Решение № 4490 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4490 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100504345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20003608 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 23334 по описа на СРС за 2020 г.,са отхвърлени кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, чл.86,ал.1 ЗЗД и чл.265,ал.1, пр.2 от ЗЗД, предявени от Р.

Т. Н. за осъждане на „Р.Г.“ ООД да му заплати сума в размер на 1436,34 лв., представляваща неустойка в размер на 5 % от стойността на неизвършени СМР, сума в размер на 246,97 лв., представляваща законна лихва за забава върху начислената неустойка за периода от 26.09.2018 г. до 05.06.2020 г., сума в размер на 5000 лв., представляваща разходи за отстраняване на недостатъци в СМР – поправка на портала на оградата и привеждането му във вид, необходим за нормалното му функциониране и възстановяване на унищожена електрическа мрежа за захранване на сигнална лампа, както и сумата от 156 лв., представляваща разходи, извършени от възложителя за отстраняване на недостатъци в извършените СМР, ведно със законната лихва върху сумата от общо 6839,31 лв. от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 1830 лв. – разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Р. Т. Н., против решението в частта, в която е отхвърлен иск с правна квалификация чл.92,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 1436,34 лв., в частта, в която е отхвърлен иск с правна квалификация чл.86,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 246,97 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иск с правна квалификация чл.265,ал.1 ЗЗД за сума в размер на 3136 лв. Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че липсва 1 окончателно договаряне на заданието, поради което не можел да се определи началният момент, от който е започнала забавата в изпълнението от страна на изпълнителя. Видно от имейлите на г-жа П. Ж., още към 27.06.2018 г. били окончателно уговорени параметрите на парапета за вътрешна стълба, ръкохватка за интериорна стълба, парапета за третия етаж около дупката за интериорна стълба, а видът на вертикалните елементи бил уточнен чрез снимки, като това се потвърждавало и от липса на кореспонденция относно промени по тези елементи. Данни за изменения от първоначално възложеното липсвали и по отношение на вита стълба с 18 стъпала, вътрешни оксидирани парапети, площадка за вита стълба. С имейл от 21.09.2018 г. били изпратени разгъвките на парапетите по терасите, т.е. най-късно към тази дата изпълнителят разполагал с окончателно задание относно парапетите и оградата. От приемо-предавателния протокол от 28.02.2019 г. се установявало, че дори и да се сподели мнението на първоинстанционния съд за началния момент на забавата, то от датата на окончателното възлагане и датата на предаване на възложеното изминали повече от 50 работни дни, поради което били налице условия за начисляване на неустойка, както и лихва за забава.

Сочи, че съдът неправилно приел, че възложените с процесния договор работи не представлявали СМР, поради което претенциите за скрити недостатъци били погасени с изтичането на шест месеца от откриването им. Позовава се на § 5,т.40 от ЗУТ, т.38, в която като СМР са посочени и оградите. Оспорва извода на съда, че се касаело за явни недостатъци, като твърди, че същият не е имало как да забележи тези недостатъци при подписването на приемо-предавателния протокол, тъй като същите били свързани основно с автоматика, която към този момент не била монтирана.

Въззивникът излага доводи за неоснователността на възражението за прихващане, направено от ответника. Сочи, че съгласно събраните по делото доказателства в действителност били извършени допълнителни СМР на стойност 3731 лв. Неизплатеното по договора възнаграждение по твърдения на въззиваемия било в размер на 1159,02 лв., а общият размер на възнаграждението на изпълнителя било в размер на 32457,80 лв., от което отново по твърдения на ответника към настоящия момент неплатена останала сума в размер на 4890,02 лв. В хода на делото се установило, че освен дължимите плащания по договора в размер на 27567,78 лв., въззивникът заплатил допълнително сума в размер на 22400 лв., т.е. общо всичко платено възлизало на 49967,78 лв., поради което счита, че не било налице ликвидно изискуемо вземане в полза на ответника.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Сочи, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази насока, като моли решението да бъде потвърдено с оглед правилността му.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

2

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:

По исковете с правна квалификация чл.92,ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД:

Видно от сключения между страните договор на 27.06.2018 г., страните са се договорили изпълнителят /ответник/ да изработи и монтира окончателно договореното в срок от 50 работни дни от датата на получаването на авансово плащане. Правилно съдът е приел, че дори и да е налице авансово плащане, то ако другото, предвидено условие, а именно – окончателно договаряне на предмета на изработката, не се е сбъднало, то не може да се приеме, че ответникът е поставен в забава, даже и да получил авансово плащане.

