Решение № 474 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря К.а Й. Динева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601723 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение от 12.09.2022 г., постановено от СРС, НО, 134-ти състав по НОХД № 280 по описа за 2022 година, съдът е признал К. И. К. за ВИНОВЕН в това че: на 05.03.2021 г., около 11,00 ч. в гр.София, в ж.к. „Стрелбище“ на кръстовището между ул. „Нишава“, ул. „Бадемова гора“ и ул. „Костенски водопад“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СА **** ТТ нарушил правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението “ като извършил маневра „движение назад“ с посока от ул. „Нишава“ към паркомясто, находящо се между ул. „Бадемова гора“ и ул. „Костенски водопад“ и по непредпазливост причинил на намиращия се зад автомобила пешеходец М. Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 1 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр чл. 342, ал. 1 от НК , вр. чл. 78, ал. 4 от НК съдът е наложил на подсъдимия К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест / месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия К. И.

К. да заплати направените по делото разноски както следва: сума в размер на 351,00 лева по сметка на СДВР и сума в размер 140,00 лева по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК - държавна такса в размер на 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното Решение е постъпила жалба от адв. Д. Г. Д. от САК, упълномощен защитник на К. И. К., в която се сочи, че макар наказанието, определено от СРС, да е към минимума, в конкретният казус ставало въпрос за „Случайно деяние“, тъй като подсъдимият не е имал възможност да възприеме пешеходеца в задното и страничното огледало, а само през стъклата на автомобила, което изключвало неговата наказателна отговорност. В заключение се иска отмяна на Присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

След определението на съда за насрочване на делото е постъпило и становище по въззивната жалба от частния обвинител М. Г. чрез неговия повереник адв. Б. В.. С него се оспорва жалбата, като се твърди, че изложените в нея аргументи са неоснователни и не отговарят на приобщените по делото доказателства. Според адв. В. от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е имал видимост към доверителя й, като посочва, че последният е бил изправен в цял ръст и съответно е бил ясно различим, предвид обстоятелството, че произшествието е настъпило в светлата част на 2 денонощието. Сочи се още, че не се касае до обективна невъзможност за възприеане на пострадалия, а за неполагане на необходимото старание от страна на подсъдимия при извършване на маневрата. Излага становище, че доводите на защитата за това, че подсъдимият, гледайки назад през стъклата на автомобила, не би могъл да ползва огледалата, са ирелевантни, тъй като същият е можел да спази разпоредбата на закона и да следи пътната обстановка по време на маневрата и по други начини. На мнение е, че първоинстанционният съд е отчел всички относими към процесния случай обстоятелства, като ги е съобразил при индивидуализацията на наказанието.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. Д., поддържа въззивната жалба и не прави искания по доказателствата, нито искания за отводи.

Прокурорът оспорва въззивната жалба и не прави доказателствени искания.

Частният обвинител Г. оспорва жалбата и не прави искания по доказателствата, нито искания за отводи.

В хода по същество адв. Д. моли съда да уважи въззивната жалба по мотивите, изложени в нея.

Прокурорът моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваното решение.

Частният обвинител моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Подсъдимият К. поддържа казаното от адв. Д..

В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт като взе предвид и събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К. И. К . е роден на 24.04.1970 г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, женен, работи като таксиметров шофьор фирма Р.С.В. такси , с постоянен и настоящ адрес 3 гр.София, ж.к.”Хаджи Д.“, ул. ****.

На 05.03.2021г. около 11:00 часа в гр.София, в ж.к. „Стрелбище”, ЧО М.

Г. паркирал собствения си лек автомобил на необособено паркомясто, находящо се на кръстовището между ул.”Бадемова гора” и ул.”Костенски водопад” и слязъл от него. Предната част на автомобила на ЧО Г. била насочена към тротоара. На около 2-3 метра от автомобила на ЧО.Г., отново на необособено паркомясто, находящо се между горепосочените улици, бил спрял неустановен таксиметров автомобил. Водачът му заговорил св. Г., като го предупредил да премести автомобила си, тъй като може да бъде вдигнат от „паяк”. ЧО М. Г. се обърнал, за да отиде към автомобила си, като се намирал на платното, в свободното пространство между двата автомобила /неговия и таксиметровия/. В този момент подс. К. К. управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ СА **** ТТ на кръстовището между ул.“Нишава“, ул.“Бадемова гора“ и ул.“Костенски водопад“, като с цел да паркира автомобила си в свободното пространство между лекия автомобил на ЧО Г. и неустановения таксиметров автомобил предприел маневра „движение назад“ с посока от ул.“Нишава“ към паркомястото, находящо се между ул.“Бадемова гора“ и ул.“Костенски водопад“. Преди да започне маневрата подс. К. погледнал назад, за да се убеди, че няма хора, след което продължил маневрата и спрял. Вниманието му било привлечено от преминаването с висока скорост на неустановен автомобил и за да избегне настъпване на ПТП подс. К. отпуснал спирачката на автомобила, които продължил движението си назад. В този момент подсъдимият К. при движението си на заден ход ударил със задната част на управлявания от него л.а.“Дачия“ намиращия на пътя зад превозното средство пешеходец св.М. Г.. От удара св.Г. паднал на лявата си страна и останал да лежи около десет минути на пътното платно.

