Решение № 182 от 10.08.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. ЛЕВСКИ, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410101031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от *****" АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, чрез М. Р. Т. юрисконсулт, против М. А. Ш., ЕГН:********** с адрес: *****.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2025г. е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника М. А. Ш., въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 20254410100561 по описа за 2025 год. на Районен съд Левски и е издадена Заповед за изпълнение. На 15.12.2025г. било получено Разпореждане с указания за предявяване на установителен иск поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5, ГПК /чрез залепване на уведомлението/. Поради гореизложеното и в срок депозира настоящия установителен иск.

Твърди се, че на 23.07.2022г., около 20:15 часа, на паркинг в гр. С., водачът на МПС *****, с peг. № *****, предприел маневра за паркиране, без да се съобрази с положението на паркираното от негова дясна страна МПС *****, с per. № *****, вследствие на която удря последния в неговата предна част. За събитието бил съставен ДКП от двамата водачи, видно от който вината за реализираното ПТП е на М. А. Ш., управлявала л.а. *****, с per. № *****.

Навеждат се доводи, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС" за л.а. *****, с peг. № *****, собственост на К.Й.А. обективиран в полица №0312220089006922, в *****" АД е подадено 1 искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна преписка по щета № 211284328. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз ***** ООД. Извършен бил оглед на увреденото МПС, въз основа на който са изготвени опис и калкулация на увредените части на автомобила (облицовка на предна броня, дясна конзола на предна броня, преден десен калник и десен фар). Разходите по възстановяването му възлизали в размер на 588.72 лв., съобразно издадената от сервиза Фактура № 2808 от 02.08.2022г. Тази сума била изплатена от *****" АД с преводно нареждане № 201В10022216021D на 04.08.2022г., в полза на сервиза, извършил ремонта. В хода на обработване на преписката са реализирани 15.00 лв. ликвидационни разноски от дружеството.

Посочено е, че съгласно чл. 25, ал. 1, от Закона за движението по пътищата, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Твърди се, че след извършена справка в Информационен център към Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП за МПС *****, peг.

№*****, няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застрахователният договор бил прекратен на 22.06.2022г.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С регресна покана с изх. №310003260 от 07.04.2023г., длъжникът бил приканен да възстанови сумата от 603.72 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 588.72 лв. и 15.00 лв. начислени разноски, като му бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Към датата на депозиране на исковата молба М. А. Ш. не била възстановила сумата.

Искането е съдът да приеме за установено по отношение на ответника М. А. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *****, че същият дължи на *****" АД сумата от 603.72 лв. (308.68 евро), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета 211284328, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Направени са доказателствени искания.

2

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника, който счита, че депозираната искова молба е допустима, но неоснователна.

Посочва, че като основание на иска е посочена разпоредбата на чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането; че според нея, освен в случаите почл.433, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Твърди, че в случая няма причинена телесна повреда на някой от участниците в ПТП-то, нито несъгласие относно обстоятелствата, свързани с него, следователно посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение на пътищата не е било задължително. Изрично било признато в ИМ, и в тази връзка приложени съответните доказателства, че двамата водачи доброволно са попълнили ДКП. Счита, че при това положение, съгласно и разпоредбата на чл.123 от ЗДвП, ответницата не е имала задължение да н е напуска мястото на ПТП и не е следвало да уведомява и изчаква пристигането на службите на МВР. Цитира разпоредбата на чл. 123 ЗДвП.

Счита, че подзащитната й е изпълнила задълженията си, произтичащи от причиняване на ПТП само с имуществени вреди - спряла е автомобила, оказала е съдействие за установяване на вредите и заедно с другия водач са попълнили ДКП за пътнотранспортното произшествие.

С оглед всичко изложено, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира да й бъде присъдено определеното възнаграждение за особен представител.

Изразява становище по доказателствените искания на ищеца, като не възразява да се приемат приложените към ИМ документи. Не възразява да се приложи ч.гр.дело №561/2025 г. на ЛРС, което има връзка с предмета на настоящия спор.