Правилно първоинстанционният съд е указал на ищеца с доклада по делото, че в негова доказателствена тежест е да установи кога е следвало да бъде изпълнен договорът, т.е. от кой момент ответникът е бил поставен в забава.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това в кой момент окончателно страните са изяснили предмета на изработката. Тъкмо обратното, ответникът, който е провел насрещно доказване, е ангажирал доказателства – имейл кореспондеции, която е индиция за това, че към 21.09.2018 г. все още страните не са уточнили окончателно елементите, които следва да бъдат изработени. Неоснователно е твърдението на въззивника, че с имейла от 21.09.2018 г. били изпратени разгъвките на парапетите по терасите, поради което и най-късно към тази дата изпълнителят разполагал с окончателно задание относно парапетите и оградата и до подписване на приемопредавателния протокол на 28.02.2019 г. изминали повече от 50 дни. В представената от ответника имейл кореспонденция на 21.09.2018 г., неоспорена от страните, е видно, че на изпълнителя са били изпратени разгъвки на парапетите по терасите. Изрично в имейла е посочено, че са разиграни доста варианти, като подателят е завършил кореспонденцията с думите „можем да се чуем по телефона, ако има неясноти“.

Представената кореспонденция не доказва по никакъв начин твърденият от ищеца факт, че страните на тази дата са уговорили окончателно предмета на договора и от този момент е започнал да тече срокът за изпълнение, напротив, видно и от съдържанието на имейла, са изпратени варианти, като изпълнителят е бил поканен, в случай, че са налице неясноти, да бъде проведен разговор, което води до съмнение, че страните са достигнали до окончателно договаряне тъкмо на тази дата. При липса на проведено пълно и главно доказване за началния срок, от който изпълнителят е следвало да започне изпълнение на задължението си за изработка и монтаж и от този момент да са изтекли 50 дни, през които не е последвало изпълнение, въпреки че по делото е безспорно извършването на авансово плащане в полза на ответника, то правилно първоинстанционният съд е приел, че искът за заплащане на неустойка за забава е неоснователен и го е отхвърлил. Поради неоснователност на главния иск, правилно е отхвърлен и акцесорният иск за лихва.

По отношение на иска с правно с основание чл.265, ал.1 от ЗЗД:

Съгласно §5,т.40 от ДП на ЗУТ, на която разпоредба се позовава въззивникът, "строителни и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

В §5,т.38 е посочено какво следва да се разбира под „строеж“, а именно 3 надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно разпоредбата на чл.265 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години. В случая ищецът в исковата молба е посочил, че недостатъците, които е установил, са следните: единият портал на оградата е по-дълъг от другия, което пречило на безпроблемното затваряне, доставената автоматика не съвпадала по качество с посочената в офертата и уговорена между страните, електрическата мрежа за захранване на сигналната лампа, която била част от доставката и монтажа, била унищожена. Всички описани от ищеца недостатъци не представляват СМР по смисъла на т.40 вр.т.38 от ДП на ЗУТ, поради което правата по чл.265 от ЗЗД се погасяват с изтичане на 6-месечен срок.

Оплакването на въззивника, че се касаело за явни недостатъци, като твърди, че същият не е имало как да забележи тези недостатъци при подписването на приемопредавателния протокол, тъй като същите били свързани основно с автоматика, която към този момент не била монтирана, съдът намира за основателни. Въпреки това, отново 6-месеченият срок е изтекъл. Ищецът в исковата молба е направил признание, че през месец март 2019 г. се е свързал с производителя на автоматиката в Италия, който му посочил представител на марката за България. Ищецът сочи, че се свързал с „А.“ ЕООД, като служител на дружеството бил изпратен на обекта и установил сочените от ищеца недостатъци. Въззивният съд намира, че именно от този момент е започнал да тече 6-месеченият срок, в който възложителят е следвало да уведоми изпълнителя за проявените скрити недостатъци. Отново сам ищецът в исковата молба сочи, че покана за доброволно изпълнение до изпълнителя за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното, е изпратена на 18.05.2020 г., т.е. повече от една година след проявата на сочените дефекти, като не са представени никакви други доказателства за по-ранно уведомяване. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед изтичането на повече от 6 месеца от установяване на недостатъците в изработката, в който срок ответникът не е бил уведомен за тях, искът с правно основание чл.265,ал.1 от ЗЗД е погасен по давност, поради което го е отхвърлил. Предвид изложеното, обжалваното решение, с оглед правилността му, следва да бъде потвърдено. Поради неоснователността на предявените искове, не следва да бъде разглеждано и възражението за прихващане.