Решение № 313 от 20.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500370 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №259/23.03.2026г., постановено по гр.д.№178/2025г. Районен съдХасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Ж. и К. В. Й., че Г. К. Х. е собственик на ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, в кв.**, съгласно действащият кадастрален и регулационен план на с.***, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед №84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с ½ ид.част от построената в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9 кв.м и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица, УПИ-**, УПИ **, УПИ ** и ПИ**; ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК, издадения в полза на С. В. Ж. и К. В. Й.,Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №*** от ***г., т.3, рег.№***, дело №***г. на нотариус Владилена Сиртова, с район на действие РС-Хасково, в частта му до размера от ½ ид. част,като същата е собственост на Г. К. Х.. С оглед изхода от спора в полза на ищцата са присъдени разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците К. В. Й. и С. В.

Ж., които чрез пълномощникът си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност ,постановяване при допуснати нарушения на 1 материалния и процесуалния закон, в противоречие с представените по делото доказателства.Твърдят,че процесният имот по волята на общите наследодатели К. и С.Ц. е бил оставен на синът им В.К.Я., който бил техен наследодател. Процесният имот изцяло се поддържал от семейството на В.Я., като последният извършил и цялостна рекнструкция на отделните помещения в къщата.Поддържат, че ищцата повече от 30 години не е посещавала имота и не е упражнявала правата си на съсобственик ,като едва след смъртта на брат си започнала да има претенции. Намират изводите на съда за неправилни, като считат, че са придобили имота по давност, поради което са се снабдили и с документ за собственост върху целия имот. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата установителна претенция за собственост върху процесните ½ идеални части от описаните имоти в исковата молба на ищцата. Претендират присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Г. К. Х., която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от ищцата Г. К. Х. срещу ответниците С. В. Ж. и К. В.Й.. Предмет на установителния иск за собственост са ½ /една втора/ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, в кв.**, съгласно действащият кадастрален и регулационен план на с.***, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед №84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с ½/една втора/ ид.част от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9 кв.м и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица, УПИ-***, УПИ ***, УПИ *** и ПИ-1***. Ищцата е твърдяла, че е собственик на претендираните идеални части от имота по силата на наследствено правоприемство от своя баща. На твърдените права за собственост ответниците са противопоставили придобиване на имота по давностно владение, осъществявано от техния наследодател и в последствие от тях чрез присъединяване на владението.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в 2 съответствие с изискванията на материалния закон .

За да бъде уважен установителния иск за собственост, е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, в случая наследствено правоприемство. Когато ответникът възразява на заявеното от ищеца придобивно основание и се позовава на изтекла в негова полза или в полза на негови праводатели придобивна давност, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван. За да установи владение върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота /и съответно да може да ги придобие по давност след изтичане на законоустановения срок по чл. 79, ал. 1 ЗС/, наследникът следва да отблъсне владението на другите сънаследници, като манифестира с действията си, че владее техните части за себе си. Тези негови действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се демонстрира директно пред другите наследници /а не пред трети лица, включително роднини и близки на тези други наследници/ намерението за владение върху целия имот и отричането на владението на другите наследници.

В случая ищецът доказва придобиването на имота по наследство, с оглед придобитите от своите родители по закон наследствени права. Ответниците обаче противопоставят на неговите твърдения придобиване на собственически права върху имота на самостоятелно оригинерно основание-придобиване на имота по давност, чрез осъществено непрекъснато давностно владение на техния баща в продължение на повече от 10 години и придобиване на целия имот по наследство след смъртта му.Ето защо спорният въпрос, на който следва да се даде отговор по делото е дали наследодателят на ответниците е придобил целия описан в исковата молба недвижим имот по давност.

В ТР №1 от 06.08.2021г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, се приема, че презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици 3 намерението да владее техните идеални части за себе си.

В практиката на ВКС се приема, че това тълкувателно решение намира приложение и при съсобственост, възникнала от наследяване. Това е прието например в Решение №78/15.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 3617/2019 г., I г. о., в което се сочи, че за да се придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот според приетото в ТР №1/2021г. на ОСГК на ВКС, не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални части сънаследникът не е владелец, а държател; необходимо е да бъде отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ. Промяната на намерението на сънаследника да установи владение върху идеалните части на останалите наследници се обективира с действия, отричащи правата на другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито действия представляват недопускането им в имота.

Същевременно в практиката на ВКС се прави разграничение между фактическата власт, която покрива характеристиките на владението по чл.68 ал.1 от ЗС и фактическата власт, представляваща държане по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС, както и търпимите действия, осъществявани поради близките отношения със собственика на вещта. Както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта. Отношенията между родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-често сочат на установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да разграничи владението от държането и търпимите действия, когато се произнася по твърдение за придобиване на имота по давност.

В случая по делото е установено наличието на обитаване на съсобствен имот от един от сънаследниците /братът на ищцата след смъртта на родителите им/ и това е станало със съгласието и без противопоставянето на ищцата, но без последната да е заявила писмено или чрез конклудентни действия, че се отказва от полагащите й се наследствени идеални части от имотите/по ½ ид. част/. При откриване на наследството всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател, като във всички случаи волята на сънаследниците да предадат владението на своите идеални части на един от тях подлежи на доказване. Фактът, че един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за владение, т.е 4 да докаже осъществяване на владение върху идеалните части на останалите, което да изключва държането или търпимите действия.

По делото е установено, че след смъртта на К.Я.Ц. и С. В. Ц. /последната починала през 1999г./ в имота е останало да живее семейството на ответниците. Тяхното семейство е живяло и преди това в същия този имот, като баща им се е грижел са своите родители и извършил цялостна реконструкция на сградите. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че намерението на родителите на ищцата е било имотът да остане в собственост на нейния брат, а същите и приживе са имали възможност да се разпоредят с този имот, но не са го сторили. Независимо от обстоятелството, че ищцата е посещавала имотите много рядко и не ги е ползвала повече от 20 години не би могло да се приеме, че същата се е дезинтересирала от тези имоти и е позволила на брат си да ги завладее като собствени. Ирелевантно в случая е и обстоятелството,че ищцата не е участвала в извършване на подобренията в имота след смъртта на родителите си.