Решение № 1467 от 16.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502186 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.06.2023г., постановено по гр. д. № 13426/21г. по описа на СГС, ГО, 22 с-в, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на И. Х. И. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване (за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г.), приключило с Решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г. и Решение на ВКС № 174 от 07.11.2016г. по НОХД № 685/2016г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 248,40 лева, разноски, съобразно уважената част от иска на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., за периода от 05.12.2006г. до 11.02.2007г., и за законна лихва, считано от 05.12.2006г. до 23.08.2020г., като неоснователни.

С определение от 21.09.2023г. без уважение е оставена молбата на Прокуратурата на РБ за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ответника по делото.

1

Жалбоподателят-ищец И. Х. И. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, както следва: за разликата над присъдената сума от 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. неимуществени вреди, както и досежно законната лихва. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 70000 е многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу него е започнало на 05.12.2006г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че периодът от привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда (13 години 6 месеца 11 дена) е прекомерен. В тази връзка е налице основание за завишаване на присъденото обезщетение, тъй като икономическата обстановка в страната към датата на постановяване на Решението също се е изменила спрямо тази, която е била преди 13 години, а процесният период е прекомерен от обективна страна и предполагащ завишаване на присъденото обезщетение. Счита, че присъденото обезщетение до известна степен не отговаря на претърпените и доказани по делото от ищеца вреди и следва да бъде завишено, предвид прекомерната продължителност на наказателното производство.

Също така, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че е налице широка медийност и публичност по отношение на наказателното дело, водено срещу ищеца, което също е основание за увеличаване на присъденото обезщетение. Обстоятелството, че ищецът не е бил в пенсионна възраст към момента на повдигане на обвинението също би следвало да е основание за увеличаване на присъденото обезщетение, тъй като незаконното обвинение неминуемо се отразява на дейността му, доходите му и професионалното му развитие през следващите години. Посочва, че не са отчетени правилно фактите, че и към настоящия момент продължава да търпи неимуществени вреди под формата на болки и страдания от воденото срещу него незаконно наказателно производство; Негативните последици от воденото наказателно производство за общото физическо и психическо състояние на ищеца, изразяващо се във влошено здравословно състояние и психически проблеми под формата на повишено артериално налягане, тревожност и невротични симптоми; отдръпването на голяма част от обкръжението от ищеца, в това число и неговите познати, приятели и колеги, отново следствие от воденото наказателно производство и незаконното обвинение; негативните последици от воденото наказателно производство за семейството на ищеца - същият се чувства виновен за болките и страданието, което причинява на своето семейство. Счита, че СГС правилно е отбелязал наличието на психосоматично разстройство у ищеца, но не е обосновал направените от вещото лице изводи и какво отражения имат те що се отнася до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Вместо това, е посочил в мотивите си единствено обстоятелства, които са налице от обективна страна (стр.11, 12 и 13 от Решението) що се отнася до определяне на размера на присъденото обезщетение, но по никакъв начин не се е позовал и не е обсъдил подробно заключението на извършената по делото експертиза, както и показанията на свидетелите. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло 2 респ. да намали неговия размер. Посочва, че в мотивите си съдът е посочил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно тази сума - 70 000 лева, е приета за справедлива обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обещетение. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил в достатъчна степен, че наказателното производство е приключило в разумен срок, /тъй като обвинението е за документно престъпление/, преминало е през всички съдебни инстанции, не е съобразена взетата мярка за неотклонение, както и заключението на СПЕ, от която е видно, че не са налице трайни вреди върху психично здраве на ищеца, като липсват доказателства и за трайни вреди върху физическото му здраве. Резултата от СМЕ показва, че заболяванията на ищеца датират от преди исковия период на повдигане на обвинение. Не се доказва причинно-следствена връзка между влошаване здравословното състояние на ищеца и повдигнатото обвинение т.е. не се доказва, че ако не му бе повдигнато обвинение, влошаването нямаше да настъпи отново. Изброените болести са в резултат от начина на живот на ищеца още от преди повдигане на обвинението. Следователно, дори хипотетично да се приеме наличността на негативно въздействие на факта на предявеното му обвинение, същото в съвсем минимална и незначителна степен би повлияло върху здравословното му състояние, предвид изобщо липсата на лекарска намеса в случая. Липсата на доказателства в тази насока обосновава извод за липса и на негативно отражение на факта на предявеното му обвинение с негативен интензитет, твърдян от ищеца. Няма данни по делото Прокуратурата на РБ да е изнасяла информация по повод наказателното производство срещу ищеца до медиите. Не може да се носи отговорност за медийни публикации които са резултат от политиката на конкретната медия с цел определена от директора на медията.

