Разпореждане № 62059 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 62059 гр. С., 25.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110147851 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ..., ЕИК .., със седалище и адресна управление гр. С., ..., представлявано от управителя Н.П.П., чрез пълномощника юрк. С. Б. К.. Процесуалният представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение против Р. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., .., за сумата от 2332,47 лв. ( две хиляди триста тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), от които а) 800 лв. (осемстотин лева)- - главница по Договор за паричен заем № 516461 от 19.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 192,73 лв.

(сто деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки)- възнаградителна лихва за периода от 19.04.2021 г. до 19.04.2022 г., в) 921,27 лв. (деветстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки)- договорна неустойка за периода от 19.04.2021 г. до 19.04.2022 г., г) 137,07 лв.- законна лихва за забава от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г.; д) 191,40 лв.- неустойка за забава, начислена еднократно, от 19.09.2021 г., и е) 90 лв. (деветдесет лева)- разходи за събиране на вземането поради забава за периода от 26.05.2021 г. до 01.08.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 46,65 лв.

(четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв. (двеста и шестдесет лева).

Процесуалният представител на дружеството-заявител твърди, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: Длъжникът е сключил Договор за паричен заем № 516461 от 19.04.2021 г., съгласно който заемодателят-заявител е предоставил на длъжника сумата от 800 лв., която Р. А. Г. се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 погасителни вноски. Посочва, че страните уговорили клауза на неустойка за забава в размер на 10 % от размера на остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостното погасяване, както клауза за неустойка при непредоставяне на поне едно от предвидените в договора обезпечения, въз основа на които били начислени такива.

Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса, пълномощно и писмени доказателства.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за неустойката за забава, за неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за разходи за събиране на вземането поради забава.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 1 потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Относно неустойката за забава, следва да се има в предвид, че с процесното вземане, се заобикаля забраната визирана в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника. Освен това посочената неустойка е включена в Тарифата за такси и разходи, събирани от ... като такса, дължима за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение на просрочено задължение, въпреки че не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя.

По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се има в предвид, че наименуването на вземането като „разходи за събиране на вземането поради забава“, не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира 2 от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Следва да се има в предвид, че с процесното вземане, се заобикаля забраната визирана в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.

С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендират неустойка за забава в размер на 191,40 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 921,73, и разходи за събиране на вземането поради забава в размер на 90 лв., следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

За останалите суми заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... против П.Т.Ц..

На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ- от 50 лв. до 180 лв. Предвид ниския материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК .., със седалище и адресна управление гр. С., ..., представлявано от управителя Н.П.П., чрез пълномощника юрк. С. Б. К., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Р. А. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., .., за сумата от а) 800 лв. (осемстотин лева)- главница по Договор за паричен заем № 516461 от 19.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда- 01.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 192,73 лв. (сто деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки)възнаградителна лихва за периода от 19.04.2021 г. до 19.04.2022 г., в) 137,07 лв.- законна лихва за забава от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните 3 книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление.

Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си част- подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4