Решение № 3442 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3442 гр. С, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110128969 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.410 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от „Д З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Н С и Р Д.,против С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 2015 лева главница и 324,40 лева мораторна лихва за периода 19.03.2024 г. до 16.05.2025 г. ( след допуснато увеличение на исковете по реда на чл.214 от ГПК ).

В исковата молба се твърди,че на 17.12.2023 г. в гр.С в посока на движение от **** към летище С автомобил фолксваген голф с рег. № ***** попада в несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно,вследствие на което на автомобила са причинени имуществени вреди. Ищецът сочи,че като застраховател по договор за застраховка каско е образувал преписка по щета и е изплатил застрахователно обезщетение в размер от 2000 лева,както и претендира ликвидационни разноски в размер от 15 лева. В исковата молба се твърди,че ответната община отговаря за обезвреда като е задължена да поддържа общинските пътища. Ищецът поддържа,че е изпратена регресна покана,по която няма плащане,което поражда интереса от предявяване на иска за главницата,както и на искова претенция в размер от 161 лева мораторна лихва. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът С О в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано настъпването на ПТП,не е съставен протокол за ПТП,нито е доказан размерът на вредите.

Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

Представена е полица № 0312230312041299 за застраховка каско на МПС,издадена от „Д З“АД за автомобил фолксваген с рег. № *****,валидна за периода 29.11.2023 г. до 28.11.2024 г. по клауза пълно каско.

Приети са общи условия за застраховка каско на МПС на „Д З“АД.

Според свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ *****,същото е собственост на А. С. Б..

Видно от преводно нареждане от 19.01.2024 г.,“Д З“АД нарежда в полза на А. Б. сумата от 2000 лева обезщетение по щета № ****** за МПС с рег.№ *****.

С регресна покана от 13.02.2024 г.,получена в С О на 19.02.2024 г.,“Д З“АД претендира сумата от 2015 лева с включени ликвидационни разноски. В отговор на поканата общината е посочила,че намира искането за неоснователно.

Според заключението по автотехническата експертиза възможният и вероятен механизъм на настъпване на ПТП е като по време на движение по **** автомобилът преминава през несигнализирана и необозначена дупка като произшествието е настъпило именно предвид подадане на автомобила в дупката,описаните щети се намират в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, а ремонтновъзстановителните работи са били необходими за възстановяване на автомобила,размерът на щетите възлиза на 2178,35 лева,а с включени ликвидационни разноски е 2193,35 лева.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля Б. се установява,че е участвал в ПТП,което се случило по булеварда към летището,свидетелят сочи,че е карал в лява лента,когато колата попаднала в дупка – дълбока около 4-5 см.,широка около 80 см. и вероятно с дължина около метър. Според свидетеля Б. в съседната лента за движение е имало автомобил. От показанията на свидетеля Б. се установява,че щетите за неговия автомобил били спукана предна джанта,изкривена задна джанта и две гуми. Свидетелят е депозирал показания,че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието,около 19-20 часа като на мястото не е имало поставен знак за ограничаване на движението,дупката не се забелязвала,а свидетелят я видял,когато автомобилът вече навлизъл в нея.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

С исковата претенция по чл.410 от КЗ застрахователят по договор за застраховка „каско“ реализира своето регресно вземане спрямо прекия причинител на вредата, спрямо възложителя на работата, по повод на която са възникнали вредите, спрямо собственика на вещта, от която са произтекли вредите. За да бъде уважена исковата претенция по чл.410 от КЗ,необходимо е да бъде доказано,че ищецът е застраховател по договор за застраховка каско,да бъде установено,че е настъпило събитие,по повод на което са възникнали вредите,а вредите следва да се дължат на действия и/или бездействия по повод на работа,възложена от ответника.

