Решение № 21 от 04.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500425 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 620 от 22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 72/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено Сдружение “Национално бюро на български автомобилни застрахователи”, ЕИК ********, (НББАЗ) да заплати, както следва:

(1) на Х. Х. С., ЕГН **********, сумата 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му Е. Х.ов С., починал при ПТП на ********* г., заедно със законната лихва от 14.01.2022 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът до предявения размер от 110 000 лв. и за лихва за различен от присъдения период;

(2) на Ф. Е. С., ЕГН **********, сумата 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина Е. Х.ов С., починал при ПТП на ********* г., заедно със законната лихва от 14.01.2022 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът до предявения размер от 110 000 лв. и за лихва за различен от присъдения период;

(3) на адв. П. В., пълномощник на ищците, сумата 15 700 лв. – адвокатско възнаграждение и

(4) на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 7200 лв. – държавна такса.

Ищците Х. С. и Ф. С. са осъдени да заплатят на НББАЗ сумата 1675,47 лв. – съдебни разноски.

1

С определение № 2312 от 23.09.2025 г. по същото дело съдът е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил ищците С. да заплатят допълнително на НББАЗ сумата 2618,18 лв. – разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника НББАЗ, който го обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 26 000 лв. до присъдените 90 000 лв. на всеки от двамат ищци.

Поддържа се, че в обжалваните части решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Присъдените обезщетения в размер на по 90 000 лв., след намаляване поради съпричиняване с 50 % от общия размер от 180 000 лв., били завишени, несправедливи и несъобразени с установените по делото неимуществени вреди на ищците, принципа на справедливост и съдебната практика по сходни случаи. Неправилно бил определен занижен дял на отговорността на починалия водач Е. С. спрямо отговорността на водача, за която отговаря НББАЗ.

След подробен анализ на установените по делото факти относно механизма на произшествието и причините за удара между двете превозни средства се обосновава извод, че приносът на Е. С. е значително по-голям от този на водача на спрялата товарна композиция, а именно 80 %, с колкото следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът неправилно приложил чл. 52 ЗЗД при определяне на общ размер на обезщетенията за неимуществени вреди от по 180 000 лв. за всеки от ищците. Съдът не отчел основен относим критерий за приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно начинът на извършване на противоправното деяние. Отделно съдът не се ръководил от действително доказаните по делото вреди, а субективно завишил обезщетенията, компенсирайки по този начин намаляването им поради съпричиняване. Обезщетенията били завишени с оглед практиката на ВКС по сходни казуси. Изхождайки от установените вреди, техния вид и интензивност и съобразявайки съдебната практика по сходни случаи към 2021 г., въззивникът приема, че справедливото обезщетение за всеки от ищците би било в размер от 130 000 лв. преди намаляване поради съпричиняване с 80 %.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части за обезщетения над размер от по 26 000 лв. за всеки от ищците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от ищците чрез пълномощника им адв. В..

В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и се иска потвърждаването му в обжалваните части. Оспорват се аргументите на въззивника за по-голяма степен на съпричиняване на вредите от страна на починалия и се излагат доводи за това, че приетото от съда съпричиняване от 50 % е завишено. Излагат се доводи, че определеното обезщетение от по 180 000 лв. (преди намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД) е справедливо. Иска се 2 отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

Срещу определение № 2312 е постъпила частна жалба от ищците. Те изразяват несъгласие с допълнителното присъдените в полза на ответника разноски. Поддържат, че ответната страна е сторила разходи по делото при цена на иска от 30 000 лв. Претенциите са били увеличени в последното заседание, като плащането от ответника е след приключването на делото и обявяването му за решаване. Искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските било преклудирано и недопустимо. Срещу допълнително претендираното възнаграждение от 14 400 лв. процесуалният представител на ответника не бил извършил работа.

С представен писмен отговор ответникът НББАЗ оспорва частната жалба. Излага доводи за допустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските, както и доводи против тезата на жалбоподателите за липса на извършени от процесуалния представител действия.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ вр. чл. 511 вр. чл. 513 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП, настъпило на ********* г. по вина на водача на товарна композиция с рег. № ******** AB, с полуремарке с рег. № ******* Гл. Р., починал Е. Х. С. – син на ищците, който управлявал л.а. БМВ с рег. № ********. Смъртта на детето им причинило на ищците неимуществени вреди. Те поискали извънсъдебно от ответника, който отговарял на осн. чл. 511 и чл. 513 КЗ, обезщетение за тези вреди и след като ответникът не се произнесъл по искането, отправили искане до съда да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв. заедно със законната лихва от датата на настъпване на произшествието. В с.з. на 07.07.2025 г., последно по делото пред Окръжен съд – Бургас, било прието изменение на исковете чрез увеличаването им до размер от по 110 000 лв. за всеки от ищците.

