Решение № 260202 от 21.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…..08.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при секретар Елена

Петрова като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова въззивно търговско дело № 706 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 71799/03.10.2019г., подадена от „Комфорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, срещу решение

№3784/03.09.2019г., допълнено с определение №15539/27.11.2019г., постановено по гр.д. № 3331/2018г. на ВРС, с което е осъден въззивникът да заплати на „Кемобау интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** сумата от

7059,11лв. (седем хиляди петдесет и девет лева и единадесет стотинки), представляваща остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата за сумата 28059,11лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща стойност 48500,07лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014г. на обект „Ареон фреш“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор ***/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и съществено противоречие на съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че ВРС не е обсъдил доводите и възраженията на ответника и неоснователно е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.265, ал.1 и чл.90 ЗЗД. Сочи се, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че СМР не са изпълнени реално.

Липсва акт №19 за процесната сума. Поддържа се, че ищецът не е доказал пълно и главно вида, обема, количеството и стойността на извършените СМР. Обръща се внимание, че на осн. чл.182 ГПК счетоводните вписвания следва да се преценяват от съда и с оглед другите обстоятелства по делото. В тази връзка се сочи, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е потвърдило, че процесната фактура съдържа и друго плащане, което страната е признала, поради което е била длъжна да осчетоводи фактурата. Счита се, че заключението на ВРС, че с акт 15/02.07.2014г. е прието изпълнението, е неправилно. Сочи се, че собственикът ЕТ „Балев – 5 МД Д. Балев“ е имал интерес от отстраняване на дефектите за своя сметка и приемане на работите, за да развива дейност, но това не е признание за свършена работа. Излага се, че е имало многобройни доказателства, че е направена рекламация към ищеца с искане за отстраняване на некачественото изпълнение. Поддържа се, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, отказвайки да обсъди доводите на ответника, не е взел предвид заключение на вещото лице относно причините за поява на пукнатините, защото вещото лице не е имало такава задача, което въззивникът намира за неправилно. Сочи, че липсват мотиви защо ВРС не кредитира заключението на в.л. Петранка Маринова, при условие че констатира, че и трите вещи лица са дали заключение, че шлайфаната настилка е с множество дефекти. Не е коментиран и фактът, че бетонът е със сертификат за годност. Счита се, че извършените СМР-та са останали неконкретизирани от ищеца.

Счита се, че ВРС не е изпълнил задължението си да посочи на ищеца, че не сочи доказателства относно извършените СМР. Излагат се доводи за необоснованост на решението. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Кемобау интернационал” ООД, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че правилно съдът не е приел като основателно възражението на въззивника за реално изпълнение на СМР. Сочи се, че с три писма въззвиникът е показал знание за наличието на дефекти още преди подписването на Акт 15, като е признал, че работата е изпълнена в договорения количествен обем.

Поддържа се, че съгласно клаузата на т.1.01 от Раздел VI „Метод на отчитане“ на договора, служител на възложителя съставя отчетен документ – платежен документ Акт образец 19, поради което се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение. С оглед на наличието на подписан акт №15 и осчетоводяване на фактурата, се счита че правилно първоинстанционният съд е установил, че работата е приета, както и че възражението за некачествено изпълнение е ирелевантно при приемане на работата с конклудентни действия. Излага се, че при констатирани явни недостатъци, правата на възложителя възникват при предаване на работата и той е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, или в уговорения от страните срок, а работата в случая е приета без възражения.

Сочи се и че няма права по чл.163, ал.3 ЗУТ, предявени от въззивника. Поддържа се, че напукването на бетона не е вследствие на лошо изпълнение от страна на въззиваемия, което счита за установено от заключенията на вещите лица П.и О., а бетоновата смес е доставена от въззивника. Излага се, че във връзка с повторната СТЕ бил извършен оглед, при който ищецът осигурил присъствието на външен консултант – г-н Х.С.. При този оглед ищецът узнал, че дефектите са отстранени от трето лице ЕТ „Балев – 5 МД Д. Балев“, с което въззиваемата страна счита, че се е погасило вземането на ответника по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД. Посочва се и че описаните пукнатини от вещото лице не съставляват дефекти, както и че в частта по чл.265 ЗЗД отговорът е нередовен и се счита, че същият следва на ответника да се дадат указания за отстраняване на нередовностите. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

