Определение № 25831 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25831 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110112139 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Й. Ч. против „П*“ ЕООД за признаване на незаконно уволнението, извършено от ответника със Заповед № 99 от 25.02.2026 г. на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ – закриване на предприятието, за възстановяването и преди уволнението на заеманата длъжност – „*“, за осъждане на ответника да и заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 5 месеца в размер на 11942,85 евро, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на тези искове, предявява иск за признаване на нищожността на сключено между страните споразумение от 11.03.2026 г., поради противоречие със закона и липса на основание, както и искове за осъждане на ответника да и заплати остатък от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1208,79 евро, както и остатък от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3200,57 евро.

След извършена служебна проверка съдът намира исковата молба за редовна и допустима, поради което на основание чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими.

Съдът намира, че е основателно искането на ищцата ответникът да бъде задължен да представи цялото и трудово досие.

Искането на ищцата да бъде задължена Н* да предостави извлечение от регистъра по заетостта относно ищцата, съдържащо пълна и актуална информация, която е вписана в трудов запис по чл.347а от КТ, вкл. дали в периода от 02.03.2026 г. до момента на името на ищцата има данни за регистрирани трудови договори, е основателно, но следва да бъде уважено, на основание чл.192 от ГПК, след представяне на нарочна молба от ищцата, която 1 да бъде връчена на третото неучастващо по делото лице.

Следва да се уважи искането за допускане на свидетел за установяване на факта дали работодателят е преустановил дейността си към момента на уволнението. Спорен между страните е въпросът дали е било налице реално закриване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради което посоченото доказателствено средство е относимо към предмета на доказване. По отношение на втория поискан свидетел за установяване на принуда да подпише споразумение, съдът намира както твърдението за принуда спрямо ищцата, така и искането за допускане на свидетел, за неясни и неконкретизирани, поради което следва да се дадат указания на ищцата да уточни чрез какви действия се е изразила принудата – психическо насилие или физическо такова, или се касае до общи твърдения за поставяне в икономически неизгодно положение, което не съставлява принуда. Със същия аргумент съдът намира, че следва да отложи произнасянето по искането на ответника за допускане на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели за обстоятелства, свързани със сключването на споразумението до изясняване на твърденията на ищцата.

Основателно е искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да изчисли размерите на претендираните от нея обезщетения.

Съдът изготвя писмен доклад по делото, на основание чл.312,ал.1,т.2 от ГПК:

Предявените главни искове са с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ. Предявените искове при условията на евентуалност са с правно основание чл.365 ЗЗД вр.чл.26,ал.1,предл.1 – противоречие със закона и 26,ал.2 предл.4 от ЗЗД – липса на основание на сключената спогодба, чл.220,ал.1 от КТ, както и чл.224,ал.1 КТ:

Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „*“, което е прекратено със Заповед № 99/25.02.2026 г., считано от 02.03.2026 г., на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ – закриване на предприятието. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като към датата на прекратяването не е било налице реално закриване на предприятието и работодателят е продължил дейността си, включително чрез служители, изпълняващи същите трудови функции. Счита, че е налице злоупотреба с право, като работодателят е използвал това основание с цел да заобиколи закрилата по чл.333 КТ и изискването за подбор по чл.329 КТ, която би имала, ако основанието за прекратяване е по чл.328,ал.1,т.2 и т.3 от КТ. Твърди, че вследствие на уволнението е останала без работа.

Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение страните са подписали споразумение от 11.03.2026 г., по силата на което е получила само част от дължимите обезщетения по чл.220 и чл.224 КТ, като се е отказала от остатъка. Поддържа, че споразумението е недействително поради противоречие със закона и липса на основание, както и че е подписано при упражнен върху нея натиск. Претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност, обезщетение по чл.225 КТ, а при условията на евентуалност – прогласяване нищожността на споразумението и присъждане на неизплатените части от обезщетенията по чл.220 и чл.224 КТ.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който е оспорил изцяло предявените 2 искове. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, тъй като към датата на прекратяване било налице основанието по чл.328, ал.1, т.1 КТ – закриване на предприятието, като предприетите след това ликвидационни действия не представлявали продължаване на стопанската дейност. Оспорва твърденията, че след уволнението останали служители, изпълняващи същите трудови функции, както и че е било заобиколено приложението на чл.333 КТ.

