Решение № 521 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500615 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 13.07.2023г по гр.д. № 11078/2022г Софийски градски съд, ГО е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. Б. П. сумата от 20 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 7 200лвобезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главниците. СГС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 50 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора .

С определение от 09.01.2024г решението от 13.07.2023г е изменено в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, по молба на ищеца.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът- ищец С. Б. П., представлявана от адв. В., обжалва решението в отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че СГС правилно е установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон1 чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер.

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва изводите на съда в този смисъл като необосновани и неправилни. Оспорва да са установени по делото вреди, претърпени от ищцата , които да следва да се обезщетят с приетите от СГС суми. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от ищеца като заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове за заплащане на обезщетение да бъдат отхвърлени, евентуално определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъде намалени по размер.

Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът – ищец С. П. се представлява от адв. В., която поддържа жалбата на ищцата и моли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. Поддържа, че съдът не е съобразил всички претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и не е съобразил всички обстоятелства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли жалбата на ответника да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Уточнява, че ищцата С. П. е нейн / на адвокатапълномощник/ роднина.

Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прок. П. от САП, която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено , не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не са съобрази всички обстоятелства, влияещи на размера на обезщетението. Възразява, че мярката за неотклонение е законосъобразно изпълнена, че ищцата е публична личност и следва да търпи медийно разгласяване на случая.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този 2 смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба на ищцата.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда. В исковата молба ищцата е навела твърдения, че 3години, 1 против нея е водено наказателно производство, че е била народен представител и на два пъти й е снеман имунитета, за което е давала съгласие, че е била с мярка за неотклонение ”подписка”, че е участвала в 12 съдебни заседания на две съдебни инстанции. Излага твърдения, че е пострадало доброто й име, чувството й за достойнство, че воденото наказателно производство е имало широко медийно разгласяване, че две години и половина се е съобразявала с мярката за неотклонение и ежеседмично е проверявана от полицаи. Поддържа, че воденото наказателно производство е било използвано от политическите опоненти. Поддържа, че е била третирана като престъпник, унизена.

Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника по така предявените осъдителни искове.

Фактическата обстановка по делото е правилно и подробно установена от първоинстанционния съд.

Не се спори, ищцата е била народен представител в 43 и 44-то НС през 2016г2017г.

Установява се, че с постановление от 25.03.2016 г следовател към Следствения отдел на СГС е привлякъл ищцата като обвиняема за извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2, връзка с чл. 1 от НК. Обвинението е било за това, че на 13.08.2009 г като 3

Председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия и Председател на академията С. Б. е сключила неизгоден договор за предоставянето на ползването на 9 726,224 дка земеделска земя.

Ищцата е била с наложена мярка за неотклонение „подписка” Не се спори, че на два пъти на ищцата е искан имунитета като народен представител. Главният прокурор е поискал от Народното събрание да разреши да се възбуди срещу ищцата наказателно производство за престъпление по чл. 220, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК през 2016г . На 23.03.2016 г ищцата е уведомила Председателя на НС, че е съгласна срещу нея да бъде възбудено наказателно производство . Повторно, 2017г главният прокурорв е поискал НС да даде разрешение за продължаване на наказателното производство срещу С. Б.. С писмо от 27.04.2017г ищцата е дала съгласие срещу нея да бъде възбудено и водено наказателно производство.

На 27.07.2016 г СГП е внесла обвинителен акт в съда , образувано е НОХД 1784/2016г, което е прекратено и делото върнато на Прокуратурата с указания за отстраняване на нарушения.

Повторно е внесен обвинителен акт против С. П. и е образувано НОХД № 3433/2016г , по което дело са проведени 11 открити съдебни заседания. На 26.06.2018 г СГС е постановил присъда, с която е признал С. Б. за невиновна.

Оправдателната присъда е протестирана от Прокуратурата на РБ , образувано е ВНОХД № 25/2019г по описа на САС. Въззивният съд е провел едно открито съдебно заседание и на 25.03.2019 г САС е постановил решение, с което е потвърдил присъдата на СГС. Удостоверено , е че оправдателната присъдата на СГС е влязла в сила на 20.04.2019 г.

По делото са представени договори за защита по досъдебно производство по НОХД 3433/2016г на СГС и за защита пред САС, сключени между С. Б. и Адвокатско дружество Д., А. и съдружници , от които се установява, че ищцата е заплатила 7 200.00 лева за адвокатска защита по воденото наказателно производство.

По делото са предствени разпечатки от средства за масова информация, национални и местни, в които е съобщена новината, че на С. Б., депутат от БСП, е поискан имунитета във връзка с водено наказателно производство, дадена е информация за повдигнатото й обвинение за ощетяване на Селскостопанската академия, за това, че депутатът от БСП Б. е предадена на съд, като публикациите са придружени със снимков материал на ищцата. Публикувана е информация и за оправдаването на депутата. Публикувана е информация за активност на главния прокурор във връзка с движението на воденото наказателно дело против ищцатапроверки за бавност, сигнали против състава постановил за оправдателната присъда В о.с.з. на 19.05.2023г са изслушани свидетелите И. И. и В. П..

4

Свидетелят П., съпруг на ищцата, установява, че воденото наказателно производство се отразило зле на ищцата. Установява, че когато е бил поискан имунитета й вечерта новината била разгласена от медиите, родителите на ищцата и неговите родители се притеснили. Установява, че ищцата е изпитвала притеснения , когато обяснявала на родителите си за какво е обвинението Установява, че на два пъти полицията е проверявала на адреса ищцата, че ищцата ежемесечно е ходела да се подписва. Установява, че отношенията на колеги в Селскостопанската академия към ищцата се променили, чували се недомлъвки, прекратявали се разговори. Установява, че по време на посещения в избирателния район ищцата се притеснявала много.

Установява още, че когато ищцата отишла на предизборна обиколка в Търговище получила студено отношение. Установява, че ищцата имала безсънни нощи, била разсеяна, стресирана, неспокойна.

Свидетелят И. установява, че е колега на ищцата от Народното събрание.

Установява, че когато й е бил поискан имунитета ищцата споделила с него, че се чувства унизена, била притеснена. Установява, че след пленарното заседание отвън чакали журналисти, които й задала неудобни въпроси.Според свидетеля колегите им от другите парламентарни групи злоупотребявали, подмятали й грозни намеци.

Свидетелят установява, че ищцата била притеснена, че уронва престижа на колеги и на партия.

Съдът намира, че свидетелските показания са житейски логични в частта, описваща емоционалните и психически преживявания на ищеца след повдигането на обвинение против него, повърхностни, но правдоподобни. Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се и не се опровергават от доказателства по делото. Свидетелите установяват факти, които лично са възприели поради което показанията могат да се кредитират като доказателствен материал по делото.

С оглед изложените факт съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е било незаконно и по същото е постановена оправдателна присъда. Не се спори, че отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищеца.