Решение № 2779 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20231100505602 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Н. Б. Б. срещу поставен отказ от ЧСИ М. П. по изпълнително дело № 20138510400663 да се прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита отказът за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че в периода от 20.03.2015 г. до 17.05.2017 г. и от 15.02.2019 г. до 08.06.2021 г. са изминали повече от две години без да има поискани и извършени изпълнителни действия, поради което следва да се счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.

Посочва, че вземането е недължимо, тъй като е погасено по давност. Счита, че вземането за лихва за забава и за законна лихва върху главницата също са недължими и са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че е била за първи път уведомена за издадения изпълнителен лист на 28.02.2023 г., както и че никога не е била уведомявана за цесията.

Предвид изложеното иска да се отмени отказа и да се постанови акт, с който да се задължи съдебният изпълнител да прекрати спрямо Н. Б. Б. изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, както и да се спре и да се вдигне наложената възбрана и запори. Претендира разноски.

С писмено възражение взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита подадената жалба за неоснователна. Заявява, че оспорва твърденията на жалбоподателя, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и такива не са предприемани по изпълнителното дело. Посочва, че твърденията за погасителна давност е недопустимо да се разглеждат в това производство. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение като недопустима, неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

1

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М. П. счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20138510400663 по описа на ЧСИ М. П. е образувано по молба, подадена на 07.02.2013 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ООД срещу Н. Б. Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.01.2013 г. по гр.д. № 50336/2012 г. на СРС, 30 състав.

С молбата за образуване на делото взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя му. Едновременно с това е възложил на съдебния изпълнител да извърши на основание чл. 18 ЗЧСИ пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Видно е, че са изпращани запорни съобщения, искания за справки за МПС, уведомления по ДОПК, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника.

С молба от 12.12.2013 г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ООД е поискал да се пристъпи към запор на трудовото възнаграждение на длъжника Н. Б. Б., което получава от работодателя „А.-Т.“ ООД.

С молба от 09.09.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ М. П. да се пристъпи към налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Кнежа.

С молба от 20.03.2015 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ООД е поискало да се извърши опис на движимо имущество на длъжника.

На 31.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Лидл България“ ЕООД, получено на 04.04.2016 г.

Установява се, че в резултат на наложения запор върху вземания по банкови сметки на длъжника са постъпили суми за погасяване на задължението в размер на 39,56 лева на 17.03.2016 г. и в размер на 124,61 лева на 19.05.2016 г.

С молба от 17.05.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да изпрати напомнително до работодателя на длъжника.

С молба от 22.06.2017 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да се извърши справка за притежавани от длъжника банкови сметки в БНБ, както и да се наложи запор, ако се открият банкови сметки.

С молба от 28.07.2017 г. Н. Б. Б. е поискала да бъде вдигнат изцяло запора на банковата й сметка, по която получава трудовото възнаграждение и е заявила, че ще внася доброволно по 50 лева на месец.

С молба от 09.01.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ М. П. да наложи запор на банкова сметка в банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

С молба от 21.06.2018 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да се извърши справка в НОИ за работодател и при регистриран трудов договор да се наложи запор.

С молба от 15.02.2019 г. взискателят е поискал да се извърши опис на движимо имущество на длъжника, както и да се извърши справка за притежавани банкови сметки, а при открити такива да се наложи запор.

С молба от 16.12.2020 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало извършване на справки и налагане на запор.

С молба от 08.06.2021 г. взискателят е поискал да се изпрати напомнително до 2 работодателя.

На 09.03.2023 г. длъжникът Н. Б. Б. е подала искане да се прекрати делото, да се спре и да се вдигнат запорите.

С обжалваното разпореждане от 09.03.2023 г. ЧСИ М. П. е отказал прекратяване поради липса на основание.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т.

6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В обжалваното разпореждане от 09.03.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения от закона срок. Обратно всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали се касае за способи, които вече са били приложени или за нови.

В разглеждания случай се установява, че няма период на бездействие в рамките на две години, в който да не е поискано предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя, като следва да се съобразят и действията на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ по налагане на запори и постъпване на суми по делото. Ето защо съдът намира за неоснователно твърдението на длъжника, че са налице периоди от по повече от две години, в които взискателят да е бездействал. Напротив, видно е, че последният не е бездействал и е искал извършване на изпълнителни действия, с което е поддържал висящност на производството от образуване на делото през 2013 г. до датата на постановяване на отказа от ЧСИ М. П. за прекратяване на изпълнителното производство.

Доводите, наведени от длъжника за погасяване по давност на вземанията, предмет на събиране по изпълнителния лист не подлежат на разглеждане в производство по жалба 3 срещу действия на съдебния изпълнител.

Съдът намира за несъответно на данните по делото и твърдението на Н. Б. Б., че е узнала да издадения срещу нея изпълнителен лист едва на 28.02.2023 г. Както се посочи погоре, с молба от 28.07.2017 г. е посикала да бъде вдигнат изцяло запора на банковата й сметка, по която получава трудовото възнаграждение и е заявила, че ще внася доброволно по 50 лева на месец. Следователно най-късно към тази дата същата е била наясно с образуваното срещу нея дело.

Неотносимо също така е заявеното в жалбата, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия. Видно е, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД и във връзка с него е образувано производството.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че от данните по изпълнителното дело се установиява, че от кредитора са предприети действия в рамките на двугодишния срок, поради което не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора право на разноски има взискателят, който претендира такива и на когото следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, а не както е претендирано с писменото възражение в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника Н. Б. Б. срещу разпореждане от 09.03.2023 г. на ЧСИ М. П. по изпълнително дело № 20138510400663, с което е отказано да се прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, кв. Левски, ул. „*******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ******* с адрес: гр. София, бул. „******* офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4