Решение № 7960 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7960 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110175177 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ************** срещу „************“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2 464.34 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на правни услуги, ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото, както и разноските, сторени в обезпечителното производство.

Ищецът твърди, че на 07.07.2024 г. получил на служебния имейл на адв. Д. Ж., занимаваща се с трудовоправните казуси на клиентите на кантората, запитване от ответника, действащ чрез ********* /негов служител и отговорно за територията на Република България лице/, за извършване на преглед и корекция на конкретни документи с цел осигуряване съответствието им с българското трудово законодателство, след което между страните бил проведен разговор, в който били уточнени предметът на дейност на ответното дружество, наличните документи за преглед и нужните корекции по тях и необходимите нови документи, като с цел определяне обхвата на работа ответникът изпратил на ищеца два трудови договора, една длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния трудов ред.

Заявява, че след техния преглед изпратил на ответника на 08.07.2024 г. оферта за поисканите услуги по корекция и изработка на документи, в която посочил необходимото време и часовата ставка в размер на 150 евро без ДДС. Посочва, че е уведомил ответника за възможността между тях да бъде сключен нарочен писмен договор за правни услуги. Излага, че на 11.07.2024 г. по имейл ответникът изразил съгласието си с обхвата на документите и 1 времето, необходимо за корекцията или за изготвянето им, а именно: 2 часа – за длъжностна характеристика и трудови договори, 1 час – за корекция на вътрешните правила, 2 часа – за изготвяне на вътрешни правила за организацията и структурата на трудовото възнаграждение, и около 2 часа – за инструктаж на служителите във връзка с общия регламент за защита на данните. Твърди, че на 22.08.2024 г. ответникът поискал работата да започне на 02.09.2024 г., но след това се съгласил да изчака адв. Ж. да се върне от отпуск и потвърдил желанието си работата по документите да започне преди подписване на писмен договор за правни услуги. Посочва, че на 08.09.2024 г. уведомил ответника за липсата на необходимост от корекция на длъжностната характеристика и за необходимостта от повече корекции в Правилника за вътрешния трудов ред, като същия ден му изпратил по имейл проект на договор за правни услуги, ревизираните Правилник за вътрешния трудов ред и Трудов договор и изготвената инструкция за служителите във връзка със защитата на личните данни. Излага, че на 09.09.2024 г. ответникът изразил учудването си от получените документи, наред с което поискал да бъдат извършени допълнителни корекции в Правилника за вътрешния трудов ред, защото служителите му работят дистанционно.

Заявява, че на 17.09.2024 г. ответникът с електронно съобщение поискал отново да му бъде предоставен договорът за правни услуги и ищецът му го изпратил отново заедно с коригирания Правилник за вътрешния трудов ред. Излага, че на 25.09.2024 г. е изпратил по електронен път на ответника Правилата за организацията и структурата на работната заплата, защото по-рано пропуснал да му ги изпрати. Твърди, че след като работата била извършена и отчетена, изпратил на 26.09.2024 г. на ответника фактура от същата дата за сумата от 2 464.34 лв. с ДДС с подробно описание на извършените дейности по часове съобразно предоставената първоначална оферта и наложилите се в хода на работата промени, изразили се в липса на корекции на длъжностната характеристика и увеличен обем работа по Правилника за вътрешния трудов ред. Посочва, че същия ден ответникът поискал да му бъде издадено кредитно известие към фактурата поради липсата на подписан договор за правни услуги между страните, а в отговор от 27.09.2024 г. ищецът му разяснил, че съгласно ЗАдв за сключването на такъв договор не е необходима писмена форма, като в случая между страните е налице писмена кореспонденция, съгласно която е налице запитване за оферта, нейното изпращане от ищеца и приемане от ответника, които действия сочат на постигнато между страните съгласие за сключване на договор за правни услуги.

Излага, че въпреки предоставения на ответника по-дълъг срок за плащане на задължението по фактурата плащане не последвало, поради което на 08.10.2024 г. изпратил на неговия управител имейл с приложени имейл кореспонденцията с *********, фактурата и отчета, но въпреки това задължението останало неплатено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че на 01.07.2024 г. е потърсил услугите на ищеца, като кореспонденцията е извършвана между адв. Д. Ж. – от страна на ищеца, и ********* – от негова страна, чрез размяна на имейли с прикачени към съобщенията документи. Твърди, че е поискал от ищеца преглед на прилаганата от ответника трудова документация за съответствието й с регламентирането на условията за 2 дистанционен труд, а при необходимост да бъдат направени корекции, съответстващи на съществуващата при ответника практика. Сочи, че за определяне на обема на работата по искане на ищеца на 04.07.2024 г. и на 05.07.2024 г. му изпратил по имейл прилаганите до момента документи, включващи два трудови договори, една длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния трудов ред, като изразил готовност да му предостави и друга необходима информация относно правилата за изчисляване и следене на работното време, практиките за упражняване на дистанционна работа и спазване на правилата за конфиденциалност, но наред с това изрично поискал да бъде подписан писмен договор за правни услуги, в който да бъде посочена цената на услугата, и едва след това ищецът да започне работа. Твърди, че на 12.07.2024 г. получил от ищеца проект на договор, а на 07.08.2024 г. му изпратил имейл със своите коментари по проекта и с въпроси за начина на организация на работата, така че тя да отговори на изискванията му. Излага, че на 08.09.2024 г. ищецът му изпратил своите предложения за промени в трудовия договор заедно с непоискани от ответника Правила за защита на личните данни, които очевидно били разработени за друг клиент, както и поредни коментари по проекта на договор за правни услуги. Сочи, че на 09.09.2024 г. е възразил срещу работата по неговите документи преди подписване на договор и заявил, че сам ще промени Правилника за вътрешния трудов ред.

Твърди, че на 17.09.2024 г. е поискал да му бъде изпратен окончателният проект на договора за правни услуги, за да бъде подписан преди започването на работата по документите.

Заявява, че договор за правни услуги така и не бил сключен. Изтъква, че поради липсата на договор не дал на ищеца информация за специфичните си изисквания, съществуващи практики и др., респ. ищецът не разполагал с базовата информация за изпълнение на недоговорената работа. Излага, че едва на 24.09.2024 г. получил подписан от ищеца договор за правни услуги. Сочи, че на следващия ден получил разработени от ищеца още през 2019 г.

Вътрешни правила за трудовото възнаграждение. Твърди, че на 26.09.2024 г. получил по имейл Фактура № 3207/26.09.2024 г. с посочено основание „адвокатски хонорар за услуги, оказани през м. септември“, но още същия ден възразил пред ищеца, че тя е издадена без основание поради липса на подписан между страните договор за правни услуги, и поискал нейното анулиране, но с имейл от 27.09.2024 г. ищецът отказал да я анулира. Счита, че развилата се между страните електронна кореспонденция в периода от 01.07.2024 г. до 01.10.2024 г. сочи за наличие единствено на преддоговорни отношения между тях, без в нито един момент да е постигнато писмено, устно или с конклудентни действия съгласие помежду им по повод възлагането на определена работа от правно естество, която да се характеризира с конкретно съдържание, обем, цена и срок за изпълнение. В условията на евентуалност – ако се установи наличие на облигационно правоотношение между страните, оспорва приемането на извършената от ищеца работа. Заявява, че на 09.09.2024 г. незабавно след получаване на предложенията на ищеца за промени по трудовия договор и на Правилата за защита на личните данни, както и на 01.10.2024 г., възразил по имейл, че не приема работата по документите. Възразява, че извършената от ищеца работа е с лошо качество, защото не отговаря на потребностите и специфичните изисквания на ответника.

Счита, че ищецът, без да е получил изрично и конкретно възлагане, е престирал резултат, 3 преценен по обем и съдържание единствено от него. Оспорва извършената от ищеца работа да е отнела калкулираните от него часове и да съответства на претендираното възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че през м. 07.2024 г. ответникът е потърсил правни услуги от ищеца, като кореспонденцията е провеждана между адв. Д. Ж. – от страна на ищеца, и ********* – от страна на ответника, чрез размяна на електронни писма с прикачени към тях документи. Същото е видно и от представените от двете страни на хартиен носител в заверени преписи извлечения от кореспонденция, осъществена по електронен път в периода от 01.07.2024 г. до 01.10.2024 г. – между електронни пощи с адреси ********* и ********

Страните не спорят, че са си разменили електронните писма, обективирани в представените от тях преводи /неоспорени от страните и несъдържащи смислови различия/ на извлечения от електронна кореспонденция, включително не оспорват получаването на документите, описаните в електронните писма като прикачени файлове. Ето защо съдът приема, че от представените по делото преводи на хартиени извлечения от електронна кореспонденция се изяснява следното:

На 01.07.2024 г. от електронната поща на ********* – ******** е изпратено електронно писмо до електронна поща***************за която страните не спорят, че е ползвана от адв. Д. Ж., относно „възможности за сътрудничество“. ******** е посочила, че е намерила статия на Ж. относно промените в българското трудово законодателство, свързани с дистанционната работа. Заявила, че представляваното от нея дружество желае да бъде направен преглед на процесите, свързани с трудовите правоотношения, и документацията за съответствието им с българското законодателство. Помолила да бъде уведомена дали Ж. е заинтересована от това предложение за сътрудничество. Изразила е готовност да организира телефонен/онлайн разговор, за да бъдат обсъдени подробностите по проекта /л. 19 – 20/.

На 02.07.2024 г. и на 04.07.2024 г. между двете са разменени няколко електронни писма по повод организацията на онлайн разговор, за който те са уговорили да се състои на 04.07.2024 г. /л. 92 и л. 115 – 118/.

На 04.07.2024 г. след уговорения час на онлайн разговора ******** е изпратила на Ж. два образеца на трудов договор, който дружеството използва в момента – основен и втори трудов договор /ако служителят вече работи някъде другаде въз основа на трудов договор/, а така също Длъжностна характеристика за длъжността „Оператор въвеждане на данни“ и Правилник за вътрешния трудов ред в „************“ ЕООД /л. 19 и л. 92 – 109/.

На 08.07.2024 г. Ж. уведомила ********, че офертата, базирана на предоставените документи, е следната: 2 часа – за длъжностните характеристики и трудовите договори; 1 час – за корекции на вътрешните правила; 2 часа – за подготовка на вътрешните правила за трудово възнаграждение, с които от ответното дружество не разполагат; 3 часа – за 4 политиката във връзка с общия регламент за защита на данните; инструктаж на служителите във връзка с общия регламент за защита на данните – вероятно 2 часа, но в зависимост от специфичните нужди на компанията; договор между немската и българската компания – ако е необходимо и в зависимост от обхвата на дейността /л. 18 и л. 114/.