Както и не е съобразен чл.4 ЗОДОВ където се изисква пряка и непосредствена причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите. Затова моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Намира направените от ищеца разноски за прекомерни, но съдът не е съобразил направеното от тях възражение за прекомерност.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът И. Х. И., твърди, че с Постановление от 05.12.2006г. било образувано наказателно производство срещу него и група лица (пр.пр. № 9640/2006г., по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП) за престъпления по чл.212 ал.5, по чл.321 и по чл.253 НК. С Постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2007г. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр, ал. 1 НК, по чл. 212, ал. 5, вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.253 ал.5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК. С постановление на прокурор при СГП от 13.02.2007г. бил задържан под стража до 72 часа. С Постановление 3 от 05.12.2007г. на СГП от дознание № 82/2006 г., по описа на ГДБОП - НСП, пр. пр. № 9640/2006 г. по описа на СГП, материалите касаещи обвинението за престъпление по чл.

253, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК били отделени в отделно производство - пр. пр. № 14076/2007г., по описа на СГП. Във връзка с направено искане на СГП било постановено Определение от 08.03.2007г. по НЧД № И-37/2007г. на СГС, НО, 11 с-в, изменено с Определение от 16.05.2007г. по ВНЧД № 555/2007г. САС, НО, 6 с-в, с което били допуснати спрямо И. И. мерки за процесуална принуда, а именно: запор върху 5 банкови сметки в Първа Инвестиционна Банка; възбрана върху недвижим имот и вещни права, собственост на И. И. - Апартамент в гр. ***, ж.к. „***”, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **; запор върху Банковата сметка на „Птицекладница Чубра“ ООД, чийто управител бил ищецът. Така наложените мерки били отменени едва с Определение № 826 от 13.03:2013г. на СГС, 6 с-в по НЧД № 1134/2013г.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007г. на дознател в ГД „БОП“ бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство - дознание № 82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал.

1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр.20, ал. 2 НК за участие в организирана престъпна група. С Присъда от 30.06.2010г. СГС го признал за виновен по така повдигнатите обвинения, като му било определено едно общо най-тежко наказание - 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворнически общежития от затворен тип. Съдът го лишил от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от 3 години, постановил и конфискация на 1/2 от имуществото му. С Решение № 266 от 02.08.2012г., по ВНОХД №.

461/2021г., по описа на САС, присъдата била отменена, като делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С Присъда от 130.05.2017г., постановена по НОХД № 770 /2014г. по описа на СпНС, IX-ти състав съдът го признал за невиновен. Срещу Присъдата от 30.05.17г., постановена по НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС от прокурор при СП бил депозиран протест. С Решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/2018г. АСНС потвърил Присъда от 30.05.2017г. Срещу Решение № 4 от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г. по описа на АСНС бил депозиран касационен протест. С Решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС било потвърдено Решение № 4 от 27.02.2020 г. т.е. присъдата е влязла в сила.

По отделените материали от пр.пр. № 9640/2006г. било образувано дознание № 134/2007г. по описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр.№ 14076/2007г. по описа на СГП. С Постановление за привличане на обвиняем от 16.03.2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 253, ал. 6, вр. ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тъй като разследването по досъдебното производство продължило повече от две години от датата, на която обвиняемите били привлечени, те депозирали пред СГС молби по реда на чл. 368, ал. 2 4

НПК. С Определение, постановено на 16.06.2009г. по НЧД № 2451/2009г. на СГС, НО, 4 с- в съдът дал указания на СГП в двумесечен срок да внесе материалите от досъдебното производство за разглеждане в съда, съобразно чл.368, ал. 1 НПК. На 31.07.2009г. в СГС бил внесен обвинителен акт по пр.пр.№ 14076/2007г. На същата дата образувано НОХД 3222/2009г. по описа на СГС, НО 29-ти състав. Съдията - докладчик констатирал, че в хода на досъдебното производство било допуснато съществено процесуално нарушение. С Определение № 2419 от 17.08.2009г., съдът прекратил производството и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения - в едносмесечен срок. На 01.09.2009 г. СГП внесла в СГС обвинителен акт и било образувано НОХД № 3693/2009 г. по описа на СГС, НО, 29-ти състав. След проведени множество съдебни заседания на 29.03.2010г., СГС, НО, 29-ти с-в произнесъл присъда № 122/29.03.2010г., с която подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от м. март 2003г. до м. декември 2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат и гр. София участвали в ОПГ, създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и на основание чл. 321, ал. 3 вр.ал.2 вр.ал.1 пр. 2 НК. При условията на чл. 54 НК на И. Х. И. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимите били признати за виновни в това, че в периода от м. март 2003г. до м. декември 2006г., в гр. Перник, гр. Шумен, гр. Ямбол, гр. Карнобат, гр.