Определение № 2803 от 02.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 02.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002100976 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Бр. С. и на Л. Г. Г., подадена чрез процесуален представител адв. А. А. против решение № 1181/21.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 1861/2024г. по описа на Апелативен съд – София в различни части.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2465 от 23.04.2024г. постановено по гр.д. № 11464/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигане и поддържане на обвинения в извършване на умишлени престъпления от общ характер по чл. 321, ал. 2 вр. ал.

1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по които е образувано наказателно производство /за периода от 13.11.2007г. до 24.08.2020г./, приключило с Решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г. по к.н.д. № 355/2020г., ведно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 24.08.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и за законна лихва, считано от 13.11.2007г. до 23.08.2020г.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е частично уважен, а Л. Г. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното 1 решение в съответните части поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение, респ. искът да се уважи в пълен предявен размер.

Писмен отговор по касационната жалба на Прокуратурата на Република България е депозиран от Л. Г. Г., в който страната изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в частта, с която предявеният иск е частично уважен е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

По жалбата подадена от Л. Г., Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007г. ищцата Л. Г. Г. е била привлечена като обвиняема по ДП № 82/2006г., пр.пр. № 9640/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл.

20, ал. 2 от НК за това, че от м. август 2002г. до 06.03.2003г. участвала в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 от НК – в качеството й на извършител /като представляващ и управляващ „Птицекланица Чубра“ ООД/, сключила договор с Агенция „Сапард“/ДФ „Земеделие“, по силата на който дружеството да получи безвъзмездна финансова помощ от Агенцията при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС, за развитието на селските райони в Република България, в съучастие с други лица, чрез използване на документи с невярно съдържание, които били представени пред Агенция „Сапард“, получила без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 1 432 298.13 лв., с намерение да го присвои, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. По отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.07.2008г. е бил внесен обвинителен акт срещу ищцата и останалите обвиняеми, във връзка с което е образувано НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС. С Присъда от 30.06.2010г., по това дело ищцата Л. Г. Г. е призната за виновна по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от десет години 2 лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата, подсъдимата е лишена от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от три години и е постановена конфискация на 1/2 от имуществото на подсъдимата. С Решение № 266 от 02.08.2012г. по ВНОХД № 461/2021г. по описа на САС е била отменена изцяло присъдата, постановена на 30.06.2010г. по НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС и делото е върнато на органите на държавното обвинение, поради наличие на противоречия, неясноти и пропуски, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. На 17.12.2013г. отново е внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, въз основа на който е образувано НОХД № 1586/2013г. по описа на СпНС. С Разпореждане от 11.04.2014г. по това дело, делото е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила спрямо част от обвиняемите, довели до ограничаване на правото им на защита. На 13.12.2013г. е внесен отново обвинителен акт от Специализираната прокуратура, по прокурорска преписка № 402/2013г. и ДП № 305/2013г. по описа на СО – СГП срещу ищцата Л. Г. Г., във връзка с което е образувано НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС за извършване на престъпления по чл.

321, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Присъда от 30.05.2017г., постановена по НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС, съдът е признал Л. Г. Г. за невиновна и я оправдал по повдигнатите обвинения. По протест на Специализираната прокуратура е образувано ВНОХД № 7/2018г. по описа на АСпНС. С Решение № 4 от 27.02.2020г. по него е отменена присъдата от 30.05.2017г. на СпНС, в частта, в която подсъдимата Л. Г. Г. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и наказателното производство срещу ищцата прекратено поради изтекла давност на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Въз основа на протест от Апелативна специализирана прокуратура е било образувано н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС, който с Решение № 105 от 24.08.2020г., потвърдил решението АСпНС. Присъдата е влязла в сила на 24.08.2020г.

От преписи, съдържащи извлечения от съдържанието на медийни публикации и журналистически репортажи, отразяващи образуването и провеждането на наказателното производство по конкретното обвинение, в описани множество електронни и печатни издания приел за установено, че образуваното срещу ищцата производство по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление е било медийно разгласено.

