Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2711 от 05.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5152/2022
Вид
Определение № 2711
Подписан
05.12.2022
В сила
02.12.2022
Състав
Руси Алексиев, Анелия Щерева, Христина Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 6 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2711 гр. София, 02.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20221100605152 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат И.С. от САК, като защитник на подсъдимия П. Г. В., срещу определение на СРС, НО, 104 състав, постановено на 09.

11. 2022 г. по н.о.х.д. № 10598/22 г., с което съдът е приел за неоснователно искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП заради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на обвиняемия.

С жалбата от СГС се иска да отмени протоколното определение, с което искането е оставено без уважение и вместо това да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокуратурата. Защитникът поддържа, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона. По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК сочи, че в хода на досъдебното производство не са били събрани доказателства относно личността на пострадалия и не е изяснено, дали твърдените действия на обвиняемия действително са предизвикали страх или само е могло да бъде възбуден такъв. За обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК адвокат С. намира, че прокуратурата не е посочила въз основа на кои доказателства се повдига това обвинение, доколкото в ДП са събирани много доказателства, които нямат никакво отношение към него. Претендира се, че в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт не е посочено какво точно е оръжието, което подсъдимият е държал, по смисъла на чл. 6 от ЗОБВВПИ, като е посочено само, че е пистолет, но не са конкретизирани марка, модел, година на производство, както и дали то е било технически изправно. Това създавало неяснота по въпроса какво точно огнестрелно оръжие се твърди, че е държал подзащитният му. По същия начин адвокатът намира, че стои и въпросът с боеприпасите, без да е посочен общият им брои, колко от тях са патрони, колко гилзи или друг вид боеприпаси, нито пък се твърди колко от тях са държани законно. В обвинителния акт също така не били описани спецификации на твърдяното взривно вещество – дали е химично вещество или смес и как точно се преобразува. Тези непълноти и неясноти, според защитника, пречели на В. да 1 организира правилно и адекватно своята защита.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, съдържанието на атакувания акт на СРС и доводите в частната жалба, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от активнолегитимирано лице и срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивен контрол, отделно от присъдата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Наказателното дело от общ характер № 10598/22 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, е образувано по внесен в този съд обвинителен акт срещу П. Г. В. за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

В проведеното на 09. 11. 2022 г. открито разпоредително заседание в своето становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК защитникът на подсъдимия е заявил, че констатира допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия, свързани със съдържанието на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем. Изложил е подробни съображения в подкрепа на това свое разбиране, идентични с развитите в частната жалба, които бяха описани по-горе.

В мотивите към определението си решаващият съдебен състав е посочил, че съображенията на защитата относно обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК са свързани със съществото му и не касаят нарушения на процесуалните правила, като същото се отнасяло и до възраженията по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК. В диспозитива на акта, формирайки воля по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, по този по т. 3 СРС не е посочил изрично нито, че оставя без уважение искането на адвокат С. за прекратяване на съдебното производство и връщането му на СРП, нито, че не констатира допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на обвиняемия, като единствено е насрочил делото за разглеждане по общия ред, предвиден в НПК и е потвърдил мярката за неотклонение на подсъдимия. Това е сторено в нарушение на законовото изискване за изрично произнасяне по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК с определение, което се състои от две единни части – мотиви и диспозитив, и подлежи на отделно от присъдата обжалване. Въпреки това нарушение на правилата, настоящият съдебен състав няма правомощие да отмени определението и да върне делото за ново произнасяне, а дължи да се произнесе по съществото на жалбата, съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НПК.

Макар и лаконично мотивирана, преценката на СРС за липса на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото на СРП за тяхното отстраняване, е правилна.

По отношение на обвинението срещу В. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК защитникът необосновано счита, че в обвинителния акт прокуратурата дължи да опише обстоятелства около личността на пострадалия, както и да твърди, че у него в конкретната ситуация е възникнал основателен страх от реализирането на убийство от страна на дееца. Това е така, доколкото в иницииращия съдебното производство акт прокурорът трябва да посочва единствено обстоятелства от действителността, които са относими към обективната и субективна страна на състава на престъплението. Не дължи обаче, да аргументира с анализ на доказателствата преценката си за наличието на съставомерните факти. В конкретния случай затова и той не трябва да описва каква 2 е била личността на пострадалия, а още по-малко пък да сочи, че той действително се е уплашил, че ще бъде убит, доколкото, според състава на престъплението по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 от НК, е нужно деянието да може да предизвика основателен страх от реализацията му, а не реално да е предизвикал такъв.

За обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК релевираните оплаквания от защитника също не намират опора в съдържанието на обвинителния акт и на постановлението за привличане на обвиняем от досъдебното производство. Както оръжието, така и боеприпасите и взривът, които се претендира подсъдимият да е държал без надлежно разрешение, са адекватно индивидуализирани, като е посочен техният брой, вид, калибър, вкл. и марката на пистолета, която в оригиналния си вид е съставена от букви на латиница, поради което и не може да се очаква прокурорът да я изпише и с буквите от кирилицата, което по никакъв начин не би могло да затрудни подсъдимият при организирането на защитата му. Поддържайки теза, че в обвинителния акт следва да се посочи защо прокуратурата е приела, че става дума за огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривно вещество, защитникът налага изисквания към съдържанието на акта, каквито НПК няма, и които отново са свързани с обосноваността на обвинението. Този въпрос обаче, се решава едва с крайния акт на съда, който ще се постанови след събиране на цялата доказателствена съвкупност и нейния анализ.

По изложените съображения този въззивен съдебен състав сподели извода на СРС, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия, които да налагат делото да се върне в първата фаза на процеса за отстраняването им. Правилно първата съдебна инстанция е счела, че вместо това делото трябва да се насрочи за разглеждане по съществото на обвиненията.

Затова и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 104 състав, постановено на 09. 11.

2022 г. по н.о.х.д. № 10598/22 г., с което съдът е приел за неоснователно искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП заради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на обвиняемия П. Г.

В..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3