Ответникът, без да оспорва катастрофата, смъртта на Е. С. и причинноследствената връзка между тези обстоятелства, оспорил отговорността на Гл.

Р., водач на товарната композиция. Повдигнал възражения, че произшествието е настъпило по вина на Е. С.. Оспорил претърпяването на неимуществени вреди от ищците и претендираните размери на обезщетение за неимуществени вреди като завишени. Оспорил претенцията на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП.

3

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника; че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците е справедливо обезщетение в размер на по 180 000 лв., което следва да се намали поради съпричиняване наполовина и присъдил в полза на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 90 000 лв. заедно със законната лихва върху обезщетението за времето от 14.01.2022 г. до пълното изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетение до размера от по 110 000 лв. и за законна лихва за периода ********* г. - 13.01.2022 г.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

По същество решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивника:

Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ, като ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ вр. чл. 511 вр. чл. 513 КЗ – противоправно деяние на водача на товарния автомобил, нанесени на ищците неимуществени вреди от емоционални и психически травми от смъртта на сина им, причинна връзка между деянието и вредите, съпричиняване на вредите от страна на починалия при катастрофата Е. С. и основание за намаляване на обезщетенията по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не се поддържа спор, че ищците имат право на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв. До този размер решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба спорен по делото пред настоящата инстанция е въпросът за дължимостта на обезщетение в по-голям размер – над размер от по 26 000 лв. до присъдените по 90 000 лв., заедно със законната лихва. Оспорва се от въззивника приетият от съда общ размер от по 180 000 лв. на дължимото обезщетение на всеки от ищците преди намаляването му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и степента на съпричиняване, като се поддържа, че обезщетенията следва да се намалят с 80 %, а не с 50 %.

Неоснователно е оплакването на въззивника относно размера на обезщетенията преди намаляването им поради съпричиняване.

Обезщетението за неимуществени вреди чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от родителите неимуществени вреди, 4 съдът съобрази възрастта им и тази на загиналото им дете (20 г.), обстоятелството, че Е. е бил първородният им дългоочакван син и показанията на свидетелите К. М. и М. С. за съществувалите между тях топли отношения и опустошителното въздействие на загубата върху ищците. Съобразявайки така установените обстоятелства заедно с лимитите на застрахователно покритие, индициращи икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че обезщетение в размер на по 180 000 лв. за всеки от двамата родители е справедливо.

Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на починалия е основателно, както е приел и първоинстанционният съд.

Механизмът на произшествието е установен и безспорен между страните.

Товарната композиция, управлявана от Гл. Р., спира и престоява в аварийната лента в нарушение на чл. 58а, т. 1 от ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДвП.

Към спряната по този начин товарна композиция попътно се приближава лекият автомобил, управляван от починалия Е. С., който, вероятно поради заспиване, се отклонява от дясната лента за движение към аварийната лента, без да намалява скоростта, без техническа причина и без да предприема спиране, и се блъска в задната част на спрялата товарна композиция със скорост около 112 км/ч. Вследствие на удара водачът С. загива на място. С влязла в сила присъда по нохд № 39/2022 г. на Окръжен съд – София водачът на товарната композиция е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, б. “б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 НК и причиняване по непредпазливост смъртта на четири лица и три средни телесни повреди на оцелялата пътничка Кр. М..

При така установените факти може обосновано да се заключи, че вредите са настъпили в резултат на едновременното проявление на два фактора: от една страна, неправомерното поведение на водача на товарната композиция, който е паркирал превозното средство в аварийната лента, където това е забранено и създава опасност, а от друга страна, неправомерното поведение на водача на лекия автомобил, който в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП е изгубил контрол над автомобила, напуснал е без техническа причина лентата на движение, навлязъл е в аварийната лента и допуснал сблъсък със спрялата товарна композиция. Липсата на който и да е от тези фактори би довела до избягване на фаталния удар, съответно ненастъпване на вредите или настъпване на полеки вреди при удар под малък ъгъл на лекия автомобил в мантинелата. Ето защо следва да се приеме, че вредите са причинени в равна степен от двамата участници и дължимото обезщетение следва да се намали наполовина на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.