Решение № 626 от 07.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001001019 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД срещу решение № 261187 от 28.07.2021 г. по т.д.№ 361/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 19 състав, с което, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ жалбоподателят е осъден да заплати на „Привиа“АД – гр. София сумата от 42 767, 31 лв., представляваща част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, в пълен размер от 45 000 лева, за обезщетяване на вредите от застрахователно събитие кражба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 18.02. 2020 г. до окончателното ù изплащане, както и по иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3124,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за периода от 31.05.2019 г. до 17.02.2020 г., представляващо част от лихвата за забава в пълен размер от 4 675 лева, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- разноски по делото в размер на 5160, 81 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя - ответник по предявените искове за нищожност на договора за застраховка поради невъзможен предмет, с довода, че застрахованият автомобил „не е този, който е бил представен за застраховане“, при наличието на данни, че към 3.11.2016 г., когато е бил сключен договорът за покупкопродажба, с който „Привиа“АД е придобило собствеността върху него от трето лице „Роко Трейд“ООД, автомобилът е бил увреден, вследствие на катастрофа. Посочено е също, че 1 след регистрацията на автомобила на 23.06.2017 г., на 13.10.2017 г. е подадено заявление за нейното прекратяване поради „напускане на страната; износ“, а на 26.06.2018 г. отново е подадено заявление за първоначална регистрация на автомобила. При тези данни жалбоподателят счита, че макар в трите заявления, както и в полицата и протокола за опис на застрахователя да е посочен един и същи номер на рамата - WP0AA29993S622202, съдът е следвало да вземе предвид споменатите факти и обстоятелства, които сочат [въвеждане на застрахователя] в заблуждение относно автомобила- предмет на застрахователния договор.

Жалбоподателят поддържа и възражението си, че в предложението-въпросник за сключване на застрахователния договор ищецът е декларирал невярно обстоятелство, свързано с начина на ползване на автомобила, а именно само като служебен, респ., че няма да се ползва за дейности, които водят до по-висок риск. Поддържа, че макар, според твърдението на ищеца, към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобилът е бил използван от служител на дружеството по постоянен трудов договор, но времевата рамка, в която е осъществено противозаконното отнемане на процесното моторно превозно средство навежда на съмнение, че автомобилът не е използван по предназначение за трудови цели, което от своя страна води до по-голям риск от настъпване на застрахователното събитие, което не би могло да бъде предвидено и предотвратено. Изложено е, че предоставянето на автомобила на трети лица, заедно със свидетелство за регистрация и оригинални ключове, както и използването му за лични цели, макар и от служители на дружеството, сериозно увеличава риска от противозаконно отнемане и настъпване на щети по него. Евентуално се поддържа, че застрахованият не е изпълнил задължението се по т. 10.7 от общите условия да уведоми застрахователя за настъпили промени в декларираните обстоятелства, в случаяотносно начина на ползване на автомобила, от което възниква правото на застрахователя да откаже заплащането на обезщетението или да го намали, съобразно чл. 395, ал. 4 от КЗ.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, евентуално- съдът да намали размера на застрахователното обезщетение, предвид неизпълнение на задължението на застрахования да предостави на застрахователя точна информация, съгласно общите условия. Претендира присъждане на разноските, направени в производството по делото пред двете инстанции и оспорва, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на претендираното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият „Привиа“АД оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. Р., е оспорен доводът на жалбоподателя за нищожност на застрахователния договор поради невъзможност да се индивидуализира застрахования лек автомобил, с възражението, че по делото липсват доказателства за извършена преди сключването на договора интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер, като основен индивидуализиращ белег на моторното превозно средство. Счита за ирелевантно за правилността на постановения съдебен акт дали към 3.11.2016 г. – когато е сключен договорът за покупко-продажба, с който ищецът е придобил собствеността върху 2 автомобила, той е бил увреден, вследствие на катастрофа, както и последващото прекратяване на регистрацията му на 13.10.2017 г., поради напускане на страната и повторната регистрация от 26.06.2018 г., доколкото и в трите заявления, както и в издадената от застрахователя полица и протокола за опис, е посочен един и същи номер на рамата - WP0AA29993S622202. Посочено е, че в преписката по регистрация на автомобила се съдържа удостоверение от 16.06.2017 г. за индивидуалното му одобряване, съгласно изискванията на Наредба № Н-3/18.02.2013 г., като превозно средство, отговарящо на изискванията постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България, като изрично е посочен идентификационен му код, съответстващ на този, посочен в застрахователната полица. Затова въззиваемият счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че към датата на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил надлежно индивидуализиран. Поддържа се неоснователност на възражението на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за неизпълнение на задълженията на застрахования по т. 10.7 от общите условия да уведомява застрахователя за настъпили промени в декларираните обстоятелства - в случая, че автомобилът е изложен на по-голям риск, тъй като се предоставя за ползване на трети лица, а не само като служебен, с довода че ответникът, който носи доказателствената тежест не ангажира никакви доказателства, които да обосноват наличието на такова поведение у застрахованото лице, както и връзката между него и настъпилото застрахователно събитие. Наведен е довод, че към датата на отнемането му автомобилът е бил ползван от служител на ищцовото дружество, в изпълнение на служебните му задължения. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната с нея част – потвърдено, както и за присъждане на разноските на въззиваемото дружество по водене на делото пред въззивната инстанция и на свой ред оспорва като прекомерно, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че процесният автомобил с марка „Порше“, модел „911 Карера”, с рег. № 5081868946 и рама WP0AA29993S622202, е бил първоначално регистриран на територията на Р. България на 1.01.2003 г., както и че с договор за покупко-продажба, сключен на 3.11.2016 г. с трето лице - „Роко Трейд“ООД, въззиваемото дружество „Привиа“АД е придобило възмездно правото на собственост върху него. Видно от удостоверение с № В004580/16.06.2017 г. за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, изд. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, лекият автомобил с марка „Порше“, модел „911 Карера”, с идентификационен номер WP0AA29993S622202, отговаря на 3 приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и може да получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България.