От писмени доказателства относно придобитото образование и трудов статус на ищцата, приел за установено, че към момента на образуване на наказателното производство, ищцата е магистър зооинженер, заемала управленски длъжности в различни дружества – „Птицекланица Чубра“ ООД, „Хрансервизинженеринг“ АД, „Гълъб“, „Агромийт“ ЕАД, „ХСИ - БИО“ ООД.

От анализа на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията Д. Г. – И. /дъщеря на ищцата/ приел за установено, че от самото начало през лятото на 2006г. разбрала, че майка й има проблеми с правоохранителните органи. Към този момент майка й е била 3 изпълнителен директор на предприятие в [населено място], а преди това също е заемала дълги години ръководни постове. Медийното отразяване на повдигнатото срещу майка й обвинение, било много интензивно – новината била отразена от ВTV, NOVA и множество други печатни и електронни медии, което причинило допълнителни притеснения, както на нея самата, така също и на нейните родители, които били възрастни хора и реагирали много тежко и негативно на обвинението. Виждала е реакции на други хора, които са били негативно настроени към майка й във връзка със случилите се събития – съседите се настроили негативно, тъй като имало обиски, на които били викани, за да вземат участие като поемни лица. На работното си място ищцата също срещала колеги с негативно отношение към нея, поради повдигнатите срещу нея обвинения. С негативно отношение към ищцата били също някои нейни клиенти и контрагенти. По принцип ищцата общувала с много хора, защото работата и длъжността й го изисквали, но след образуване на наказателните дела срещу нея бизнес партньорите й се отдръпнали. Според наблюденията на свидетелката, ищцата понасяла изключително тежко публичната реакция срещу нея.

Емоционалното състояние на ищцата се влошило много – тя отслабнала, започнала да ходи на психиатър или психолог, а имало моменти, в които се налагало да викат бърза помощ.

Психичното здраве на ищцата било силно влошено, особено, когато била постановена ефективна присъда от 10 години. В този период, тя отслабнала, посетила психиатър и продължавала да приема медикаменти – ксанакс, клонарекс, бета-блокери и медикаменти за хроничен гастрит. Преди да започне делото, ищцата била изключително енергичен човек, работохолик, силно загрижена за семейството, без здравословни проблеми. В резултат от стреса и притеснението по повод повдигнатото обвинение, ищцата променила социалното си отношение към заобикалящата я среда, не можела да си изпълнява пълноценно работните ангажименти и се отказала от нормален социален живот. Свидетелката узнала, че неприятностите за майка й приключили през 2019г., но за това време и до приключване на наказателното производство, характерът на ищцата рязко се променил: получавала паник атаки, била неспокойна, чувствала вина към семейството си, поради това, че няма как да ги предпази и трябва да преживеят всичко.

От показанията на свидетеля В. П. Ц. – Д. приел за установено, че срещу ищцата се е водело дело за това, че е участвала в организирана престъпна груба за документни измами, а за повдигнатото конкретно обвинение свидетелката узнала от обществените медии. Колегите на ищцата, с които работила в един офис разбрали за делото, което се водило срещу нея и много от тях допускали, че е виновна, шушукали и обсъждали ситуацията. Преди да бъде образувано наказателното производство срещу нея, ищцата работела активно и имала възможност да развива професионалната си кариера. След повдигане на обвинението, тя била освободена от работа, а други две фирми: „Виант“ и „Лалемант“ оттеглили адресирани до нея покани за работа, поради това, че получили информация за обвинението. Честите отсъствия от работа, заради явяването на съдебни заседания създавали неприятности на работа, а този факт правел ищцата постоянно напрегната, много разсеяна, силно притеснена, защото непрекъснато мислела за изхода на делото и била неспокойна. През 2020г. когато ищцата била оправдана, хората променили отношението си към нея в положителна насока.