Решение № 514 от 28.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. ***, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630100015 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***т” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район ***, ж.к. *** 7, бул. “***” № 28, бл. АТЦ „***“, ет. 2, офис, 73Г, представлявано от управителя С.П., с пълномощник адв. А.Н., срещу С. М. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 11, вх. 2, ет. 8, ап. 47. В исковата молба се твърди, че на 13.10.2021 г. ответникът сключил с ищеца Договор за кредит „Violeta“. С договора на ответника била предоставена възможност да усвои одобрен кредитен лимит – в случая 400 лв., които да бъдат върнати в 30-дневен срок от усвояването им при еднократно усвояване или от датата на първото частично усвояване. Ответникът усвоил сумата на два пъти по 200 лв., но възстановил само част от задълженията си по договора. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми, произтичащи от процесния договор:

195,74 лв. главница, 26,32 лв. договорна лихва за периода 11.11.2021 г. – 13.10.2022 г., 46,06 лв. такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, 9,87 лв. неустойка по чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора, 9,87 лв. неустойка по чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора, 42,77 лв. неустойка по чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора, 150 лв. такса по чл. 20, ал. 4 от договора и Тарифа за допълнителен пакет услуги, 5,91 лв. законна лихва за периода от 11.11.2021 г. – 13.10.2022 г., законната лихва върху всички суми по кредита от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадено е писмено становище по хода на делото, с което се поддържат исканията направени с исковата молба.

Оспорени са всички възражения, направени с отговора. Молят съда да уважи исковете изцяло.

1

По делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 46, ал. 7 от ГПК. В отговора е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи, както и на такива, които противоречат на императивни норми от закона или на добрите нрави. Особеният представител твърди, че договорната лихва противоречи на закона, както и че накърнява добрите нрави и по тази причина разпоредбата, с която е уговорена е нищожна. Счита, че уговорената такса по чл. 20, ал. 4 от договора – за ограничаване на негативните последици при просрочие – е прекомерна. Оспорени са и задълженията за всички останали такси и неустойки. По тази причина счита, че процесния договор е нищожен и моли съда да го отхвърли за всички вземания освен за главницата.

В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията направени с отговора, включително тези за неравноправни клаузи. Моли съда да разгледа всички възражения и да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че С. М. Д. е сключил с „***т” ООД Договор за кредит “Violeta” на 13.10.2021 г. Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор и Приложение № 1, представляващо Тарифа за дължимите такси за допълнителни услуги и за действия по ограничаване на последиците при просрочие. От съдържанието на процесния договор става ясно, че договорът дава право на кредитополучателя във всеки един момент до края на срока на договора да тегли суми в общ размер до 200 лв. (чл. 2) под формата на разрешен кредитен лимит. Същевременно, съгласно всички справки, изготвени от ищеца е посочено, че кредитния лимит е 400 лв.

Такива са и твърденията на ищеца в исковата молба – че одобреният кредитен лимит е 400 лв.

Договорът е сключен за срок от 1 година при фиксиран годишен лихвен процент от 15 %. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и т. 3 от договора, кредитодателят се задължава да поддържа лихвеният процент фиксиран в размер на посочената стойност срещу такса ангажимент в размер на 0.07 % дневно, която се дължи на всеки 30 дни. ГПР по договора е в размер на 49,32 % и съгласно назначената и изцяло кредитирана от съда ССчЕ включва годишния лихвен процент и таксата ангажимент, която при стойност от 0,07 % на ден представлява 2,14 % на месец, т.е. 25,68 % годишно.

Усвояването на суми от кредитния лимит става чрез заявяването им от профила на кредитополучателя и сумите се получават в срок от 24 часа от заявката по посочена от потребителя банкова сметка. Всяка усвоена част от кредитния лимит се дължи, ведно с начислената договорна лихва и лихви за забава и неустойки, ако такива има начислени в срок от 30 дни от усвояването на съответната част от кредитния лимит (чл. 11 от договора).

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора до 5 дни от подписване на настоящия договор, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитодателя съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, а съгласно ал. 2 от същата клауза до 2

2 дни преди изтичане на всеки 30-дневен период той трябва да представя потвърждение от банката за наличие на достатъчно средства, които да покрият текущото задължение. При непредставяне на съгласие за директен дебит, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница (ал. 1, изр. второ). Неустойка в същия размер се дължи при непредставяне на потвърждение на банката (ал. 3). Съгласно ал. 4 кредитополучателят се задължава до 5 дни от подписване на договора и 2 дни преди изтичане на всеки 30-дневен период да предоставя и удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК, както и удостоверение за настоящ адрес. При неизпълнение на това задължение е уговорено, че той дължи неустойка в размер на 0,5 % от усвоената, но непогасена главница.