Със заявление от 13.10.2017 г. на представител на „Привиа“АД, е направено искане за прекратяване на регистрацията на автомобила, поради „напускане на страната“. Към заявлението е приложена декларация на заявителя, че превозното средство, ще бъде изнесено от страната. Със заявление от 26.06.2018 г. „Привиа“АД е направило искане за повторна първоначална регистрация на автомобила, поради неговото възстановяване. Към заявлението е приложен протокол за преглед на техническата изправност на превозното средство, както и изпитвателен протокол.

Не се спори между страните по делото, че със застрахователна полица № 440118213074446 от 27.06.2018 год. между „Привиа“АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е бил сключен застрахователен договор при условията на „Каско +“ на процесния лек автомобил, описан с индивидуализиращи белези, съответно рег. № 5081868946, рама WP0AA29993S622202, година на производство 2003 и дата на първа регистрация 01.01.2018 г., при уговорена застрахователна премия в общ размер от 2638 лв., платима на четири равни вноски, всяка от които от по 672.69 лв., съответно на 27.06.2018 г., 27.09.2018 г., 27.12.2018 г. и на 27.03.2019 г. Безспорно е между страните, че последната част от разсрочената застрахователна премия в размер на 672,69 лева, с падеж след настъпване на застрахователното събитие, не е била заплатена от „Привиа“ АД. Срокът на застрахователно покритие на полицата е от 28.06. 2018 г. до 27.06.2019 г., а съгласно раздел II, т. 2. 2 от общите условия, тя включва покриване на щетите от настъпване на застрахователно събитие „кражба на цяло МПС“, разбирана като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване.

Видно от приложената по делото застрахователна преписка по щета № 44012951900017, с уведомление от 25.01.2019 г. служител на „Привиа“АД Д. З. И. е съобщил на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за настъпването на застрахователно събитие кражба на застрахования лек автомобил, извършена на 25.01.2019 г. между 10.30 ч. и 11.00 ч., в гр. С., ж.к. „***“, между бл. № 21 и бл.№ 22. Към съобщението е приложен списък на документи, които по указания на застрахователя заявителят се е задължил да предостави допълнително, а именно постановление от прокуратурата за спиране на наказателното производство, оригинално нотариално заверено пълномощно и служебна бележка. В дадените от заявителя допълнителни пояснения е посочено, че автомобилът е бил оставен заключен, с включена аларма, както и че служителят, заявил за кражбата, е бил единственото лице, упълномощено да разполага с него. Видно от трудов договор № 5/30.06.2017 г. между „Привиа“ООД (преобразувано чрез промяна в организационната форма при условията на универсално правоприемство в „Привиа“АД) и Д. З. И. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което той е изпълнявал 4 длъжността „Специалист по контрол на документи“.

Съгласно удостоверение № 338200-1374/30.01.2019 г., изд. от VІІ РУ-СДВР, на 25.01.2019 г. Д. З. И. е заявил, че е пострадал от престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, при което е извършено противозаконно отнемане на автомобил марка и модел „Порше 911 Карера”, тъмносин на цвят, с регистрационен номер ***, номер на рама WP0AA29993S622202, собственост на „Привиа“АД, паркиран в гр. С., жк. „***”, между бл.