пазарджик за престъпление по чл.129 ал.1 от НК извършено по отношение на Р.Т. П., за инцидент станал на 04.09.2022 г., за което му е наложено наказание пробация. Пред въззивния съд е прието като доказателство СМУ № 204/2022г., издадено от д-р Борис Пеев, от което е видно, че при прегледа на Б. А. С. са констатирани контузия на гръдния кош и коремната област, кървене от гастроинтестеналния тракт /кръвоповръщане/, кръвонасядания по корема. В удостоверението е отбелязано, че на пострадалия е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота и болка.

Окръжен съд-Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс. Е. РА.а П. на 29.10.2022г. на стокова борса в с. Огняново, обл. Пазарджик, публично, е нарекла Б. А. С. от гр.

Пазарджик, ЕГН ********** „лъжец“ и „боклук“, които думи са унизителни за честта и достойнството му и са казани в негово присъствие.

За да направи този извод първоинстанционният съд обосновано е взел предвид показанията на свидетелите А.М., С. Н., Г.В., И. В. и писмените доказателства по делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят Б. С. имал сергия на територията на „Пазар на производителя“ с.

Огняново, който пазар бил често посещаван от подс. Е. П. и нейния син св. Р.П. от с.

Цалапица. На същия пазар работили тъжителят Б. А. С. и св. А.М., св. С. Н., св. Г.В. и св. И.

В.. Сергиите на свидетелите и на тъжителя били близо една до друга.

На 04.09.22г. в с. Огняново на територията на „Пазар на производителя“ възникнал инцидент между тъжителя Б. А. С. от гр. Пазарджик и св. Р.Т. П., син на подс.Е. П. и двамата от с. Цалапица. По повод на инцидента впоследствие било образувано наказателно производство, което приключило със споразумение от 19.04.2023г. по НОХД № 564/2023г. на РС Пазарджик, с което тъжителя Б. А. С. се признал за виновен, в това, че на 04.09.2022 в с. Огняново чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата е причинил на Р.Т. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен – челюстен синус, лявата орбита и лявата ябълчена кост, като това увреждане е реализирало медико-биологичния 3 квалифициращ признак „Счупване на челюст“, поради което на основание чл.129 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК на тъжителя Б. С. е наложено наказание пробация. Във връзка с инцидента на 04.09.2022г. тъжителя Б. С. бил прегледан от съдебен лекар на 08.09.2022г. и било издадено СМУ № 254/2022г. от д-р Борис Пеев, от което е видно, че при прегледа на Б.

А. С. са констатирани контузия на гръдния кош и коремната област, кървене от гастроинтестеналния тракт /кръвоповръщане/, кръвонасядания по корема. В удостоверението е отбелязано, че на пострадалия е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота и болка. След този случай отношенията между тъжителят Б.

С. и св. Р.П. и подс. Е. П. били влошени.

На 29.10.22г. подс. Е. П. се намирала на територията на „Пазар на производителя“ в с. Огняново, като пазарувала от сергията на св. Г.В. и св. И. В., която била в близост до сергията на тъжителя Б. А.. След като приключила с пазаруването тъжителят С. видял, че подс. П. държи мобилния си телефон насочен към него и решил, че го снима. След което тъжителят попитал подсъдимата защо го снима и я предупредил да престане да го снима.

Тъжителката Е. П. му отвърнала с думите „Кой те снима, лъжец такъв, боклук“. Тъжителят чул думите на тъжителката и се засегнал от тях, почувствал се обиден, още повече, че думите на тъжителката били чути и от св. А.М., св. С. Н. и св. Г. и И. В.и. Тъжителя се обърнал към свидетелите, който присъствали с думите „Чувате ли как ме обижда“. Подс. П. се качила в автомобилът си и потеглила. Тъжителят работел на борсата от 15 години и се почувствал обиден, тъй като имало много клиенти, които го познавали и които чули думите на тъжителката.

Тъжителят подал частна тъжба в съда против подс. П. и било образувано настоящото дело. Горната фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на показанията на свидетелите А.М., С. Н., Г.В., И. В. и писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират по между си. В тази връзка въззивния съд намира за неоснователни доводите на защитата изложени във въззивната жалба и доразвити в съдебно заседание, че частното обвинение не е доказало повдигнатото обвинение по безспорен и категоричен начин, тъй като от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подс. П. е отправила обидните думи „лъжец“ и „боклук“ по отношение на тъжителя С., като тези думи са били възприети от него и от свидетелите М., Н. и св. В.и. Показанията на горепосочените свидетели не са оборени от други доказателства. В тази връзка съдът счита, че обясненията на подс. П., в които същата отрича да е отправила обидни думи по отношение на тъжителя са повлияни от защитната й позиция по делото и желанието да се оневини от една страна, а от друга страна се опровергават от показанията на горепосочените свидетели – очевидци. Неоснователни са доводите на защитата, че разпитаните четирима свидетели са повлияни от близките си отношения с тъжителя, тъй като по делото няма нито едно доказателство извън обясненията на подсъдимата, което да опровергава показанията на четиримата свидетели или да внася съмнение в тяхната безпристрастност. Неоснователни са доводите на защитата, че няма как 4 сама жена да отправи обиди към тъжителя в присъствието на петима мъже, тъй като в случая е безспорно установено по делото, че подсъдимата е отправила обидните думи към тъжителя и това е станало в присъствието както на тъжителя така и на горепосочените свидетели.

Предвид гореизложеното въззивния съд счита, че изводът на Районния съд за това, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.146 ал.1 от НК е правилен и обоснован, поради което законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и подс. П. е била освободена от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Правилно е бил определен и размера на глобата от 1000 лева, който е минимално предвиден в закона, като въззивния съд намира, че същия е справедлив и съответен на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимата.