Определение № 266 от 02.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. К., 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20265100500168 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 350/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на РС – К., е оставена без уважение молба с вх. № 953/28.01.2026 г. подадена от Д. М. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „А.К.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, чрез ЕАД Д.М., представлявано от адв. Д.М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, за изменение на Решение № 49 от 23.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1063/2026 г. по описа на РС-К., в частта за разноските.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка Д. М. Н., която го обжалва чрез своя процесуален представител – адв. Д.М., като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които било видно, че частната жалбодателка е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1200 лева/613,55 евро. Искането за присъждане било допустимо, защото били представени договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските с молба преди приключване на устните състезания, нямало спор по делото, че хонорарът е заплатен. От страна на ответника липсвало направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което дори и да направи такова с отговора на настоящето искане същото било преклудирано, като за съда липсвала правна възможност за редукция на хонорара.

1

Извършената редукция от съда при липса на възражение за прекомерност било процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1000 лева/511,29 евро с ДДС над присъдените с решението 200 лева/102,26 с ДДС.

Ответникът по частната жалба „Ф.“ ЕООД – гр.С. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Въззивната частна жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, по същество разгледана е основателна.

Гр.д. № 1063/2025 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ф.“ ЕООД – гр.С. да заплати на ищцата Д. М. Н., сумата от 5 лв. (частичен иск от 96.33 лв.), увеличен на 96.33 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза от договор.

По делото ответницата е била представлявана от адв. Д.М., който е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 613.55 евро с ДДС (1200 лв.), фактура и фискален бон.

С решение № 49/23.01.2026 г. по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на РС-К. , на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД , „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, ОФИС *, е осъдено да заплати на Д. М. Н. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. „А.К.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, чрез ЕАД Д.М., представлявано от адв. Д.М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № * сума в размер на 49,25 евро (96,33 лева), ведно със законна лихва върху върху първоначално предявения размер от 2,55 евро (5 лева) считано от подаването на исковата молба – 04.08.2025 г. до окончателното плащане, а върху увеличения размер от 46,70 евро (91,33 лева) от подаването на молбата по чл. 214 ГПК, а именно – 16.01.2026 г. до окончателното плащане по нищожния на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1095507 от 08.12.2021 г.

Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, ОФИС *, е осъдено да заплати на Д. М. Н. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул.

2

„А.К.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, чрез ЕАД Д.М., представлявано от адв. Д.М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лева) и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро ( 200 лева) с ДДС.

При така установените данни първоинстанционният съд неправилно е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските, като не е присъдил пълният размер на адвокатското възнаграждение. По делото ищцата е била представлявана от адв. Д.М., който е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 613.55 евро с ДДС (1200 лв.), фактура и фискален бон. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, поради което съдът не е имал процесуална възможност да редуцира адвокатското възнаграждение. Поради това следва да бъде отменено обжалваното определение, като на частната жалбодателка се присъдят допълнително 511.29 евро с ДДС (1000 лв. с ДДС), представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 350/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на РС – К., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 49/23.01.2026 г. по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на РС-К., в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „А.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, ОФИС *, да заплати на Д. М. Н. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. „А.К.“ № *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, допълнително 511.29 евро с ДДС (1000 лв. с ДДС) - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4