Софийският районен съд намира, че от представените по делото доказателства може да бъде направен извод, че дружеството ищец се явява 2 застраховател по договор за застраховка каско за автомобил фолксваген, валидна към процесния период, в която насока съдът отчете представената застрахователна полица. Договорът за застраховка каско е формален договор – сключва се в писмена форма – застрахователна полица, като с този договор застрахователят се задължава да осигурява покритие по време на действие на договора, а застрахованият приема да заплати уговорената застрахователна премия. С оглед това,че е представена застрахователната полица с клауза пълно каско съдът счита,че е доказано,че дружеството ищец е застраховател по застраховка каско. Договорът за застраховка каско поражда задължение за застрахователя да осигурява покритие по време на действие на договора на евентуални материални щети,които биха могли да настъпят за застрахования автомобил,а при възникване на застрахователно събитие задължението се трансформира в такова за определяне и изплащане на обезщетение. Това означава,че в изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е образувало преписка по щета след като е постъпило уведомлението от собственика на увредения автомобил. Действително по делото не е представен протокол за ПТП,но това не означава,че липсват предпоставки за уважаване на иска,тъй като нормативната уредба предвижда,че е задължително съставявето на протокол за ПТП,когато има пострадали лица,какъвто не е настоящият случай. За да счете,че е доказано настъпването на ПТП,съдът взе предвид показанията на свидетеля Б.,който е водач на увредения автомобил,както и взе предвид представените към застрахователната преписка доказателства,а и според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза механизмът на ПТП е какъвто е възприетият и описаните щети могат да бъдат получени при описания механизъм,както и извършените ремонтни дейности са били необходими за възстановяване на автомобила. С оглед обстоятелството,че според свидетелските показания ПТП е настъпило при попадане на автомобила фолксваген в дупка,която не е била обозначена,а и предвид настъпването на произшествието вечерно време – между 19 и 20 часа вечерта,т.е. в тъмната част на денонощието и в зимен сезон,както и като взе предвид,че показанията на свидетеля се подкрепят от експертното заключение,според което описаните щети за автомобила са пряка последица от сочения механизъм – попадане на автомобила в дупка,съдът счита,че исковата претенция е доказана по основание,а и по размер,в която насока съдът взе предвид,че размерът на обезщетението по средни пазарни цени според заключението по съдебно-автотехническата експертиза е дори повисок от изплатеното обезщетение от дружеството ищец в полза на собственика на автомобила. С изплащането на застрахователното обезщетение по договора за застраховка каско застрахователят встъпва в правата на увредения собственик спрямо възложителя на работата. При това положение съдът намира,че ответната община се явява пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване на щетите. Законът за пътищата регламентира, че пътищата, намиращи се на територията на общината са общинска собственост, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата общината отговаря за поддържането на 3 пътищата. Поддържането на пътищата включва такива дейности, които да осигурят доброто състояние на пътното платно, за да бъде гарантирана безопасността на движението. С оглед обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило на **** в гр. С, то ответната община е пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване на вредите. При съобразяване заключението по автотехническата експертиза, че описаните щети могат да бъдат получени при попадане на автомобила на неравност на пътното платно , съдът приема, че исковата претенция е доказана по основание, защото следва да се приеме, че ответната община е допуснала бездействие при изпълнение на задълженията си по осигуряване безопасността на движение чрез осигуряване цялост на настилката,положена на пътното платно. Съдът счита, че исковата претенция на ищеца подлежи на уважаване за сумата от 2015 лева, каквато парична сума ищецът претендира с исковата молба при съобразяване заключението по съдебно-автотехническата експертиза,според което размерът на обезщетението по средни пазарни цени е на по-висока стойност. С оглед това,че застрахователят по застраховка каско има регресно вземане,което представлява по-ниската стойност измежду изплатеното обезщетение и размера на обезщетението по средни пазарни цени,съдът приема,че искът,който е предявен за сумата от 2015 лева – изплатено обезщетение подлежи изцяло на уважаване. Разбирането на съда за основателност на иска не се променя предвид формулираното в писмения отговор възражение за съпричиняване. За да е налице съпричиняване, следва няколко лица да са допринесли за възникване на вредоносния резултат,в това число следва водачът на застрахования автомобил да е допринесъл за настъпване на вредите, а в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява водачът на автомобил фолксваген да е имал поведение, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието, респективно възражението за съпричиняване се явява недоказано – твърденията на ответника в писмения отговор,че водачът на автомобил фолксваген би могъл да управлява автомобила с превишена скорост или да е допуснал нарушение на правилата за движение са останали недоказани,поради което и доводът,че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на ПТП също е останал недоказан.

Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че следва да уважи иска изцяло за сумата от 2015 лева,която преизчислена в евро възлиза на 1030,25 евро, след допуснатото увеличение,като следва да бъде присъдена законната лихва върху сумата от 1000 лева ( 511,29 евро ),считано от 20.05.2025 г.,а в частта за разликата над 1000 лева до 2015 лева ( т.е. за сума от 518,96 евро ),считано от 24.10.2025 г.,когато е направено искането за увеличение на исковата претенция по размер.

За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД, необходимо е да бъде доказано, че парична сума не е издължена и кредиторът има право да претендира от длъжника обезщетение в размер на законната лихва. Когато задължението има падеж или срок, считано от датата, следваща падежната дата или датата, следваща последния ден от срока длъжникът изпада в забава, без да е необходимо отправяне на покана, а когато за 4 изпълнение на задължението няма срок, кредиторът следва да отправи покана, в която да посочи срок за изпълнение, за да постави длъжника в забава. В настоящия случай дружеството ищец е изпратило регресна покана, получена в С О на 19.02.2024 г. С оглед обстоятелството, че ответната страна не е възстановила стойността на изплатеното застрахователно обезщетение доброволно, следва да се приеме,че общината е поставена в забава, т.е. искът по чл.86 от ЗЗД е доказан по основание. Софийският районен съд, съобразявайки уважаването на иска за главница за сумата от 2015 лева, приема, че по реда на чл.162 от ГПК искът за мораторна лихва подлежи изцяло на уважаване за сума в размер от 324,40 лева за периода 19.03.2024 г. до 16.05.2025 г.,която парична сума в евро възлиза на 165,86 евро.