С чл. 20, ал. 4 от процесния договор за кредит е уговорено, че при изпадане на длъжника в забава се начислява такса, съгласно Тарифата за дължимите такси за допълнителни услуги и за действия по ограничаване на последиците при просрочие в размер на 0,50 лв. на ден, считано от 5-тия ден след изпадането в забава. Съгласно Тарифата това е такса, която възмездява направените от кредитодателя разходи за телефонни разговори, електронни съобщения, напомнителни писма и други

От представените писмени доказателства и от назначената ССчЕ се установява, че за целия период на действие на договора (13.10.2021 г. – 13.10.2022 г.) ответникът е усвоил общо 400 лв., от които 200 лв. са получени на 13.10.2021 г. На 10.11.2021 г. С. М. Д. е заплатил на ищеца сумата в размер на 200 лв., а на 11.11.2021 г. е заплатил още 15 лв. С тях ищецът е погасил всички задължения на ответника, начислени по договора – неустойката по чл. 15, таксата ангажимент, договорната лихва и главницата като останали 4,26 лв. На 12.11.2021 г. ответникът усвоил още 200 лв., от които автоматично погасили 4.26 лв. от останалите от предния ден плащания. Въз основа на посочените по-горе клаузи ищецът „***т” ООД начислил в течение на срока на договора и 26,32 лв. – договорна лихва за периода 11.11.2021 – 13.10.2022 г., 46,06 лв. – такса ангажимент, 2*9,87 лв. или сумата от 19,74 лв. – неустойка по чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от договора, 42, 77 лв. – неустойка по чл. 15, ал.

1, ал. 2 и ал. 3 от договора, 150 лв. – такса по чл. 20, ал. 4 от договора и тарифата, 5,91 лв. – лихва за забава за периода от 11.11.2021 г. – до 13.10.2022 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Процесният Договор за кредит “Violeta”, сключен между „***т” ООД и С. М. Д. по съществото си представлява договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, с който кредитодателят се задължава да предостави парични средства в определен размер на кредитополучателя, при лихва и условия, определени в договора, а последният се задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други) в определения в договора срок, съгласно посочените в договора условия и параметри. Особеното при договорите за предоставяне на кредитен лимит е, че клиентът може да усвоява суми и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора 3 лимит.

Съдът счита на първо място, че вземанията по иска се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи, действали към момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на този вид договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави. Договорът е сключен на 13.10.2021 г., поради което за него важат правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

При проверка на действителността на договора, съдът констатира, че не може да направи извод за наличие на валидно сключен договор за кредит.

На първо място, съдът констатира, че е налице съществена неяснота относно основаните елементи на договора, засягащи същественото съдържание на същия. Наистина, договорът е сключен от разстояние при условията на ЗПФУР, но все пак за потребителят трябва да е ясно при какви условия се сключва договорът на основание чл. 8 – чл. 11 от ЗПФУР като следва незабавно да предостави на потребителя тази информация на хартиен или друг подходящ носител (преди сключване на договора, а ако това е невъзможно – непосредствено след сключване на договора). Това означава, че трябва да е налице документ, който отразява основните параметри на договора. В рамките на настоящото производство са предоставени два различни договора – единият, макар да съдържа данните за страните и другите условия на договора, не съдържа размер на кредитния лимит, а вторият договор посочва кредитен лимит 200 лв. Дори да се приеме, че единият документ е някаква незавършена версия на договора между страните, съмнения буди, както твърдението на ищеца от исковата молба, така и изготвените по делото справки, че ответникът е одобрен за кредитен лимит от 400 лв. Тези писмени документи изхождат от ищеца, което показва, че в неговите счетоводни книги е заложен кредитен лимит от 400 лв. Няма никакви доказателства какво е отразено в договора, който ищецът е изпратил на ответника, съгласно чл. 10 от ЗПФУР – дали и в неговия договор липсва сума, дали е посочено 200 лв. или е посочено 400 лв. Тъй като по делото липсват доказателства, от които да се направи извод какво точно са договаряли страните, т.е. каква е преддоговорната информация, която е предоставена на кредитополучателя, няма как да се направи извод какво всъщност са договорили страните. Това прави неясен основен елемент от същественото съдържание на договора, което по същество води до липса на част от същественото съдържание на договора, а без тази част от съдържанието си този вид договори няма как да съществува.

Предвид това съдът счита, че процесният Договор за кредит “Violeta” е нищожен поради липса на предмет.

На второ място, в кръга на извършената проверка съдът установи наличието на 4 клаузи, които противоречат на императивни норми на закона.

Съгласно чл. 4 от процесния договор длъжникът дължи възнаградителна лихва върху всички начислени задължения по кредитния лимит при 15 % годишен лихвен процент.

Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и т. 3 от договора кредитодателят се задължава да поддържа лихвения процент фиксиран в размер на посочената стойност срещу такса ангажимент в размер на 0.07 % дневно, която се дължи на всяко тримесечие, т.е. 25,68 % годишно. Съдът счита, че в конкретния случай не става дума за допълнителна услуга, която кредитодателят предоставя на кредитополучателя. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава на кредитора правото да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Това обаче не е допълнителна услуга. Уговарянето на лихвения процент за целия период на договора е част от същественото съдържание на договора. С договора кредиторът е поел задължение да не променя лихвения процент, но той така или иначе не може да го промени едностранно, тъй като договорът за кредит е двустранна сделка и след сключването й тя може да бъде изменяна само по взаимното съгласие на странните. Разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК не предвижда, че фиксиран лихвен процент е този, който кредиторът не може едностранно да променя. Фиксираният лихвен процент е този, който е определен като абсолютна сума за целия период на договора, а не се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент), която не зависи от страните по делото и фиксирана надбавка. По тази причина съдът счита, че тази разпоредба противоречи на императивната норма на чл. 10а от ЗПК и като противоречаща на закона е нищожна.

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/113243f0-4416-48ef-bdc7-a89b176c3a38