Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 367 от 12.01.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2492/2025
Вид
Определение № 367
Подписан
12.01.2026
Състав
Дани Каназирева

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367

Пловдив, 12.01.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 2492/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Ю. Б., [ЛНЧ], украинска гражданка с предоставена временна закрила, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната А. Б., чрез пълномощника ѝ адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23636 от 29.09.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Агенция за социално подпомагане, издадена от упълномощено лице Д. Й., съгласно Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, и моли съда да я отмени. Процесуалният ѝ представител излага доводи, че жалбоподателката и детето ѝ са украински граждани с предоставена временна закрила в Република България, пристигнали след началото на военния конфликт в Украйна. Представено е удостоверение, че детето е записано в българско училище за учебната 2025/2026 г. На това основание е подадено заявление до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, като с процесната заповед е постановен отказ. Според изложеното в жалбата този отказ противоречи на Конституцията на Република България, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО, Закона за убежището и бежанците и международните стандарти, гарантиращи равнопоставеност на лицата с временна закрила.

Ответникът е представил пълната административна преписка по оспорваната заповед, както и писмен отговор, в който изцяло оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че Ю. Б. е подала заявление-декларация, в което е декларирала украинско гражданство. Ответникът счита, че по силата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейни помощи за деца право на семейни помощи имат само чужди граждани, които постоянно пребивават в страната и ако това право е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Поддържа, че към момента не съществува такъв закон или международен договор относно граждани на Украйна и че разпоредбата не намира приложение спрямо лица с временна закрила, поради което правилно е постановен отказ.

По отношение на претендираните разноски ответникът счита, че искането следва да бъде оставено без уважение поради липса на доказателства за материално затруднение на жалбоподателката, а при евентуално приемане на такова – да се определи минимален размер на адвокатското възнаграждение, съобразно Решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и ниската фактическа и правна сложност на делото.

С молба с вх. № 21667/15.12.2025 г. от ответната страна чрез юрк. С., е поискала Съдът да спре производството по настоящото дело, като посочва основание отправено преюдициално запитване от Административен съд-Варна по въпрос: „Допуска ли принципът на равноправно третиране по чл.11 от Директива 2003/109/ЕО националната правна уредба, като чл.3, ал.5 от ЗСПД, която ограничава правото за семейни помощи за деца по чл.7, ал.1 от същия закон на постоянно пребиваващи в Република България граждани от други държави, когато получаването не е предвидено от друг закон или международен договор, по който Република България е страна, поради което считат, че следа делото да продължи след постановяване на отговор по дело С 375/2025г. на СЕС.

С протоколно определение от о.с.з. от 15.12.25г. Съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на жалбоподателя за становище в 7- дневен срок. В предоставения срок такова не е постъпило.

От Определение на Съда на Европейския съюз от 11 декември 2025 г., постановено по дело C-375/25 по описа на Съда, в състав десети състав, се установява, че производството е образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Варна с определение от 30 май 2025 г., постъпило в Съда на ЕС на 5 юни 2025 г., на основание чл. 267 ДФЕС. В акта си Съдът на Европейския съюз е приел да се произнесе с мотивирано определение по реда на чл. 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда. С определението преюдициалното запитване е оставено като недопустимо, като Съдът е изложил мотиви, свързани с несъответствие на акта за преюдициално запитване с изискванията на чл. 94 от Процедурния правилник.

Предвид на което, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, направено чрез процесуалния й представител юрк. С., за спиране на производството по адм. д № 2492/ 2025г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 02.02.26 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: