Решение № 19 от 11.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Горна Оряховица, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря И. Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200724 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. *********, представлявано от управителя В. И. А. останал недоволен и обжалва

Наказателно постановление

№

861840F853955/12.11.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева, сега 562.42 EUR за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Поддържа, че постановлението е незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е извършено нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. Б. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително излага доводи за липса на доказателства за съпричастност на управителя към констатираното 1 нарушение. Счита, че нарушението е извършено от продавач – консултанта и не следва да се ангажира отговорността на дружеството.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ

ДЕЙНОСТИ“ В ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ”, представлявана от гл. юрисконсулт С. С., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение. Правилно е ангажирана отговорността на търговеца за неиздаване на фискална касова бележка.

Неговата отговорност е обективна и безвиновна. Счита за неотносими към отговорността на жалбоподателя установените обстоятелства, които изключват умисъл за извършеното нарушение, предвид обективната отговорност на юридическото лице. Моли съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 EUR съгласно приложен списък с разноски.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 30.09.2025 г. Г. Х. Ю. и Б. М. Б. – инспектори по приходите към Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. ********, стопанисван от „А.“ ЕООД. При проверката инспектор Ю. извършила контролна покупка на 1 брой „кафе еспресо“ на цена от 1,00 лев и 1 брой „сок Фамилекс“ на цена от 2,00 лева, всичко на обща стойност 3,00 лева, при която след заплащане в брой с една монета от 1 лев и една монета от 2 лева от Ю. на служителката Виктория Й.а, която приела плащането, последната не издала фискален касов бон от наличното и работещо фискалното устройство - модел TREMOL М20 с индивидуален номер на ФY ZK162893 и индивидуален номер на фискалната памет 50227374. При проверката са констатирани и други нарушения на данъчното законодателство – установена касова разлика между фактическата и разчетената касова наличност и продажба на закуска, която неправилно е регистрирана в данъчна група „А“, вместо в данъчна група „Б“.

За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0010514/30.09.2025 г.

За така констатираното нарушение на 10.10.2025 г. Г. Х. Ю. съставила 2 против „А.“ ЕООД, ЕИК ******* в присъствието на управителя В. И. А. Акт за установяване на административно нарушение № F853955/10.10.2025 г., в който приела, че дружеството е извършило нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по съставения акт.

На 12.11.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F853955/10.10.2025 г.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал обжалваното Наказателно постановление № 861840-F853955/12.11.2025 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ наложил на „А.“ ЕООД, ЕИК ********имуществена санкция в размер на 1100 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Препис от НП бил връчен на управителя В. И. А. на 19.11.2025 г.

Жалбата против постановлението била подадена на 24.11.2025 г. чрез АНО до РС – Велико Търново. Образуваното АНД № 1544/2025 г. по описа на РС – Велико Търново е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели Г. Х.

Ю., А. Й. В. и Б. М. Б. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е изпратена на компетентния съд, като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство и налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Проверката в търговския обект е извършена от органите по приходите по реда на чл. 110, ал. 4 от ДОПК, като е съставен протокол съгласно чл. 50 от ДОПК. В ДОПК няма изискване проверката от органите по приходите да се 3 извършва в присъствието на представляващия проверяваното дружество, поради което неприсъствието на управителя при проверката не представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0010514/30.09.2025 г. управителят на дружеството е надлежно поканен за съставяне на АУАН и представяне на доказателства по реда на чл. 37, ал. 3 от ДОПК. В случая административнонаказателното производство е образувано преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. От друга страна, актът е съставен и преди изтичане на 2 години от извършването на описаното в него нарушение.

АУАН е съставен от компетентен орган. Г. Х. Ю. - на длъжност главен инспектор по приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, е бил надлежно оправомощен да състави АУАН.

Актът отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на представляващия „А.“ ЕООД, ЕИК ******** В. И. А., като му е връчен срещу разписка препис от акта. На представляващия дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи писмени възражения в законния седемдневен срок от неговото подписване.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г от Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП.

НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта и преди изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Наказващият орган е описал надлежно нарушението, посочил е датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които то е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. НП съдържа и останалите законоустановени реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен 4 документ. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./.

От събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че за извършена на 30.09.2025 г. продажба на 1 брой „кафе еспресо“ на цена от 1,00 лев и 1 брой „сок Фамилекс“ на цена от 2,00 лева, всичко на обща стойност 3,00 лева в търговски обект по смисъла на §1, т.

41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. ********, стопанисван от „А.“ ЕООД, не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо ФУ, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. С това деяние, изразяващо се в бездействие е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Нарушението – неиздаване на фискален касов бон от ФУ не се отрича и от жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че търговецът не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗАДС.

Ирелевантно за отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение е дали процесната сума е отчетена с последващ фискален бон, а и не са събрани доказателства в тази насока.

Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган, като е ангажирана имуществената отговорност на юридическото лице търговец за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна отговорност. Поради това не е необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на дружеството, т. е да се установи фактът на извършване на нарушението.

По делото няма данни и не се твърди от жалбоподателя за издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ въпреки отразеното в обжалваното НП, че такава ще бъде 5 издадена. Поради това не следва да се обсъжда евентуално нарушение на разпоредби на общностното право.