Решение № 795 от 12.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. гр. Хасково, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640103052 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединение установителен и осъдителен иск с правно основание чл.

26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, от С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.**************** община Стамболово, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.София, ул.“****************, адв. Т.Ц – САК против “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. **************** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ****************.

Ищецът формулира искане да бъдат обявени за нищожни договор за паричен заем № 3856676 от 24.06.2020 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищеца и договор за предоставяне на поръчителство № 3856676 от 24.06.2020 г., сключен между „Файненшъл България" ЕООД и ищеца, както и да бъде осъдено ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати на ищеца сумата в размер на 1612,66 лева/ 824,53 евро (след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 30.09.2026 г.), представляваща недължимо платена сума по 1 нищожен договор за паричен заем № 3856676 от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба от фактическа страна, че ищецът на 24.06.2020 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № 3856676 от 24.06.2020 г. В договора било посочено, че размерът на заемната сума е 1500,00 лева. В чл. 2, т. 6 от договора за заем била договорена лихва в размер на 35 %. В чл. 2, т. 7 от договора било посочено, че общият размер по заема е 1743,06 лв., а годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - в размер на 41.39 %. В чл. 3 от договора за заем се казвало, че с подписването на договора заемателят е получил изцяло и в брой заемната сума. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят поел като задължение в срок до 3 дни от датата на сключване на договора за заем да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители; 2) банкова гаранция или 3) одобрено от Заемодателя дружество - поръчител.

На 24.06.2020 г. ищецът сключил с „Файненшъл България" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 3856676 от 24.06.2020 г. В договора за поръчителство било посочено, че „Файненшъл България" ЕООД се задължава да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищеца към „Изи Асет Мениджмънт" АД по договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство се казвало, че потребителят дължи на „Файненшъл България" ЕООД възнаграждение в размер на 1160,94 лева. Посочено било, че вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство било договорено, че възнаграждението на „Файненшъл България" ЕООД се заплаща по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на ищеца по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено да приема вместо „Файненшъл България" ЕООД изпълнение на задължението на ищеца за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство и всички други вземания на „Файненшъл България" ЕООД.

От справка ЦКР с № БНБ-72722/05.06.2024 г. било видно, че ищецът е длъжник към „Изи Асет Мениджмънт" АД по кредит с № 3856676 и към 2

„Файненшъл България" ЕООД по кредит с № 3856676. От записите на справката ЦКР се установявало, че към датата на издаването й, ищецът не дължи на двамата ответници парични суми.

При така изложените от фактическа страна съображения се поддържа от правна страна, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Договорът за заем бил недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, защото не сочел коректно годишният процент на разходите, а при коректното му определяне, то той надвишавал допустимият размер от 50 %.

В договора бил посочен ГПР в размер на 41.39 %. Този размер на ГПР бил неправилно изчислен и не отразявал действителния размер на ГПР, който надхвърлял законоустановения максимум. Клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител била нищожна, тъй като единствената функция била да увеличава възнаграждението по заема по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, освен това тя не била включена в ГПР. Клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител била неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва – нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на тези пороци следвало, че целият договор за заем е нищожен. Договорът за заем и договорът за поръчителство се намирали във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за заем неминуемо рефлектирали и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.

Според договора за потребителски заем била отпусната сума в размер на 1500 лв. Заемът се издължавал на 22 бр. вноски, като първата падежна дата била 09.07.2020 г., а падежът на последната вноска бил 29.04.2021 г. Посочен бил размерът на лихвата - от 35 %. В чл. 2, т. 8 от договора за заем било уговорено, че ГПР е в размер на 41,39 %, като в него се включват разходите по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В същата разпоредба залегнало и че ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 ЗПК и приложение № 1 към него. При изчисление на ГПР са били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат 3 начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора. По този начин на практика се преповтаряли законовите изисквания на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 ЗПК, без да се внася конкретика относно това кои са другите разходи наред с възнаградителната лихва, които формират ГПР. Според чл. 4 от договора за заем заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Файненшъл България" ЕООД.

С одобряването от дружеството заемодател на предоставеното в негова полза поръчителство уговорката за поръчителство не можела да се отмени нито от заемополучателя, нито от лицето, предоставило поръчителство.

Поддържа се в исковата молба, че договорът за поръчителство, сключен между заемополучателя и „Файненшъл България" ЕООД е възмезден. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който бил в сила към момента на сключване на договора за поръчителство, годишният процент на разходите, който включвал и законната лихва, не можел да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл.

19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответствал и онагледявал разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

При съвкупният анализ на договора за заем, договора за поръчителство и на приложимите правни разпоредби се стигало до извода, че в случая разходите за възнаграждение на поръчител по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД следвало да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за заем. Това бил разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за заем, наред със сумата за главница. Предоставянето на поръчителство от „Файненшъл България" ЕООД по формално отделен договор за поръчителство представлявало допълнителна услуга във връзка с договора за заем, която била пряко свързана с договора за заем и в случая - задължително условие за получаване на заема. Също така тези разходи са били известни на кредитора 4 той сам предварително одобрил поръчителя да предоставя поръчителство по договора за заем, който отпуска. Договорът за поръчителство е бил сключен именно по повод договора за заем. Според чл. 4 от договора за заем предоставянето на обезпечение чрез поръчител било задължително условие за отпускане на заема - без него не би било конституирано правоотношение по отпускане на заем. Двата договора за заем и поръчителство били сключени на една и съща дата, което означавало, че реално другите 2 опции за предоставяне на обезпечение са били предварително изключени. Също така двете дружества „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България" ЕООД били свързани лица помежду си. По този начин те извършвали професионална дейност, като „Файненшъл България" ЕООД обезпечавал срещу заплащане като поръчител дълга на заемополучтеля, на който „Изи Асет Мениджмънт" АД отпуска заем.

При отпуснат заем с поръчителство от „Файненшъл България" ЕООД, било ирелевантно дали е било възможно да се предостави поръчителство от физическо лице. В случая бил сключен договор при обезпечение с поръчител.

Обикновено предоставеното от поръчител - физическо лице обезпечение било безвъзмездно. Предоставянето на обезпечение чрез поръчителство било задължително условие за отпускане на заема, при неизпълнението на което до сключване на договор за заем не би се стигнало. Последица от неизпълнението на задължението за предоставяне на подобно обезпечение била липсата на заемно правоотношение. Фактът, че двата договора са от една и съща дата, бил достатъчен да се приеме, че предоставените опции съгласно чл. 4 от договора за заем са фиктивни, като единствената приложима и предварително зададена като условие за сключване на договора за заем била третата опция одобрено от заемодателя дружество - поръчител.

На последно място, според чл. 3, ал. 2 и 3 от договора за поръчителство дружеството заемодател имало право да получи плащане, което не е предназначено за него като възнаграждението за поръчител. Или според тази разпоредба на договора за поръчителство заемодателят получавал плащания от заемателя по един и същи начин както при погасяване на заема с вноски, така и при погасяване на възнаграждението за поръчителя с вноски. Предвид тази очевидна финансова обвързаност между заемодател и поръчител било очевидно, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е бил наясно с точните уговорки 5 относно възнаграждението за поръчителя.

В настоящия случай се касаело за услуга, подобна на възнаграждението, дължимо на посредниците за сключване на договора /което се включвало в ГПР според чл. 19, ал. 4 от ЗПК/ и на застрахователните премии /които се включвали в ГПР според § 1, т. 1. ДР на ЗПК/. Макар договорът за заем и договора за поръчителство да съставлявали отделни договори, то дългът по кредита и по договора за поръчителство следвало да се разглеждат съвкупно и те били част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В този смисъл било и решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.