Решение № 304 от 03.11.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Добрич, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500320 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Ж. К. К. от гр.Добрич срещу решение №205/15.03.2023 г. по гр.д.№1181/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е допусната делба на апартамент №7, намиращ се в гр.Добрич,***,представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич,намиращ се в сграда с идентификатор №***,разположена в поземлен имот с идентификатор

№***,като жилището се състои от три стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 90 кв.м.,заедно с избено помещение №4 с площ от 16,74 кв.м. и таванско помещение №6 с площ от 13,81 кв.м.,както и припадащите му се 12,526 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото,между съделители с квоти:Х. К.

К. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** – 3/8 идеални части;Ж. К. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** - 5/8 идеални части.Според въззивника решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,необосновано и поради допуснато съществено 1 процесуално нарушение.Първоинстанционният съд не взел предвид събраните доказателства и постановил своя акт в противоречие с последните.Решението в атакуваната част дори нямало мотиви,маркирало доводите и възраженията на страните,но липсвала преценка на доказателствата,а правните изводи били схематични и бланкетни.Не били обсъдени в частност събраните гласни доказателства и не било ясно кои от тях съдът кредитира и кои не.Категорично се оборвал от събраните доказателства изводът на районния съд,че въззивникът не бил доказал да е демонстрирал спрямо майката на страните К. К.а владение върху целия имот само за себе си с намерение за своене.Докладът по делото бил непълен-не било указано на въззивника,че следва да докаже придобиване на процесния имот по отношение на своята майка К. К.а и да докаже завладяване на нейната идеална част от имота и демонстриране на владение спрямо нея.В жалбата подробно са изложени отново доводите на въззивника по същество на спора,съдържащи се и в отговора му на исковата молба,като е извършен детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства при обосноваване на извод,че въззивникът е придобил процесния апартамент по давност и последният не подлежи на делба между страните.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на иска за делба на процесния апартамент.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции-всички за въззивната инстанция и съразмерно на спорния предмет в първоинстанционното производство.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Х.

К. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Подробно излага доводи по същество на спора.Претендира сторените от него разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 22.03.2023 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 04.04.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.04.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице 2

/страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно в тази част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1181/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№6873/26.04.2022 г.,уточнена с молба вх.№9135/01.06.2022 г. /на лист 39 от делото на ДРС/,с която са предявени от Х. К. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу Ж. К. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич искове на основание чл.69 и сл. от ЗН и чл.34 ал.1 от ЗС за делба на два съсобствени недвижими имота,както следва:

1./Апартамент №7,намиращ се в гр.Добрич,***,представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич,находящ се в сграда с идентификатор №***,разположена в поземлен имот с идентификатор

№***,като жилището се състои от три стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 90 кв.м.,заедно с избено помещение №4 с площ от 16,74 кв.м. и таванско помещение №6 с площ от 13,81 кв.м.,както и припадащите му се 12,526 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото;

2./Нива с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.М.

С.,общ.Д. и площ от 13505 кв.м.

Производството е във фазата по допускане на делбата.С решение №205/15.03.2023 г. по гр.д.№1181/2022 г. на Добричкия районен съд исковете са уважени.Допусната е делба на нивата в землището на с.М. С.,общ.Д. между съделителите Х. К. К. и Ж. К. К. при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.Допусната е делба и на описания по-горе апартамент между съделители с квоти:Х. К. К.-3/8 ид.ч. и Ж. К. К.-5/8 ид.ч.В частта по допускане делбата на нивата решението не е обжалвано и е влязло в сила.Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта на допуснатата делба на апартамента в гр.Добрич,респ. предмет на въззивното производство е искът за делба на 3 посочения апартамент.

Изложено е в исковата молба,че страните са братя,като тяхната майка К.

Ж. К.а починала на *** г.След смъртта на майка им страните си поделили доброволно останалите в нейната банкова сметка парични средства.Смятали да поделят и наследствените недвижими имоти,но ответникът отказал,което наложило сезиране на съда.

В писмения отговор на исковата молба съделителят Ж. К. К. е изразил становище за неоснователност на иска за делба на апартамента в гр.Добрич,като се е позовал на своя индивидуална собственост върху имота.Същият излага доводи,че е станал изключителен собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност,като владението му започнало през месец септември 1999 г.Същият завладял целия апартамент,след като на 23.09.1999 г. той и майката на страните продали съсобствения си гараж на адреса на процесния апартамент,като получената продажна цена в размер на 7 000 лева била дадена на ищеца Х. К.К. за закупуване на ползвания от него общински апартамент в гр.Добрич,***,в който живеел и към настоящия момент.Още тогава майката на страните заявила в тяхно присъствие,че дарява на ответника Ж. К.К. своя дял от процесния апартамент,за да може всеки от синовете й да има по едно жилище от нея,като единственото й условие било тя да остане да живее в апартамента до края на живота си заедно със сина си Ж. К..Тогава Х. К. се съгласил и заявил,че така е редно и справедливо,но след смъртта на майка им се отметнал и заявил претенции за делба на имота.От датата 23.09.1999 г. след изявлението на своята майка Ж. К. завладял целия имот като свой,като през годините само той се грижел за имота и го поддържал.Между двамата братя нямало спорове за имота и съмнения,че негов собственик е Ж. К..Х. К. почти не идвал в апартамента,като посещенията му били редки и по изключение.

Видно от удостоверение за наследници изх.№243/17.01.2022 г. /на лист 5 от делото на ДРС/,съделителите Х. К. К. и Ж. К. К. са наследници по закон /низходящи/ на К. Ж. К.а /тяхна майка/,починала на *** г.

С нотариален акт за собственост върху жилище,строено на държавно място от ЖСК „***“ ІІ по ***,под №295,т.ІІс,д.№552/1980 г. на Толбухински районен съдия /на лист 8 от делото на ДРС/ К. Ж. К.а и синовете й Х. К. К.

/Х.в/ и Ж. К. К. /Х.в/ са признати за собственици на процесния апартамент 4 ведно с прилежащите му изба и таван,както и на гараж №6 с площ 15,23 кв.м в същия парцел /забел. идентичността на процесния делбен апартамент с описания в горния нотариален акт не е спорна между страните/.Не е спорно,че бащата на страните К. Х.в К. е починал на *** г. преди снабдяване на член-кооператорите в горната ЖСК с нотариални актове за собственост.Сградата на ЖСК е построена въз основа отстъпено право на строеж върху държавно дворно място съгласно протокол №6/06.04.1972 г. на ИК на ГНС-гр.Толбухин /сега Добрич/ според съдържанието на горния нотариален акт,като не е спорно,че двамата съпрузи К. Х.в К. и К. Ж. К.а са били член-кооператори относно придобиване на процесния апартамент.След смъртта на К. Х.в К. през 1974 г. неговите членствени права в ЖСК са преминали по реда на чл.23 от ЗЖСК само върху неговите синове Х. К. К. и Ж. К. К. /виж удостоверение за наследници изх.№4670/17.10.2022 г. на лист 97 от делото на ДРС/.Към момента на смъртта на К. Х.в К. през 1974 г. е действащ Семейният кодекс от 1968 г./отм./.Според разпоредбата на чл.14 ал.7 от СК от 1968 г. при прекратяване на СИО поради смърт на съпруг другият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество,когато наследява заедно с деца на починалия,поради което в случая в членствените права на съпруга за неговата 1/2 ид.ч. от имота са встъпили само двамата му сина,респ. те са станали собственици на 1/2 ид.ч. от апартамента /по 1/4 ид.ч. за всеки от тях/,а преживялата съпруга К. Ж. К.а е придобила само полагащата й се лично 1/2 ид.ч. от общия имот,за придобиването на който са членували в ЖСК двамата съпрузи.

Действително през 1999 г. между двамата братя и тяхната майка и между последните и трети лица се развиват имуществени отношения в следната последователност:

На 07.06.1999 г. Х. К. К. дарява на майка си К. Ж. К.а своята 1/4 ид.ч. от процесния апартамент и от гаража на същия адрес,който договор е обективиран в нотариален акт за дарение №*** г. на нотариуса Ц. А. с район на действие ДРС /на лист 6 от делото на ДРС/.Така наследодателката на страните става съсобственик в апартамента и гаража с квота от 3/4 ид.ч.

/първоначална квота от 1/2 или 2/4 ид.ч.+ подарената от Х. К. 1/4 ид.ч./.След горната безвъзмездна разпоредителна сделка Х. К. К. преустановява участието си в съсобствеността,а брат му Ж. К. К. към този момент е съсобственик заедно с майката на страните с квота от 1/4 ид.ч. от апартамента 5 и гаража.

На 04.08.1999 г. К. Ж. К.а като продавач сключва с третото лице Т. В. П. като купувач предварителен по своя характер договор за покупко-продажба на гаража при уговорена продажна цена от 7 000 лв /лист 51 от делото на ДРС/.Уговорено е продажната цена да се изплати разсрочено-4 000 лв при подписване на предварителния договор,1 000 лв до 15.09.1999 г. и 2 000 лв до края на месец октомври 1999 г.,когато ще се сключи и окончателен договор в нотариална форма.Видно от нотариален акт №*** г. на нотариуса Ц. А. с район на действие ДРС /на лист 52 от делото на ДРС/,окончателният договор за покупко-продажба на гаража е сключен по-рано от уговореното на 23.09.1999 г.,като на лицето Т. В. П. е прехвърлено правото на собственост върху целия гараж от съсобствениците му тогава К. Ж. К.а и Ж. К. К..В нотариалния акт е вписана продажна цена от 4 000 лв,но се твърди от съделителя Ж. К.К.,че е била платена действителна продажна цена в размер на 7 000 лв,както е уговорено в предварителния договор.

На същата дата,когато е продаден гаражът,а именно на 23.09.1999 г. Х. К.

К. закупува от Община-гр.Добрич апартамент в гр.Добрич,***,*** за сумата от 6 855 лв,изплатена от купувача с вносна бележка №43/23.09.1999 г.

/договор за продажба на лист 53 от делото на ДРС/.

Първоначално съделителят Х. К. К. е оспорил твърденията на съделителя Ж. К. К.,че гаражът е продаден на цена 7 000 лв,както и че тази сума му е била предадена от неговата майка К. К.а за заплащане цената на закупения от него общински апартамент в гр.Добрич,***,***,респ. че апартаментът е закупен именно с дарените му парични средства /възражение вх.