С уточняваща молба от 23.04.2018г. при първоинстанционното разглеждане на делото са отстранени нередовностите на исковата молба. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е е образувано по предявен от „Кемобау Интернационал” ООД, ЕИК *********, срещу „Комфорт” ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7059.11 лв., представляваща остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата за сумата 28059.11лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща стойност 48500.07 лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. на обект „АРЕОН ФРЕШ“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор ***/, по плана на ЗПЗ-север, гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 23.04.2018 г. ищецът „Кемобау Интернационал” ООД излага, че на 13.01.2014 г. с ответника „Комфорт“ ООД се сключили договор за изпълнение на СМР, с предмет: изработване на 3670 кв. м. индустриална подова настилка с дебелина 8 см., изпълнена като шлайфан бетонов под, уговорено в Приложение № 1 към договора, озаглавено „Оферта Архитектура“. С този договор е възложено извършване на СМР на обект „АЕРОН ФРЕШ“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор ***/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна.

Твърди, че дружеството, като изпълнител, е изпълнило точно всички свои задължения по договора, като ответникът приел без възражения всички извършени СМР. Договорът бил изпълнен поетапно. През периода 13.01.2014 г. – 07.04.2017 г. бил положен 2834.61 кв. м. шлайфан бетонов под при единична цена 17.11 лв. без ДДС/кв.м., на обща стойност 48500.07 лв. без ДДС, за която сума е издадена процесната фактура № 409/09.04.2014 г. след прихващане на заплатения аванс в размер на 25117.48 лв. Поддържа, че приемането на работата и извършено както изрично – чрез подписване на Акт обр. 19, така и чрез конклудентни действия – осчетоводяване на горепосочената фактура и ползване на данъчен кредит по същата. Посочва, че акт обр. 19 бил подписан на 07.04.2014 г., като ответникът обаче отказал да му предостави екземпляр от същия, с което счита, че последният е извършил злоупотреба с материални права. Излага, че ответникът е направил 2 частични плащания, съответно на 30.04.2014 г. /15000 лв./ и на 17.12.2014 г.

/6000 лв./. Така неизплатеното възнаграждение възлиза на 7059.11 лв. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът „Комфорт” ООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, както и становище от 17.05.2018 г. във връзка с предоставената му от съда възможност в този смисъл. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. Твърди, че ищецът не е предоставил реално извършени СМР за сумата 7059.11 лв., доколкото няма данни същите да са изпълнени, предвид липсата на акт № 19 за приета работа. Посочва, че с писма изх. № 57/09.05.2014 г., изх. № 60/10.05.2014 г. и изх. № 102/22.10.2014г., изпратени на електронната поща на ищеца, е поканил последния в качеството му на изпълнител по договора да поправи недостатъците – некачествено извършените по договора СМР в определен срок.

Въпреки тези покани, ищецът не е поправил недостатъците от своята работа в указания му срок, за което бил съставен констативен протокол от 31.07.2015 г.

Поддържа, че некачествено извършените СМР се състоят в следното: пропаднала настилка, пропаднали уплътнители на делатационните фуги на настилката с шлайфан бетон, олющена и липсваща запечатка на шлайфания бетон, дълбоки пукнатини в шлайфания бетон и др. Ето защо и на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД заявява, че намалява размера на дължимите суми по извършените СМР със сумата 7059.11 лв., предвид недостатъците на изпълнената работа. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за неизпълнен договор, като на основание чл. 90 ЗЗД заявява, че отказва да заплати сумата 7059.11 лв. докато ищецът не изпълни задължението си да отстрани и поправи некачествено изпълнените от него СМР. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014г., сключен между „Комфорт” ООД, в качеството на възлoжител, и „Кемобау интернационал” ООД в качеството на изпълнител, последният е приел да изпълни СМР – „шлайфан бетон 8 см“ на обект „Ареон фреш“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283, иднетификатор ***, по плана на ЗПЗ – север, гр. Варна. Изпълнителят се е задължил да осъществи всички СМР предмет на договора, както и всички свързани с тях дейности, като за собствена сметка осигури всички средства – материали, инвентар, машини и съоръжения, работна сила, лицензи, разрешителни и др., с изкл. на електричество, вода и контейнери за боклук.