Решение № 2721 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100505891 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 3017/27.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 62447/2022 г. на СРС, 160 състав, е уважен изцяло предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че В. К. Л. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 2 681,31 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки), представляваща поето задължение по Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. между ЕОС Матрикс ЕООД и В. К. Л., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. К. Л., като са изложени оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и без обсъждане на съществени обстоятелства. Твърди се, че вземането произтича от недействителен договор за потребителски кредит от 18.06.2018 г., сключен в противоречие със ЗПК, поради липса на задължителни реквизити и неспазване на изискванията за форма и съдържание (вкл. размер на шрифта, липса на срок, погасителен план, методика за ГПР, яснота относно компонентите на вноските и условията за погасяване), поради което и последващото споразумение не поражда правни последици. Оспорва се и фактическото предоставяне на кредитната карта.

Поддържа се, че при евентуална недействителност дължима би била единствено чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, но на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване), каквото не е въведено с иска, поради което предявената претенция е изцяло неоснователна и не може да бъде уважена на различно основание с оглед диспозитивното начало. При условия на евентуалност се сочи, че дори да се приеме валидност на договора, 1 липсват доказателства за претендирания размер над 584,16 лв.

Моли съда да отмени на първоинстанционното решение и да отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа се, че решението на СРС е правилно, тъй като са доказани съществуването на облигационното правоотношение, цесията в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и неизпълнението на длъжника, признати и с подписаното споразумение от 08.10.2020 г. Оспорват се доводите за недействителност на договора по ЗПК като недоказани, включително твърдението за шрифт под 12, за което не е искана експертиза, като се подчертава, че договорът съдържа всички изискуеми реквизити и е валиден.

Възражението за давност също се приема за неоснователно, тъй като е приложим петгодишният срок, който не е изтекъл.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че В. К. Л. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 2 681,31 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки), представляваща поето задължение по Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. между ЕОС Матрикс ЕООД и В. К. Л., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума на 27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на кредита включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали са действителни процесният договор за кредит и споразумението за разсрочване на дълга от 08.10.2020 г.

Договорът за кредит е разновидност на договора за заем за потребление и 2 представлява реален договор – считан за сключен и пораждащ действие само при реално предаване на заемната сума. С предаването на сумата възниква облигационно правоотношение, което задължава заемателя да върне заетата сума. Безспорно е между страните, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като с преводно нареждане от 06.08.2018 год. е превел заемната сума от 1800 лева по банкова сметка на кредитополучателя.

От приетия по делото договор за потребителски кредит от 18.06.2018 г. се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството на кредитор, и В. К. Л., в качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на потребителски кредит под формата на револвиращ кредит с издаване на кредитна карта CREX-16149760. Договорът е сключен в писмена форма, съдържа индивидуализация на страните и е подписан от тях. Съгласно раздел „Параметри и условия“ на договора (стр. 2), кредитът е предоставен за финансиране на покупка на стока – телевизор SHARP, като общата цена на стоката възлиза на 559,00 лв., първоначална вноска не е дължима, а размерът на отпуснатия кредит е 584,16 лв., включващ и застрахователна премия. Уговорена е обща стойност на плащанията в размер на 626,16 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 31,61 % и фиксиран годишен лихвен процент 27,78 %, като не се дължи такса ангажимент. Договорът предвижда погасяване на кредита чрез 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104,36 лв., с допустимо минимално отклонение (до 1 стотинка), като падежите са определени на 5-то число на съответния месец. От инкорпорирания в договора погасителен план се установява конкретната динамика на погасяване на задължението, а именно: първа вноска с падеж 05.07.2018 г., като след нея оставаща главница е 487,43 лв.; втора – 05.08.2018 г. (остатък 394,36 лв.); трета – 05.09.2018 г. (299,13 лв.); четвърта – 05.10.2018 г. (201,70 лв.); пета – 05.11.2018 г. (102,01 лв.); и последна – 05.12.2018 г., с която задължението се погасява изцяло. В клаузите на договора (стр. 3–5) е предвидено, че месечната погасителна вноска покрива задълженията в определена последователност – разноски, лихви и главница, като при забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска (чл. 3 от общите условия). Уговорено е, че при неплащане на две и повече месечни вноски кредитът може да стане предсрочно изискуем, считано от падежа на втората неплатена вноска, без необходимост от изрично уведомление (същата клауза). В договора е предвидено още, че лихвата се начислява съгласно договорения годишен лихвен процент, като общият размер на задължението включва всички разходи по кредита, формиращи ГПР, а плащанията се извършват по посочена банкова сметка на кредитора. Допълнително, в клаузите относно револвиращия кредит е предвидена възможност за предоставяне на кредитна карта с определен кредитен лимит, като всяка извършена транзакция се счита за усвояване на кредит, а задължението се погасява чрез месечни минимални погасителни вноски, включващи главница, лихва и дължими такси, при условията и реда, определени в договора.

