Решение № 320 от 25.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и Ш. година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500277 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г., на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, ВТРС е развалил сключения между Г. А. и А. Р. А., от една страна, и Р. И., от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт №............ на нотариус Д.Т., до размера на идеалната част на ищеца А. А. 1/2ид.част. от имотите, предмет на договора /подробно описани в обжалваното решение/, като искът е отхвърлен за останалата 1/2ид.част.

Въз основа на подадени две въззивни жалби от А. Р. А. и от С. И. и Р. И.

(двамата чрез адв.М.П.) против

Решение№1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТРС е образувано в.гр.дело№1129/2024г. на ВТОС. С Решение№145/17.03.2025г. по в.гр.дело№1129/2024г. на ВТОС е потвърдено Решение№1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТРС.

С Oпределение№5338/20.11.2025г. е допуснато по касационна жалба на С. Р. И. и Р. А. И.(двамата чрез адв.М.П.), касационно обжалване на 1

Решение№145/17.03.2025г. по в.гр.дело№1129/2024г. на ВТОС. С Решение№162/10.03.2026г. по гр.дело№2550/2025г. ВКС е обезсилил Решение№145/17.03.2025г. по в.гр.дело№1129/2024г. на ВТОС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВТОС.

В мотивите си ВКС е отчел, че в обстоятелствената част на исковата молба и петитума и е налице противоречие, ищецът А. Р. А. е изложил твърдения, че от м.ноември.2023г. прехвърлителката Г. Г. А. живее при приобретателите-ответници в гр.А., а самият той в имота в с.Н.с., предмет на договора за издръжка и гледане, но същевременно е претендирал разваляне на целия договор, поради неизпълнение, като в молба-уточнение от 31.01.2024г. е изложил, че с оглед неделимостта на задължението, уговорено с договора и позовавайки се на разясненията, дадени в т.2 от

Тълк.решение№30/17.06.1981г. по гр.дело№2/1981г. - ОСГК на ВС, за него е възникнало потестативното право да иска разваляне на целия договор.

С Разпореждане№410/13.03.2026г. по реда на чл.129 ал.4 ввр. чл.129 ал.2 ввр. чл.127 ал.1 т.5 от ГПК, ВТОС е указал на А. Р. А., че в едноседмичен срок от получаване на определението следва да отстрани нередовностите/несъответствията в исковата молба(между обстоятелствената част и петитума), като след като единият от прехвърлителите е напуснал общото домакинство и е заживял с приобретателите по договора за гледане и издръжка(поискал е отделно изпълнение, което има за последица прекратяване на уговорената с договора неделимост на задължението на приобретателите), другият прехвърлител не би могъл да иска разваляне на целия договор по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД(в т.ч. и по отношение на поискалия отделно изпълнение кредитор…). Прекратяване на целия договор, поради неизпълнение по отношение някой от кредиторите може да се иска само, докато неразделността съществува и то при участието на всички страни по договора. В тази връзка следва да се отстрани несъответствието(между обстоятелствената част и петитума) като А. Р. А. уточни основанието и петитума на иска(в т.ч. да се поясни дали се иска разваляне на целия договор и само по отношение на съответната ид.част…). Също така е указал на жалбоподателя А. Р. А., че при неотстраняване на посочените нередовности в срок, ВТОС ще обезсили първоинстанционното Решение№1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТОС и ще прекрати производството по делото(т.4 2 от Тълк.решение от 17.01.2001г. по тълк.дело№1/2001г. - ОСГК на ВКС). След извършените уточнения от страна на А. Р. А. по отношение на исковата молба и заявеното оттегляне(изцяло) на подадената въззивна жалба, с която обжалвал част от Решение№1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТРС, настоящият въззивен състав с Определение№711/17.05.2026г. е върнал на А. Р. А., въззивна жалба с вх.№22238/04.11.2024г. против Решение №1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТРС в частта, с която изявява претенция за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № .а нотариус Д. Т. с район на действие ВТРС и за останалата 1/2ид.част от имотите предмет на този договор, по отношение на която ид.част първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

При повторно разглеждане на делото, според чл.294 ал.1 от ГПК, съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението.

Указанията на

ВКС, дадени с

Решение№162/10.03.2026г. по гр.дело№2550/2025г., по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Р. И. и Р. А. И.(двамата чрез адв.М.П.) против Решение№1350/21.10.2024г. по гр.дело№322/2024г. на ВТРС. Във въззивна жалба, подадена от С. И. и Р.

И., се навеждат оплаквания за неправилност на решението в частта, в която е уважен предявеният иск за разваляне поради неправилност и незаконосъобразност. Считат, че изложените в исковата молба твърдения, че спрямо ищеца не са полагани дължимите грижи и издръжка, са недоказани. В жалбата се твърди, че Р. И. често се е прибирала при родителите си(прехвърлители по процесния договор), пребивавала е при тях с месеци, осигурявала им е нужната издръжка и е купувала всичко необходимо за тях.