После св.Г. се обадил на сина си - св. Е.Г., който го закарал в УМБАЛ „Царица Йоанна”-ИСУЛ, където му била оказана медицинска помощ.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на пострадалия М. Г. Г. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен му крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Съгласно заключението на изготвената автотехническа експертиза причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил / подс. К. /, който е предприел маневрата „движение на заден ход“, без да се убеди и осигури безопасното извършване на тази маневра.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи), а именно:

Гласни: обясненията на подс. К., показанията на свидетелите М. Г. и Е.

Г.;

Писмени: справка за съдимост за подс. К. И. К. (л. 13 от СП - СРС), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 61 от ДП), заключение по 4 съдебномедицинска експертиза (л. 78 от ДП), медицинска документация за М.

Г. ( л.83 до л. 170 от ДП), заключение по автотехническа експертиза (л. 172 от ДП), както и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени към доказателствената маса по надлежния процесуален ред.

Извършеният от първоинстанционният съд доказателствен анализ, макар и да не е обстоен, създава ясна представа по какъв начин е формирана волята на съда относно приетите фактически положения, като следва да се отбележи, че по делото не са налице противоречия по фактите, доколкото доказателствата кореспондират помежду си, а и не са направени възражения от страните в тази насока. Въззивният съд е на мнение, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, като анализа на събраните по недвусмислен начин изгражда описаната по-горе фактическа обстановка.

Въззивният състав споделя преценката на първоинстанционния такъв да кредитира показанията на свидетелите М. Г. и Е. Г., доколкото същите са обективни, кореспондират помежду си и с обясненията, депозирани от подсъдимия. ЧО М. Г., бивайки свидетел-очевидец и пострадало от деянието лице, е имал възможност пряко и непосредствено да проследи събитията, като в разказа му не се откриват противоречия, напротив, същият е логически издържан и последователен. Свидетелят описва предхождащите инцидента събития, обстоятелствата около процесното ПТП и механизма на причиняване на телесната повреда, както и последвалите след това действия от негова страна и от страна на подсъдимия. Така описаният от свидетеля механизъм съответства на заключението на съдебномедицинската експертиза, а разказът му относно последвалите ПТП-то действия е в унисон с този на св. Е. Г..

Последният не е очевидец на деянието, но разказва как баща му М. Г. го е повикал във връзка с процесното ПТП, от което кракът му е пострадал, и заедно са отишли до спешното отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна”ИСУЛ. Св. Е. Г. описва и обстановката, която е заварил, когато е отишъл на мястото на инцидента, като разказът му кореспондира със събраните в тази насока доказателства.

Освен това този свидетел преразказва инкриминираните събитрия, детайлите, за които е научил впоследствие от пострадалия, като и в тази насока показанията му кореспондират с доказателствената маса.

Въззивният съд даде вяра и на обясненията, депозирани от подсъдимия 5

Х., доколкото изложеното от него звучи правдоподобно, описва по логичен начин обстоятелствата и коресподнира със събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали. В тази връзка съдът се довери изцяло на обясненията на подсъдимия, включително на изложеното от него, че се е разсеял от друг автомобил, минаващ на висока скорост близо до него.

Въззивният съд се довери и на заключението по съдебномедицинската експертиза, изготвено в хода на досъдебното производство. Съгласно него травматичните увреждания на ЧО М. Г. са резултат от действието на твърди тъпи предмети по индиректен механизъм на удар и могат да бъдат получени при падане в условията на ПТП след удар от лек автомобил, движещ се на заден ход, съответно могат да бъдат получени по механизма, описан от свидетеля. Вещото лице сочи, че счупването на лявата бедрена кост, наложило извършване на оперативна интервенция за смяна на лявата тазобедрена става, реализира критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че за подобно счупване не необходима силна кинетична енергия на удара, а е достатъчно лицето да бъде изведено от равновесие, като при по възрастните хора костната структура е по-крехка и счупванията се случват по-лесно. Заключението кореспондира с изложеното от свидетелите и с медицинската документация за пострадалия, приложена по делото, и доколкото същото е обективно и изготвено от комптетентно лице, въззивният съд, както и първоинстанционният, го кредитира изцяло.