Решение № 7 от 04.02.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Луковит, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20244320100140 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от ЕТ „А.Ч.

- А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. П. А. от АК – Плевен, против „А.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с цена на исковете - по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в размер на 6 107.10 лева, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 213.67 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е имало трайни търговски отношения, начиная от месец ноември 2020 г. до 24.11.2023 г., в който времеви период, ищецът е продавал на ответника дизелово гориво на бензиностанцията му, находяща се в ***. Твърди се, че с управителя на ответното дружество са имали устна уговорка за отсрочено плащане на полученото дизелово гориво, като същото следвало да се заплаща до 7 /седем/ дни след получаването му.

Твърди се, че след 24.11.2023 г. ищецът е прекратени търговските си отношения с ответника, тъй като същият преустанови плащанията си по предходни продажби на дизелово гориво. В периода от 15.08.2023 г. до 24.11.2023 г. с ответника са реализирани поредица от търговски сделки, по които ищецът му продавал дизелово гориво, на обща стойност 15 635.61 лева, от която сума ответникът погаси чрез вноски по банковата сметка на ищеца сумата от 9528.51 лева.

Твърди се, че към днешна дата задължението на ответника възлизат общо в размер на 6 107.10 лева, която сума е формирана от непогасените салда по посочените в исковата молба фактури. Вследствие изпадането си в забава ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва от 213.67 лева, за периода от 02.12.2023г. /датата на падежа на задължението по последната издадена фактура/ до 06.03.2024 г. Твърди се, че ищецът многократно е канил ответника да погаси задължението си, но до настоящия момент същият не е извършил плащане.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което: 1. Да осъди, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ответника „А.А.“ ЕООД, да заплати на ищеца ЕТ „А.Ч. - А.", сумата от 1

6107.10 лева, представляваща дължима неплатена цена на продадено дизелово гориво в периода от 11.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. 2. Да осъди, на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, ответника да заплати на ищеца сумата от 213.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.12.2023г. - датата на падежа на задължението по последната издадена фактура до 07.03.2024 г. 3. Да осъди, на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Към исковата молба като писмени доказателства са приложени: Фактура № **********/ ***г.; Фактура № ***; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № **********/ ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Извлечение от счетоводните регистри на ЕТ „А.Ч. - А.“ и Разпечатка от електронен калкулатор за изчислена законна лихва.

С Определение № *** г. съдът е допуснал обезпечение на предявените от ищеца против ответното дружество „А.А.“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чрез налагане на запор, на основание чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК до размера на вземането на ЕТ „А.Ч. - А.“, за сумата от 6 320.77 лева, на паричните средства по банкови сметки на „А.А.“ ЕООД, за което в полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружествотърговец, по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с ал. 2 ГПК. От справка в Търговския регистър изготвена на 17.09.2024 г. е видно, че понастоящем ответното дружество има седалище и адрес на управление в ***, с управител и едноличен собственик на капитала: Д.Х.Х.. С Разпореждане № *** г. съдът на основание чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47 ал. 1 от ГПК разпореди, връчването на съдебните книжа на ответника „А.А.“ ЕООД, да се извърши на посочения адрес - чрез залепване на уведомление. При извършените действия по връчване на книжата, връчителят е посочил, че на адреса няма обозначена фирма или офис, като по данни на Г.М.

– член на домсъвета, търсеното лице /управителят на дружеството Д.Х./ е бивш собственик на апартамент № 6. Ето защо съдът прие, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК тъй като търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски регистър. Преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът проведе процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. П. А. от АК Плевен. Излага становище, че предявените искове като основателни и доказани с оглед на представените писмени доказателства за осъществени сделки между ищеца и ответника, както и обстоятелството, че същият не е погасил задължението си обективирани в представените от нас по делото фактури. Моли за постановяване на неприсъствено решение, като се присъдят на ищеца сторените по делото разноски съгласно представения списък, в който са включени и разноските по привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед, и за което са приложени доказателства за тези разноски фактура от ЧСИ с квитанция от приходен касов ордер за внесени такси по изпълнителното дело.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 58, вр. с чл. 50, ал.

4, вр. с ал. 1 и ал. 2 ГПК, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

От страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и 2 чл. 86 ЗЗД от ЕТ „А.Ч. - А.“ против „А.А.“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 6107.10 лева, представляваща дължима неплатена цена на продадено дизелово гориво в периода от 11.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 213.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.12.2023г. - датата на падежа на задължението по последната издадена фактура до 07.03.2024 г., както и направените от ищеца разноски по делото.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирала доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. Ответникът не оспорва фактите, че страните са имало трайни търговски отношения, считано от месец ноември 2020 г. до 24.11.2023 г., в който времеви период, ищецът е продавал на ответника дизелово гориво на бензиностанцията му, находяща се в ***, като по повод търговските им взаимоотношения, страните са имали устна уговорка за отсрочено плащане на полученото от ответника дизелово гориво, което гориво следвало да се заплаща до 7 /седем/ дни след получаването му.

Не се спори между страните, че задължението на ответника възлиза общо в размер на 6 107.10 лева, която сума е формирана от непогасените салда по посочените в исковата молба фактури, и за изпадането си в забава, ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва от 213.67 лева, за периода от 02.12.2023г. /датата на падежа на задължението по последната издадена фактура/ до 06.03.2024 г. Не се спори и относно факта, че ищецът многократно е канил ответника да погаси задължението си, но до настоящия момент същият не е извършил плащане.

За да приеме, че така предявеният иск е вероятно основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: копия от 24 броя фактури издадени от ищеца, извлечение от счетоводните регистри на ЕТ „А.Ч. - А.“ и разпечатка от електронен калкулатор за изчислена законна лихва.

Предвид изложеното дотук, съдът приема, че ответникът „А.А.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца ЕТ „А.Ч. - А.“, сумата от 6107.10 лева, представляваща дължима неплатена главница /цена на продадено дизелово гориво в периода от 11.10.2023 г. до 24.11.2023 г./ по 24 броя фактури издадени от ищеца, както и сумата от 213.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.12.2023г. - датата на падежа на задължението по последната издадена фактура до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира да му бъдат възложени сторените разноски в размер на 1 463.90 лева, включваща – 294.30 лева заплатена държавна такса, 5.00 лева заплатена държавна такса за обезпечителна заповед, 164.60 лева заплатени такси за образуване на изпълнително дело за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в настоящето производство.

3

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А.Ч. - А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер 6 320.77 /шест хиляди триста и двадесет лева и 77 ст./ лева, от които: 6107.10 /шест хиляди сто и седем лева и 10 ст./ лева, представляваща дължима неизплатена главница по: Фактура № **********/ 11.10.2023г.; Фактура № ***; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***.; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № **********/ 26.10.2023г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;

Фактура № ***г.; Фактура № ***г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 213.67 /двеста и тринадесет лева и 67 ст./ лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, за периода от 02.12.2023 г. до 07.03.2024 г. - датата на падежа на задължението по последната издадена фактура № *** г.

ОСЪЖДА „А.А.“ ЕООД с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А.Ч. - А.“ с ЕИК ***, сумата в общ размер на 1 463.90 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.