Определение № 458 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500245 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Обжалва се от ищцата по спора В. С. П. Определение № 13 594 от 30.11.2023 г., пост. по гр.д. № 8 326/2023 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от нея Молба вх. № 104 554/17.11.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4309/30.10.2023 г. в частта за разноските - присъдените на ответниците О. Б. и П. Г. И. адвокатски възнаграждения, чрез тяхното намаляване от 2 000 лв. за всеки ответник на 1 459, 94 лв. – общо за двамата ответници.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 104 554/17.11.2023 г..

Ответниците по частната жалба са депозирали отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от частната жалбоподателка П. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за солидарното осъждане на О.

Б. в качеството му наемател и П. Г. И. като собственик на наетия апартамент да й заплатят обезщетение за вреди, причинени й от противоправно поведение на ответниците, касаещо ползването на апартамента от Брицкий чрез създаване на постоянен недопустим шум и причиняван й психически тормоз от страна на Б. и бездействие на страна на И. за прекратяване на това му поведение в собствения й апартамент. Възведените вреди са неимуществени такива в размер на 5 000 лв. и имуществени както следва: сумата 58 лв. – разходи за лечение; сумата 4 400 лв. – разходи за материали и труд за поставяне на шумоизолация по протежение на общата вътрешна страна между ищцовия апартамент и този на ответниците; сумата 200 лв. – разходи за демонтаж и монтаж на два броя климатици, ноложило се във връзка с поставяне на шумоизолацията; сумата 2 119,13 лв. – разходи за 1 нощувки извън дома й за периода 07.01.2023 г. – 06.02.2023 г..

С постановеното по първоинстанционното дело Решение № 4309 от 30.10.2023 г. исковете са отхвърлени изцяло и съответно на този резултат на ответниците са присъдени направените от тях разноски по делото, съставляващи адвокатски възнаграждения в размер на 2 000 лв. за всеки ответник съгласно представените два договора за правна помощ.

Прието е за неоснователно възражението на ищцата за прекомерност на заплатените от тях адвокатските възнаграждения – според което възражение е недопустимо всеки от ответниците да получи възнаграждение, тъй като по делото те са солидарни длъжници за едни и същи вреди / тоест с общ материален интерес / и са защитавани от един и същи адвокат, съответно следвало е да има един договор за правна защита и с двамата с едно общо възнаграждение по договора в размер на 2 000 лв., който размер от своя страна е прекомерен и справедливия и обоснован такъв с оглед фактическата и правна сложност на делото е минимума по Наредбата по чл. 36 от ЗА, възлизащ в случая – според П., на 1 459, 94 лева.

В срок е депозирана пред районния съд Молба вх. № 104 554/17.11.2023 г. да измени решението си в частта за разноските като присъди на двамата ответници общо възнаграждение в размер на 1 459, 94 лв. / минимума по наредбата по чл. 36 от ЗА /.

С Определение № 13 594 от 30.11.2023 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, съдът е оставил искането по молбата без уважение, в която насока е изложил мотиви, идентични с тези по решението. А именно, че се касае за обективно съединени искове срещу двамата ответници, всеки от които има право на самостоятелна адвокатска защита и съответно всеки от тях е заплатил отделно възнаграждение за тази защита, още повече че са различни обстоятелствата, от които се твърди да произтичаща отговорността на всеки ответник. Като така е приел да е без значение факта, че ангажирания и от двамата адвокат е един и същ. Досежно размера е приел, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 2 000 лв. при минимално такова в случая от 1 459, 94 лв. не е прекомерно с оглед извършената работа. В тази насока е съобразено, че искът за имуществените вреди се състои от пет отделни самостоятелни претенции, различни по своето естество и размер, всяка от които подлежи на самостоятелно оборване. Като допълнителен аргумент е посочено, че договореното и платено от ищцата адвокатското възнаграждение е също в размер на 2 000 лева.

В частната жалба срещу определението се поддържат същите доводи. Настоява се, че на ответниците по исковете следва да се присъди общо възнаграждение поради солидарната им отговорност, идентичността на исковете срещу тях, както и поради факта, че правната защита и за двамата е престирана от един и същ адвокат. Досежно размера се поддържа делото да е с ниска фактическа и правна сложност, поради което размерът на общото дължимо се на ответниците възнаграждение следва да е в размер на казания по горе минимум.

Частната жалба e неоснователна.

Споделят се изцяло изложените от районния съд мотиви за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

Действително, срещу двамата ответници се претендират обезщетения за едни и същи по вид и размер неимуществени и имуществени вреди на едно и също основание – непозволено увреждане. Но – както правилно е приел районният съд, фактите и обстоятелствата, на които се основава отговорността на всеки ответник не са напълно идентични. Освен това, доколкото страни по правоотношението с ищцата – молителка в настоящото производство, са и двамата ответници, то всеки от тях има право на самостоятелна защита в процеса, като е без значение, че тя се е осъществявала от един и същи адвокат. Следователно, неоснователен е довода, че на ответниците трябва да се присъди едно общо адвокатско възнаграждение, а не отделни. Съответно неоснователно е 2 искането за изменение на решението в тази насока.

Неоснователно е и искането за намаляване размера на възнагражденията.

Договореното и заплатено възнаграждение е 2000 лв., като минимума възнаграждение в случая е 1 777, 70 лв. / чл. 7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 2 ал. 5 от казаната наредба /, а не твърдяните 1 459, 94 лева. Предявени са два иска – за неимуществени и имуществени вреди, като искът за имуществените включва пет отделни самостоятелни претенции за различни по вид такива вреди и всяка една от тези претенции подлежи на самостоятелно главно доказване от ищцата, съответно и на самостоятелно обратно доказване от ответниците. Поради което съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото не обосновава извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. при задължителен минимум в казания по горе размер от 1 777, 70 лева. Още повече, че и възнаграждението на молителката за един адвокат е договорено и платено в размер на 2 000 лв. – който факт правилно е съобразен от районния съд.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на В. С. П. срещу Определение № 13 594 от 30.11.2023 г., пост. по гр.д. № 8 326/2023 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от В. С. П. Молба вх. № 104 554/17.11.2023 г. за изменение на Решение № 4309/30.10.2023 г. по гр.д. № 8 326/2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3