По отношение искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза:

Не оспорва, че вина за ПТП има нейната доверителка, че механизмът на ПТП е такова, каквото е описано в ДКП и останалите приложени към ИМ документи, че е налице причинно-следствена връзка между него и вредите, нанесени на застрахованото МПС с per № *****, че стойността на щетите (стойността за тяхното отстраняване) съответства на изплатената и претендирана с ИМ сума от 588,72 лв. и че стойността на разноските, които 3 застрахователят обичайно прави за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата, са в размер на 15 лв. (колкото е претенцията в ИМ за ликвидационни разноски на дружеството).

Счита, че следва да приемете за безспорни горните обстоятелства, респ. не е необходима исканата експертиза, поради което моли да не бъде назначавана.

Моли съда да има предвид, че към ИМ няма приложен документ за направени ликвидационни разноски на дружеството в размер на 15 лв., поради което оспорва тяхната дължимост.

Ответницата, чрез назначения й особен представител е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен. Не оспорва настъпването на ПТП, вината на доверителката й, механизма на увреждането и размера на платеното обезщетение в размер на 588, 72 лв. основдното възражение е, че не са налице предпоставките за регрес по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, тъй като при ПТТП само с имуществени вреди и съставен двустранен констативен протокол посещението на органите на МВР не е задължително. Оспорва претенцията за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. като недоказана.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. Предявен е установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 603,72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №211284328, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2025г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

От приложените по делото писмени доказателства, както и заявленията в отговора на исковата молба, че не оспорва, че вина за ПТП има ответницата, че механизмът на ПТП е такова, каквото е описано в ДКП и останалите приложени към ИМ документи, че е налице причинно – следствена връзка между него и вредите, нанесени на застрахованото МПС с рег.№*****, че стойността на щетите съответства на изплатената и претендирана с ИМ сума от 588,72 лв. и че стойността на разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата са 15 лв., се установява безспорно, че:

На 23.07.2022г. около 20:15ч. на паркинг в гр. С. е ответницата М. Ш., управлявайки лек автомобил ***** с рег. №*****, при маневра на заден ход удря паркиран лек автомобил ***** с рег. *****. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата, видно от който вината за реализираното ПТП е ответницата.

Увреденият автомобил ***** е имал валидна застраховка „Каско” при 4 ищеца. Въз основа на нея *****” АД е изплатило на 04.08.2022г. застрахователно обезщетение в размер на 588,72 лв. за ремонта на автомобила и е направил 15 лв. ликвидационни разноски.

Увреденият автомобил „Тойота” е имал валидна застраховка „Каско при ищеца”. Въз основа на предявена претенция е образувана щета №211284328, по която ищецът е изплатил на 04.08.2022г. сумата от 588,72 лв. за извършен ремонт.

От извършена справка в Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП – 23.07.2022г. за управлявания от ответницата автомобил не е имало сключена валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Тези обстоятелства не се оспорват от ответната страна, поради което съдът ги приема за доказани.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. С него се цели установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №561/2025г. на РС – Левски.

Материалноправното основание на претенцията се съдържа в разпоредбите на чл. 410 ГПК, ал.1 и чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски зае неговото определяне. В случая ищецът, като застраховател по „Каско”, е изплатил обезщетение за вреди, причинени от ответницата. По силата на законовата суброгация, той е придобил правото да иска възстановяване на платеното от виновното лице.

Тъй като е безспорно установено, че ответницата не е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност”, приложение намира разпоредбата на чл. 411 от КЗ, която урежда хипотезата, при която застрахователят по имуществената застраховка упражнява правата си директно срещу причинителя на вредата.

Възражението на особения представител, основано на чл. 500, ал.1 от КЗ е неоснователно. Тази норма предвижда специфични хипотези на регрес, една от които е напускане на местопроизшествието, когато посещението на органите на МВР е задължително. В настоящия случай обаче, правото на ищеца не произтича от такова специфично нарушение, а от общия принцип на суброгацията по чл. 410 от КЗ, съчетан с факта, че деликвентът е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Липсата на застраховка ГО е самостоятелен и достатъчен юридически факт, който легитимира ищеца да насочи регресната си претенция пряко срещу виновния водач.