Решение № 100 от 22.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ *00 гр. Нови пазар, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № *0253620101178 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. М. С., ЕГН:

**********, с адрес в село E., улица „М.“ № *, срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: град С., район „Т.“, ж.к. „И.“, улица „Б.“ № *, блок № *, ет. № *, представлявано от Управителя Ц.П.К., в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит „Бяла карта“ № */* год., поради противоречие със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.21 и чл.22 от договора, поради неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № */* год. за сумата от 700 лева, при срок за погасяване от 6 години, размер на възнаградителната лихва от 43,2 % и ГПР от 45,9 %.

Сумата е усвоена от ищеца напълно. След 11.03.2025 год. разполагаемият лимит е увеличен на 1 300 лева. Съгласно чл.15 и чл.16 от Договора кредитополучателят се задължава да предостави допълнително обезпечение – поръчителство, което да бъде учредено в тридневен срок от неизпълнението на изискуемо задължение за плащане и което да отговаря на определени изисквания. При неизпълнение на задължението заемателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която се начислява за всяко неизпълнение на задължението за плащане. Ищецът счита, че задължението за неустойка е породено от неравноправна клауза, поради което е нищожна, както и че нарушава добрите нрави. Намира същата евентуално за прекомерна. Уговорената неустойка, която възниква от неизпълнение на 1 задължение за учредяване на допълнително обезпечение за кратък срок от три дни не отговаря на изискванията за добросъвестност. Поражда се допълнителна облага за кредитора – печалба, наред с тази от възнаградителната лихва, която следва да бъде включена в ГПР. Поддържа се, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните и неравноправно третиране на икономически слабия участник в правоотношението. Нищожността на Договора за кредит обуславя дължимост единствено на главницата по него, но не и на задълженията за неустойка и възнаградителна лихва. Допълнително се излагат доводи, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, което би довело до надвишаване на максималния допустим размер, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, респективно до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК. Неточно посоченият размер на ГПР се приравнява на липсата на ГПР, водеща до нищожност на кредитната сделка. Уговорената неустойка е нищожна, тъй като нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и облагодетелства едната страна за сметка на другата. Същевременно по този начин рискът от неизпълнение на задължението на финансова институция за оценка за кредитоспособност се прехвърля върху самия длъжник и го застрашава със свръхзадлъжнялост поради неизпълнение на задължение, което не е парично и не причинява преки вреди. Финансовата институция черпи права от собственото си неизпълнение на задължението за преценка на кредитоспособността на искателя и от учредяване на обезпечение преди предоставянето на сумата, а не след този момент. Самата неустоечна клауза надхвърля присъщите й три функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира, поради което накърнява добрите нрави и се счита за нищожна според задължителната практика на ВКС. Уговарянето на процесната неустойка не съобразява и изискванията на Европейското законодателство, според което преценката за кредитоспособност на потребителя предхожда сключването на договора, а всяка уговорка за възникване на задължение за неустойка след пораждане на договорната връзка между страните противоречи на целите на относимите правни норми. Така уговорена неустойката, като задължение, което не е свързано с вреди, и което излиза извън присъщите й три функции, цели само и единствено да постигне неоснователно обогатяване. Изразяват се и съображения, че процесната неустойка заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото наред с обезщетението в размер на законната лихва се добавя още едно плащане, поради неучредено обезпечение. Допълнително се излагат доводи, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, което би довело до надвишаване на максималния допустим размер, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, респективно до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК и нищожност на самата клауза – чл.18, ал.1 от процесния договор за кредит. Сочи се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.

В договора липсва и информация относно условията, при които се прилага лихвеният процент, което обуславя и нищожност на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Уговорките за лихва и за ГПР са задължителни реквизити на договора за кредит и тяхната липса води до нищожност на кредитната сделка. Ищецът признава, че напълно е усвоил сумата от 1 300 лева, а за период от 12 месеца е внесена сума в размер на 1 897,98 лева, а към датата на депозиране на исковата молба се дължи сума в размер на 1 516,57 2 лева, което сочи на дисбаланс, от който е увреден потребителят. По изложените съображения моли за уважаване на иска за недействителност на процесния договор за кредит, а при евентуалност моли за прогласяване на клаузите на чл.21 и чл.22 от процесния договор за кредит за нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Разяснява, че ползваната финансова услуга от ищеца е револвиращ кредит, който се ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта, при който потребителят сам решава кога, как и каква сума да усвои, срещу заплащане на възнаградителна лихва. Не се спори, че между двете страни е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № */* год. за сума от 700 лева, която е увеличавана нееднократно, като последно размерът на разполагаемия ресурс е достигнал до 1 300 лева, считано от 11.03.2025 год. Твърди, че исковете са допустими, като по същество са неоснователни, както главните, така и евентуалните.

Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи на което и да е основание.

Намира за действителна уговорената възнаградителна лихва, като същата е фиксирана за целия период на договора, уговорена е като са съобразени пазарните условия и като компонент на ГПР не надвишава максималния допустим размер от пет пъти размера на законната лихва, който не може обективно да бъде по-малък от 50 %. Уговорката за лихва не ограничава правата на потребителя, нито осигурява повече права за кредитора, още повече не е налице и противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. При евентуалност сочи, че следва да се направи редукция на възнаградителната лихва до трикратния размер на законната лихва и нищожна да бъде обявена само горницата над този размер до действително уговорения процент от 43,20 %. Изразява становище, че финансовата институция е действала добросъвестно като е предоставила преддоговорната информация на своя клиент, който след запознаване се е съгласил с предлаганите условия и не се е възползвал от правото му на отказ.

Неоснователна е и претенцията за нищожност на неустойката.

Намира, че възникването на неустоечното задължение изцяло зависи от поведението на потребителя и като хипотетично и условно не следва да бъде част от компонентите в ГПР. Предпоставката за възникването му е неизпълнение на текущо задължение с настъпила изискуемост. Намира, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, още повече, че липсват изложени съображения от страна на ищеца. Не е налице накърняване на принципите на справедливостта и добросъвестността. Неоснователни са твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави, доколкото установените критерии за нищожност на неустойката не са изпълнени с оглед даденото разрешение от ВКС задължително тълкуване по този въпрос – кредитът е обезпечен, а възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойката, респективно върху цялостното й отпадане, принадлежи единствено на длъжника. Оспорва твърденията, че неустойката представлява скрита лихва и следва да бъдат включена в ГПР. Уговарянето й не противоречи на трите й присъщи функции – да санкционира, обезщетява и обезпечава. Тя отговаря на изискванията за добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни, поради което не е налице нарушение на чл.143 3 от ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Несъстоятелни са твърденията на ищеца, че неустоечната клауза заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, доколкото последната регламентира парични задължения, а процесната неустойка е предпоставена от неизпълнение на непарично задължение за учредяване на поръчителство. Задължението за учредяване на обезпечение след възникване на облигационната връзка е политика на кредитора, като то възниква единствено при неизпълнение на парично задължение от потребителя, поради което то се намира под негов пълен контрол и за изрядния длъжник такова задължение не би възникнало, с което самият продукт е по-достъпен и конкурентноспособен. Клаузите са съставени на ясен и разбираем език, което изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от договора. Доколкото финансовият продукт е познат отлично на ищеца и същият е имал възможност да се запознае с неговото съдържание преди сключването му, то следва да се приеме, че предявените от него искове са неоснователни.

Редовно призовани страните в съдебно заседание се явява единствено ищецът Г. С., която поддържа исковите си претенции и настоява за решение по същество.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приетите писмени доказателства се установява, че по силата на сключен между страните Договор за кредит „Бяла карта“ № */* год., валиден за срок от 6 години, ответното дружество, се ангажирало да отпусне на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 700 лева (357,90 евро), срещу задължението за възстановяване на кредитора на заетите средства и заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 43,20 % и дневен такъв от 0,12 %, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия на издателя му „Интеркарт Файнанс“ АД към Рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта Finance/iCard, представляващ неразделно към индивидуалното съглашение Приложение № *.

Условията на договорения кредит съдържат посочване на годишния процент на разходите от 4 5 , 9 %, изчислен при допусканията: незабавно усвояване на пълния кредитен размер след активация на картата, изправност на кредитополучателя и начисляване на лихвата и други разходи в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно договорните клаузи.

По силата на чл. 16, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие при неизпълнение на текущо задължение на падеж, заемателят да предостави на заемодателя в срок до три дни от падежа обезпечение във вид на поръчителство от лице, което едновременно отговаря на редица изисквания: да е на възраст над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е не по - малък от 1 500 лева; да работи от минимум шест месеца по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ АД и да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има такава със статус 4