Твърди се, че след прехвърляне на процесния имот, С. И.(съпруг на приобретателя) със собствени средства е извършил ремонт на покрива на имота, поставена е външна изолация, сменена е дограмата на къщата, обособени са нови баня и тоалетна, както и други ремонти дейности, които да осигурят нормални условия за живот на прехвърлителите, като неправилно пъроинстанционният съд е приел тези факти за неотносими. Излага подробни съображения, че приобретателите винаги са осигурявали необходимите 3 средства на прехвърлителите както относно техните битови и текущи нужди, така и във връзка с провеждани лечения. Твърди, че във връзка с възстановяване на ищеца от операция, последният е живял при приобретателя в гр.А. в периода м.декември.2022г.-м.март.2023 г., където за него са полагани всички необходими грижи и са заплащани всички негови разходи. Сочи се, че отношенията между страните са се влошили през есента на 2023г., след което ищецът е отправял заплахи спрямо Р. И., отказал е да получава грижи от нея и я е възпрепятствал да изпълнява задълженията си по договора. Счита, че от показанията на св.Г.А., св.М.И., св.Е.И. и св.М.П., както и от представените писмени доказателства, безспорно се установявало, че приобретателят е изпълнявал задълженията си по договора спрямо двамата прехвърлители.

Излагат се доводи, че съдът следва да вземе предвид конкретните нужди на прехвърлителите, които са водили самостоятелен начин на живот, без хронични заболявания, с което са съобразни престираните по договора грижи.

Счита, че дори да е налице неизпълнение по договора, то не е по вина на приобретателя, а алтернативно - че неизпълнение в периода м.ноември.2023г. до предявяване на исковата молба е незначително с оглед интереса на кредитора. Счита изложените твърдения, че С. И. не е полагал грижи за прехвърлителите за неотносими, тъй като достатъчно е те да са получавали дължимата грижа и издръжка в пълен обем, дори от един от приобретателите.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от А. А., в който се заема становище за неоснователност на подадената жалба. Оспорва твърденията на ответниците, че са полагали грижи в дължимия обем, както и че в определени периоди страните са живеели заедно. Посочва, че даваната издръжка не е била достатъчна на прехвърлителите, като същите сами са заплащали разходите си за комунални услуги. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява кой е финансирал извършените ремонтни дейности в процесния имот, като изложените в тази връзка твърдения нямат отношение към дължимите грижи и издръжка. Твърди, че не е възпрепятствал приобретателите да изпълняват задълженията си по договора, а ако те са считали така, трябвало е да поискат трансформация на задължението си за гледане в парично такова, а не се освобождават от задълженията си по договора. Излага доводи, че процесното задължение е с продължително 4 изпълнение и се дължи ежедневно и непрекъснато, като всяко неизпълнение е основание за разваляне на договора. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор следва да бъде развален за 1/2ид.част и в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

От събраните писмени доказателства се установява:

Mежду Г. Г. А. и А. Р. А.(двамата продавачи) и Р. А. И.(купувач) бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 10.03.2011г., обективиран в нот.акт№........ на нотариус Д.Т. с район на действие ВТРС. С договора продавачите прехвърлили на купувача правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в с.Н.с. и включващи двуетажна жилищна сграда с площ /РЗП/ 90.00кв.м., с прилежащи части: таван с площ 30.00кв.м. и изба с площ 10.00кв.м; гараж с жилищно предназначение с площ /РЗП/ 21.00кв.м.; второстепенна сграда с жилищно предназначение с площ /РЗП/ 50.00кв.м.; второстепенна сграда с жилищно предназначение с площ /РЗП/ 2.00кв.м.; навес с оградни стени с жилищно предназначение с площ /РЗП/ 120.00кв.м.; второстепенна сграда с жилищно предназначение с площ /РЗП/ 80.00кв.м., заедно с урегулиран поземлен имот II-261 в строителен кв.30 по плана на с.Н.с., одобрен със Заповед РД-22-680/2000г., в който поземлен имот са построени сградите, целия с площ от 2230.00кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници по скица: изтокулица, запад-улица, север-УПИ I-260, юг-УПИ VI-262 и УПИ IV-264. Като насрещна престация по така сключения договор купувачът е поел задължение 5 за гледане и издръжка, както и осигуряване на всичко необходимо за сносен и спокоен живот, какъвто прехвърлителите са водили до момента, включително лични грижи при болест и немощ до края на живота им. Съгласно договора Р.

А. И. се задължила да издържа и гледа прехвърлителите до края на живота им, като е поела задължение за „осигуряване на всичко необходимо за сносен и спокоен живот, какъвто прехвърлителите са водили до момента, включително лични грижи при болест и немощ до края на живота им“. Към момента на сключване на договора Р. А. И. е била в брак със С. Р. И..

Не е спорно, че продавачите Г. Г. А. и А. Р. А. изпълнили задължението си по договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлили притежаваното от тях право на собственост върху описаните в акта имоти на Р. А. И.. По делото от страна на въззивниците са представени писмени доказателства, свидетелстващи за проведени оперативни интервенции по отношение на А. А.(в края на 2022г. и в началото на 2023г.), в т.ч. и медицинска документация, както и разписка за заплатено електричество за процесния имот.

От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Г. А.(съпруга на А. А. и майка на Р. А. И.) след прехвърлянето на имота в с.Н.с. на дъщеря и И. последната го посещавала през лятото, за да остави децата си на грижите на своите родители. Сочи, че още през 2015г. въззивницата И. започнала да и купува лекарствата, както и да й праща с тях суми между 200-400.00лв. Преди няколко години на А. А. на два пъти били правени операции, разходите по които е поел С. И., както и че в този период А. А. стоял при дъщеря им в гр.А., където грижите за него са полагани от въззивниците. След прехвърлянето на имота в същия били извършени ремонти, средствата за които осигурил С. И..