По отношение на евентуалните искове поддържа, че споразумението от 11.03.2026 г. представлява валидна извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД, сключена след прекратяване на трудовото правоотношение за окончателно уреждане на имуществените отношения между страните, поради което не е приложим чл.74 КТ. Оспорва да е упражнявана принуда при подписването му и сочи, че ищцата доброволно е подписала споразумението и е получила договорените плащания. Оспорва и иска по чл.225 КТ по основание и размер, като при условията на евентуалност прави възражение за прихващане с изплатените на ищцата суми.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение; че ищцата е заемала длъжността „*“; че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 99/25.02.2026 г., считано от 02.03.2026 г.; че като основание за прекратяване е посочен чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – закриване на предприятието; че на 11.03.2026 г. между страните е подписано споразумение; както и че на ищцата са изплатени определени суми след прекратяване на трудовото правоотношение.

Основните спорни между страните въпроси са: налице ли е било към 02.03.2026 г. реално закриване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ; продължил ли е работодателят да извършва същата стопанска дейност след прекратяване на трудовото правоотношение; налице ли са били предпоставките за законосъобразно уволнение; дали посоченото в заповедта основание не прикрива фактическо закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; налице ли са предпоставки за прилагане на закрилата по чл. 333 КТ, в случай че действителното основание за прекратяване е съкращаване на щата или закриване на част от предприятието; при евентуално съкращаване на щата – извършен ли е законосъобразен подбор по чл. 329 КТ; налице ли е злоупотреба с право или заобикаляне на закона от страна на работодателя; останала ли е ищцата без работа вследствие на уволнението и за какъв период; действително ли е споразумението от 11.03.2026 г.; както и дължат ли се допълнителни суми по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

По предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ответника е да установи законосъобразността на извършеното уволнение, а именно наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване – чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ: закриване на предприятието.

В тежест на ищцата е да докаже твърдяната злоупотреба с право от страна на ответника, а именно че действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е 3 различно от посоченото в заповедта и фактически се касае за закриване на част от предприятието или за съкращаване на щата.

В тежест на ищцата е също така да докаже обстоятелствата, от които извежда приложимостта на закрилата по чл. 333 КТ, а именно че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е била майка на дете до 3-годишна възраст.

При установяване на злоупотреба с право от страна на работодателя, в негова тежест е да докаже, че независимо от факта, че предприятието не е преустановило изцяло дейността си, респективно е извършено закриване на част от предприятието или съкращаване на щатната длъжност, заемана от ищцата, не е възникнало задължение за извършване на подбор, тъй като не са останали служители, изпълняващи същите трудови функции. В тежест на ответника е и да установи, че е получил предварително разрешение по реда на чл. 333 КТ за уволнението на ищцата, ако такова е било необходимо.

По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищцата е да установи, че е останала без работа вследствие на уволнението, както и периода, за който претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

По предявените евентуални искове:

В тежест на ищцата е да докаже фактите, на които основава твърдението за недействителност на споразумението, а именно - че същото противоречи на императивна законова разпоредба; че е налице липса на основание за сключването му; че при сключването му е било налице твърдяно неправомерно въздействие върху волята и /ако такова се поддържа, че е налице/.

При твърдения за принуда, ищцата следва да установи конкретните действия, представляващи заплашване или друго въздействие върху свободното формиране на волята и.

По евентуалните искове за обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже размера на дължимите обезщетения, неизплатената част от тях, наличието на предпоставките за възникване на съответните вземания.

В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 12:10 часа.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи цялото трудово досие на ищцата.

УКАЗВА на ищцата на основание чл.192 от ГПК да представи нарочна писмена молба с препис за третото неучастващо по делото лице – НАП за задължаване на същото да 4 представи информация относно регистрираните трудови правоотношения и вписвания в регистъра по заетостта. След представяне на молбата, същата ДА БЪДЕ изпратена на третото неучастващо по делото лице.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, посредством разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на обстоятелството дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е преустановил дейността си.

УКАЗВА на ищцата да уточни чрез какви действия се е изразила принудата – психическо насилие или физическо такова, или се касае до общи твърдения за поставяне в икономически неизгодно положение, което не съставлява принуда.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на свидетел на ищцата, както и на ответника относно това дали ищцата доброволно е подписала споразумение, до изясняване на твърденията на ищцата дали е осъществена принуда и чрез какви действия.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба.