Решение № 5347 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5347 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110144654 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу *** с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1829,63 евро (след допуснато в о.с.з. на 10.03.2026 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на *** г. в ***, посока ***, е натъпило ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген“, с рег. № ***, който поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и неспазване на необходимата дистанция, реализира удар в задната част на лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.

Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил обезщетение в размер на 9904,62 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 9919,62 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил само част от претендираната сума, при което част от вземането е останало неудовлетворено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** с който оспорва предявените искове по размер. Твърди, че във връзка с процесното ПТП, при ответника е заведена щета № *** г., по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 6341,17 лв., изплатено на ищцовото дружество с платежно нареждане от *** г.

Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 6341,17 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС „Фолксваген“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на *** г. в гр. *** със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водачът на МПС „Фолксваген“, с рег. № ***.

Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при „*** автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на В К С , решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № ***, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 15432,98 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-ти, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Същевременно, 2 от приетите по делото писмени доказателства – преводни нареждания от *** г. и *** г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сума в размер на 9904,62 лв., поради което дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се определи по реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности.

На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил сумата от 6341,17 лв., поради което релевираната претенция се явява изцяло основателна.

Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – *** г., окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 563 евро, от които 73,18 евро – заплатена държавна такса, 127,83 евро – депозит за САТЕ, и 361,99 евро – адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1829,63 евро (след допуснато в о.с.з. на 10.03.2026 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 563 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3