Определение № 736 от 08.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Варна, 08.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501867 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на Й. Т. Т., чрез адв. И. Р. за допълване в частта за разноските на Решение № 1428/18.12.2024г., постановено по настоящото дело, посредством присъждане на сторените пред въззивния съд разноски по иска по чл. 150 СК.

Молбата е обоснована с твърдения за дължимост на част от разноските във въззивното производство поради предявените пред ВРС два отделни иска.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна не изразява становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Й. Т. Т., срещу Решение № 2638/10.07.2024г. по гр. дело № 10562/2023г. на ВРС, 12-ти състав, в частите с които са изменени постановените с Решение № 1764/22.11.2021г. по гр. дело № 7879/2021г. на ВРС мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето Лилия Й.ова Т.а, както следва:

1. е определен режим на лични контакти на бащата Й. Т. Т. с детето Лилия Й.ова Т.а, описан подробно и поетапно (до 5-годишна възраст, до 7годишна възраст и след 7-годшина възраст на детето) в обжалваното решение;

1

2. е увеличен размерът на дължимата от Й. Т. Т. издръжка в полза на детето Лилия Й.ова Т.а, платима чрез майка му и законен представител П. Д. Д. по банкова сметка с титуляр майката

Д., с

IBAN:

BG86UNCR70001522599374 от 300лв. на 400лв. месечно, считано от постановяване на решението – 10.07.2024г., до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа (пето число на месеца, за който се дължи издръжката) до окончателното изплащане.

С Решение № 1428/18.12.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, в частта с което е изменен постановеният с Решение № 1764/22.11.2021г. по гр. дело №7879/2021г. на ВРС режим на лични отношения на бащата Й. Т. Т. с детето Лилия Й.ова Т.а, като е определен нов режим на лични контакти, описан подробно и поетапно (до 5-годишна възраст, до 7- годишна възраст и след 7годшина възраст на детето) в решението на ВРС. Със същото решение ВОС е отменил обжалваното първоинстанционно решение, в частта с което е увеличен размерът на дължимата от Й. Т. Т. издръжка в полза на детето Лилия Й.ова Т.а, платима чрез майка му и законен представител П. Д. Д., по банкова сметка с титуляр майката Д., с IBAN: BG86UNCR70001522599374, от 300лв. на 400лв. месечно, считано от постановяване на решението – 10.07.2024г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа (пето число на месеца, за който се дължи издръжката) до окончателно изплащане, като вместо него е отхвърлил иска за разликата над 300лв. до 400лв. месечно, на осн. чл.143 СК вр. чл.150 СК.

Въззивният съд не е ревизирал разноските за делото пред ВРС, като по въпроса не е подадена молба по чл.248 от ГПК. ВОС е приел за недължими разноски пред въззивния съд, в която част е молбата за изменение.

Съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл.80 ГПК страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК или други според естеството на производството и ТР на ВКС.

Въззивникът (сега молител) своевременно е поискал присъждане на разноски за въззивната инстанция. В конкретния случай предмет на разглеждане са били два отделни иска: начално предявен за изменение на определен от съд РЛО и насрещен за изменение на присъдена издръжка.

Молителят не претендира разноски за жалбата си срещу решението на ВРС по първия (неговия) иск, като отделно по отношение на него отговорността за разноски се определя съобразно приетото в ТР № 3/27.06.2024г. по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, че разноските остават за страните, така както са 2 направени. В случая обаче насрещният иск по чл.150 от СК действително има самостоятелен характер и не е част от производството по родителските права и въпроси, по които съдът дължи служебно произнасяне по целия кръг от мерки. Поради това отговорността за разноски по жалбата, в частта срещу насрещния иск, следва да се разпредели съобразно цитираното ТР на ВКС във връзка с общите правила на чл.78 от ГПК, а именно – при уважаване на жалбата разноските се възлагат на насрещната страна страна.

От горното следва, че въззивникът, жалбата на когото е приета за изцяло основателна (в обжалваната част на решението на ВРС по насрещния иск), има право на сторените от него разноски пред въззивния съд по този иск (разликата над 300лв. до 400лв. издръжка). Сторените от въззивника разноски за адвокат, съобразно представените договор от 18.10.2024г. и банково извлечение, са в общ размер на 1 200лв. В договора за правна защита и съдействие обаче не е посочено какво възнаграждение се дължи за защита по всеки иск (по всяка от частите на жалбите), поради което съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено поравно, респ. да се присъдят 600лв. Платената държавна такса по иска за изменение на издръжка е в размер на 72лв. и също се дължи.

Разходите за превод на документи в размер на 50лв. не са във връзка с давани указания от съда или извършване на процесуални действия по делото, поради което не съставляват съдебни разноски не се дължат от другата страна.

Тоест общо направените от въззивника разноски пред ВОС за защитата му по насрещния иск по чл.150 от СК в обжалваната част са в размер на 672.00лв. и следва да му се присъдят.

По изложените съображения и в конкретиката на случая съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за частично основателна и подлежаща на уважаване до мотивирания размер.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №1428/18.12.2024г., постановено по в. гр. дело № 1867/2024г. по описа на ВОС, IV с-в ГО, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН**********, да заплати на Й. Т. Т., ЕГН**********, сумата от 672.00лв. – сторени разноски за въззивното производство за защита срещу решението на ВРС по насрещния иск по чл.150 от СК, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4