Определение № 2106 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2106 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501206 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №1161/03.06.26г., постановено по ч.гр.д.№663/26г. на Районен съд Айтос, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Б. А. ЕГН: **********, настоящ адрес ***.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения и посочва съдебна практика.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Айтос е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу С. Б. А. Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит „Стандарт“, №40034281741. Съгласно договора заемната сума е в размер на 2100.00 лeва, със срок та погасяване 36 месеца; размер на вноската по кредита: 112.08 лева, ГПР 63.91%, годишен лихвен процент 50.95% и общо дължима сума по кредита: 4033.63 лева.

Претендират се 135.07 EUR главница - от вноска № 4 с падежна дата 15.09.2025г. до вноска № 11 с падежна дата 15.04.2026г. за периода от 15.09.2025г. г. до 15.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 323,33 EUR договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 323.33 евро, дължима от вноска №4 до вноска №11, ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 355,22 EUR неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ, за периода от 13.06.2025 г. до 15.04.2026 г.; 255,65 EUR - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 10,23 EUR 1

(десет евро и 23 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; 58,75 EUR мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 16.06.2025 г. до 21.05.2026 г.

С Разпореждане №1065 от 26.05.2026 г. съдът е поискал уточняване от какви компоненти е формиран годишният процент на разходите по договора за кредит; дали стойността на неустойката е включена в ГПР; за какви услуги се дължат възнагражденията 255.65 евро и 10.23евро отбелязани като „такса“; какви плащания са извършени от потребителя и за погасяване на какво са отнесени.

С молба вх.№ 4049/02.06.2026г. заявителят е уточнил, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва; възнагражденията 255,65 евро и 10,23 евро се дължат за извънсъдебно събиране на кредита; по кредита са постъпили плащания в размер на 334,19евро, платени от длъжника.

Съдът е отхвърлил заявлението, като е приел, че договорът е нищожен и потребителят дължи чистата стойност, която е погасена.

Бургаският окръжен съд намира, че като краен резултат обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай заявителят претендира неустойка, на осн. чл.10 от Общите условия. Същите са приложени към заявлението, но от съдържанието на чл.10 не е видно изобщо да е уговорена неустойка, респ. – за неизпълнение на кое договорно задължение тя се претендира. В молбата – уточнение заявителят е посочил, че неустойката не е включена в ГПР – в него е включена само договорната лихва. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай, заявителят потвърждава, че длъжникът е заплатил общо 334.19 евро. Съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със 2 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, този съд следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл“.

Поради това извършените от длъжника плащания по договора следва да се съобразят. Платеното по неравноправните клаузи следва да бъде отнесено към плащане на главницата. Съобразно посоченото в молба – уточнение длъжникът е заплатил по договора 334.19 евро. Т.к. съобразно горепосоченото дължи само главницата от вноските с настъпил падеж, следва да се приеме, че с извършените плащания е надвнесъл задължението за главница.

По изложените съображения, разпореждането на АРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1161/03.06.26г., постановено по ч.гр.д.

№663/26г. на Районен съд Айтос.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3