Решение № 311 от 31.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Дупница, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. И.ова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200560 по описа за 2024 година

И.

А.

З., с

ЕГН

**********, от гр.

Б................., ул............

№.......,вх...........,ет.........,ап...... е обжалвал Наказателно постановление № 23-0332-000922 г., издадено на 08.04.2024 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на му е наложено административно наказание на основание чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „глоба” в размер на 700.00 (седемстотин) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Счита, че е изтекъл давностния срок за издаване на НП, предвиден в чл. 34 от ЗАНН, поради което моли същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.12.2023 г. актосъставителят Д. Р.- на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр.

Рила и свидетелят при съставяне и предявяване на акта С. Р., констатирали по преписка рег.

№ 332р-3838 от 3.05.2023 г. следното нарушение, извършено от жалбоподателят:

На 24.09.2022 г., в 17:09 ч., в гр. Рила, ІІІ път-107, км. 8+200, в посока гр. Кочериново управлява л.а. марка „.............,”, с рег. № .............., лична собственост, със скорост 104 км/ч при въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС –АRН САМ S1, с номер 120СD40. Изготвен снимков материал регистриран в ЕЦОН, като АУАН № 16799, показващ точен час, дата и регистрационен номер на автомобила, са показани на водача при подписване на АУАН. При извършената 1 проверка от централна база КАТ за собственост на автомобила, било установено, че същият е собственост на жалбопадателя. По реда на чл.188 ЗДвП, с декларация от 09.10.2023 г. жалбоподателя З. е декларирал, че автомобилът в този ден и час е управляван от него.

Изготвени са ВДС-разпечатка от системата със снимков материал – клип № 0966. Въз основа на преписката е съставен АУАН за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 13.12.2023 г., който не е написал в графа за бележки и обяснения, че има такива. Въз основа на последния е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

По делото е безспорно установено, че на 24.09.2022 г., в 17:09 ч., на в гр. Рила, ІІІ път-107, км. 8+200, в посока гр. Кочериново управлява л.а. марка „.............,”, с рег. № .............., лична собственост, със скорост 104 км/ч при въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Скоростта е фиксирана с техническо средство АТСС –АRН САМ S1, с номер 120СD40. Изготвен снимков материал регистриран в ЕЦОН, като АУАН № 16799, показващ точен час, дата и регистрационен номер на автомобила, са показани на водача при подписване на АУАН, както и че е нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е издал атакуваното НП, в което е посочена същата правна квалификация, а именно, че е нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е приспаднал толеранс от 3 % км. в полза на водача и е възприел че наказуемата скорост е 101 км/ч.

Като доказателства са приложени 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, клип и АУАН бланков № 051516 от 03.12.2023 г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП (посочената като нарушена правна норма), при избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава изброените в табличен вид стойности на скоростта, която за ППС категория „В” каквото е описаното в атакуваното НП, в населено място е 50 км/ч. От фактическа страна безспорно е доказано, че на 24.09.2022 г., в 17:09 ч., на в гр. Рила, ІІІ път-107, км. 8+200, в посока гр. Кочериново жалбоподателят е управлявал л.а. марка „.............,”, с рег. № .............., лична собственост, със скорост 104 км/ч при въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч., като съдът счете, че правилно и законосъобразно е констатирано нарушение на тази законова забрана. Превишението на скоростта е с 51 км/час, след приспаднат толеранс от 3 % км/ч, поради което правилно

АНО е приложил за конкретното нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Тя предвижда за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..

Видно от представения с преписката снимков материал и разпечатка, не е ясно техническото устройство кога и от кого е обработено. Изготвени са ВДС-разпечатка от 2 системата със снимков материал на 03.12.2023 г. На тази дата проверяващите органи са узнали за извършеното нарушение и за МПС, което е управлявано с превишена скорост, но не е видно кой е водачът му. Във връзка с установяване на отговорното лице правилно е съобразено, че МПС са специфични движими вещи, които са индивидуализирани, регистрират се и се водят на отчет. Към водачите им има законови изисквания и редица задължения, а за собственикът им са предвидени редица задължения и отговорности, вкл. и при предоставянето им на друго лице. Поради това и в чл.188 от ЗДвП е предвидено, че за извършеното с МПС нарушение отговорност носи собственикът или този, на когото е предоставено МПС. Правилно и законосъобразно с оглед тази законова уредба е направена справка в централната база на КАТ за установяване на собственика на л.а. марка а. марка „.............,”, с рег. № .............., което е управлявано в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Видно от справката представена с преписката, съгласно НАРЕДБА № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.31 от 14.04.2000г., л а. марка „.............,”, с рег. № .............., е регистриран и се води на отчет като собственост на жалбоподателя И. А.

З., с ЕГН **********, от гр. ...............,ул............, №........,вх........,ет.......,ап........ Попълнена е декларация от него, в която е посочил, че автомобилът на датата на извършване на нарушението е управляван от него. Впоследствие на база преписката е бил съставен АУАН в негово отсъствие за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Въз основа на последния е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, и веществени доказателствени средства.

Съдът намира, че за актосъставителя от датата на установяване на ползвателя на автомобила – 03.12.2023 г. започва да тече 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и ангажиране на отговорността на З., за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП извършено с управляваното от него МПС на 20.12.2014 г. В конкретния случай АУАН е съставен още на същата дата- на 03.12.2023 г., тоест в предвидения в ЗАНН три месечен срок от установяване на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя на 03.12.2023 г.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е категорична, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, т.е. в случая е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност, тъй като АУАН е издаден след изтичането на една година от извършване на нарушението. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, в което е предвидено, че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.

34 ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.

С оглед изложеното, съдът ще отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

3

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0332-000922 г., издадено на 08.04.2024 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на И. А. З., с ЕГН **********, от гр. Б................., ул............ №.......,вх...........,ет.........,ап...... му е наложено административно наказание на основание чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на основание чл.21, ал. 1 от ЗДвП: „глоба” в размер на 700.00 (седемстотин) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4