Решение № 328 от 16.09.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 328 гр. Перник, 16.09.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ

ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН

ПЕТРОВ

2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.

Костадинова в.гр.д. № 494 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение

№ 1256/27.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2420 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г., първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Р.Д.Л., ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: *********: сумата от общо 83.09 лева, от които сумата от 69.98 лева (главница), представлява стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 02.02.2015 г. до 30.04.2016 г., а сумата от 13.12 лева, представлява лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер установителните искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Предвид изхода на делото Р.Д.Л. е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от общо 180.26 лева – разноски в исковото и в заповедното производство, а „Топлофикация Перник“ АД е осъдена да заплати на Р.Д.Л. сумата от общо 493.17 лева – също представляваща разноски в исковото и в заповедното производство.

С допълнително решение (с характер на определение) от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на ПРС, районният съд е оставил без уважение молба с вх.

№ 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта за разноските.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№ 301/07.01.2019 г. от Р.Д.Л., с която същото се оспорва само в частта, с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу жалбоподателката искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че същата дължи на топлопреносното дружество: 1) сумата от 69,98 лева – незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 02.02.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2) сумата 13,12 лева – лихви за забава върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г.

В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като с молба от 02.01.2019 г. ответницата е заявила частично оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК – за сумата от 69,98 лева, представляваща главница за периода от 02.02.2015 г. до 30.04.2016 г., както и за сумата от

13,12 лева, представляваща лихви за забава върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г. – преди влизане в сила на първоинстанционното решение, а именно в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се и че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Прави се искане въззивният съд да обезсили решението в частта на оттеглените размери и периоди и да прекрати производството по делото. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „Топлофикация Перник“ АД е подаден писмен отговор с вх. № 12413/23.04.2019 г. на жалбата. В същия се излагат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част. Обръща се внимание, че направеното от жалбоподателката оттегляне на възражението й по чл. 414 от ГПК е извършено след постановяване на първоинстанционното решение, поради което същото не може да породи правно действие. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Възразява се срещу дължимостта на претендираните от жалбоподателката разноски пред въззивния съд. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират се разноски за производството пред настоящата инстанция.

От Р.Д.Л. е подадена и частна жалба с вх. №

14758/20.05.2019 г. срещу решение от 04.02.2019 г. по гр.д. №

2420/2018 г. по описа на ПРС, с което районният съд е оставил без уважение молба с вх. № 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно. Обръща се внимание, че присъденото в полза на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

По тези съображения се иска същото да бъде определено в минимален размер съобразно разпоредбите на ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ.

Излагат се и доводи за частична недопустимост на Решение № 1256/27.11.2018 г.

На последно място се твърди, че обжалваното решение от 04.02.2019 г. е неправилно и доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по разноските, претендирани от жалбоподателката за производството по в.ч.гр.д. № 409/2018 г. по описа на Пернишкия ОС.

По така постъпилата частна жалба е депозиран отговор с вх. № 21123/22.07.2019 г. от насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД, в който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се доводи, че разноските в първоинстанционното производство са правилно и законосъобразно разпределени, поради което се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката Р.Л., не се явява. Вместо нея се явява адв. В. който поддържа въззивната жалба и иска същата да бъде уважена. Счита първоинстанционното решение за недопустимо. Поддържа и частната жалба като излага доводи за неправилно определяне на разноските по делото. Не прави доказателствени искания.Претендира разноски като представя списък по чл.

80 от ГПК.

Насрещната страна „Топлофикация-Перник“ АД, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание пред въззивния съд. От същата е постъпила молба с вх. № 4712/05.09.2019 г., с която се иска делото да бъде разгледано в отсъствие на страната. Оспорва се въззивната жалба, поддържа се депозирания отговор. Изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Като редовна и допустима следва да бъде разгледана и частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019 г., доколкото същата е депозирана в срок и за разглеждането й е заплатена дължимата държавна такса.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 13.04.2018 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД. Със същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Р.Л. дължи на дружеството сумата от общо 216.63 лева, представляваща 1/7 част от общия дълг за процесния период в размер на 1516.47 лева – стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***. От претендираните 216.63 лева, 179.69 лева – представляват главница или 1/7 част от общата главница в размер на 1257.82 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. вкл., а 36.95 лева – представляват законна лихва за забава на месечните плащания или 1/7 част от общата законна лихва за забава в размер на 258.65 лева за периода от 08.07.2014 г. до 21.06.2017 г. Иска се съдът да признае за установено, че ответницата дължи и законната лихва върху главницата от 179.69 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.02.2018 г.) до окончателното плащане.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 565 от 02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 815/2018 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения двуседмичен срок, Р.Л. като длъжник е подала възражение, с което е оспорила претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД суми по основание и размер, като заедно с това е направила и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. В тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените установителни искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между ищеца и ответницата е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответницата.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила предявените искове като е направила и възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: извлечение от сметка за абонат А. Д.Л., общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник, заверено копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и удостоверение за наследници на Д.В.Л..

Към гр.д. №

494/2019 г. по описа на ПРС е приложено ч.гр.д. № 815/2018 г. по описа на ПРС.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове като е приел за установено, че ответницата Р.Д.Л. дължи на ищеца „Топлофикация-Перник“ ЕАД сумата от общо 83.09 лева, от които 69.98 лева (главница) – 1/14 част от общата стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 02.02.2015 г. до 30.04.2016 г. за посочения в исковата молба топлофициран имот, и сумата от 13.12 лева – 1/14 част от общата лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане. За разликата до 179.69 лева – претендирана като главница и представляваща 1/7 част от общата главница в размер на 1257.82 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за разликата до 36.95 лева – претендирана като обезщетение за забава и представляваща 1/7 част от общото обезщетение за забава в размер на 258.65 лева за периода от 08.07.2014 г. до 21.06.2017 г. исковете са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка районният съд е изложил доводи, че част от посочените вземания са погасени по давност, а в останалата си част същите не са дължими от ответницата, доколкото последната е собственик само на 1/14 идеална част от процесния топлоснабден имот, за който се претендират сумите, а не на 1/7 част, какъвто извод следва от исковата молба.