От представеното по делото споразумение за разсрочване на парично задължение от 08.10.2020 г. се установява, че между „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на кредитор, и В.

К. Л., в качеството на длъжник, е постигнато съгласие за доброволно уреждане на съществуващо задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит от 18.06.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. В споразумението длъжникът изрично признава съществуването и размера на задължението си към кредитора към датата на подписването му, като същото е индивидуализирано по основание и размер. От съдържанието на споразумението се установява, че общият размер на задължението е определен на 3131,31 лв., като страните са договорили разсрочване на плащането чрез погасителен план. Видно от приложението към споразумението (стр. 13), задължението следва да бъде изплатено на 6 месечни вноски по 100,00 лв. с падежи съответно на 15.10.2020 г., 15.11.2020 г., 15.12.2020 г., 15.01.2021 г., 15.02.2021 г. и 15.03.2021 г., като след извършване на тези плащания остава дължим остатък в размер на 2581,31 лв. Уговорено е плащанията да се извършват по посочена банкова сметка на кредитора. В споразумението е предвидено, че при забава или неизпълнение на погасителните вноски кредиторът има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Длъжникът е декларирал също, че е 3 запознат с условията на договора и доброволно приема разсрочването на задължението.

От представените документи за извършена цесия – уведомление и относимите към него писмени доказателства, се установява, че вземането по процесния договор за кредит е било прехвърлено от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания. В уведомлението до длъжника изрично е посочено, че прехвърлянето обхваща всички права по договора за кредит, включително главница, лихви и принадлежности, като „ЕОС Матрикс“ ЕООД встъпва в правата на предишния кредитор. Установява се още, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, като уведомлението съдържа индивидуализация на вземането, страните и правното основание на прехвърлянето, както и указания относно начина на плащане към новия кредитор.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по силата на договора за потребителски кредит от 18.06.2018 г. на ответника е предоставен револвиращ кредит с кредитен лимит 2 500 лв., усвояван чрез извършване на транзакции с издадена кредитна карта. Общият размер на усвоената сума възлиза на 3 749,83 лв., формирана от главница 2 876,62 лв., договорна лихва 829,21 лв. и месечни такси 44,00 лв. Установява се още, че към датата на прехвърляне на вземането с договор за цесия – 13.07.2020 г., задължението на ответника е в размер на 3 131,31 лв., от които 2 498,51 лв. главница, 445,05 лв. договорна лихва, 24,00 лв. месечни такси и 163,75 лв. начислена лихва за просрочие.

Констатирано е, че върху задължението е начислявана и законна лихва за забава, като общият дълг към първоначалния кредитор е достигнал 3 913,58 лв. От експертизата се установява също, че ответникът е извършил частични плащания в общ размер на 782,27 лв. преди цесията, с които са погасени съответни части от главницата, лихвата и таксите, а след прехвърляне на вземането към „ЕОС Матрикс“ ЕООД са постъпили допълнителни плащания в размер на 450,00 лв. Въз основа на извършените изчисления вещото лице е достигнало до извод, че към датата на изготвяне на експертизата задължението на ответника възлиза на 2 681,31 лв., представляващо остатък от главницата след приспадане на извършените плащания от общо признатото и прехвърлено задължение.