Решение № 96 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600275 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. А., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.Г. Д., против присъда № ****** постановена по нохд № ******г.по описа на Районен съд- Елхово.

С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим А. е признат за виновен в това, че на ******г.в гр.Елхово, обл.Ямбол, на ул.****** до бензиностанция „Терминал карт“ намерил чужди движими вещи на обща стойност 470,56лв., собственост на А.И. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил, поради което и на осн.чл.207, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 НК е осъден на глоба в размер на 100лв.

Подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.207, ал.1 от НК относно следните вещи: СИМ карта на „Теленор“, СИМ карта на „Лукамобиле“, лична карта, СУМПС, дебитна карта „Мастъркарт“ на С.И., карта за пазаруване на Т-маркет, банкнота от 50лв.и две банкноти от по 20лв.

Подсъдимият А. е осъден да заплати направените по делото разноски, от които 156 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол и 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 лв. държавна такса в приход на бюджета на съдебната власт, по 1 сметка на РС – Елхово. Осъден е да заплати и 120лв.на НБПП- София.

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за неправилност на присъдата, тъй като по отношение на извършеното деяние следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

Въззивникът- подсъдим А. редовно призован не участва в съдебното заседание лично, а чрез служебно назначения му защитник адвокат Д., чрез който поддържа жалбата си за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан, поради наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Сочи се, че присъдата е постановена при ненапълно изяснена фактическа обстановка, тъй като не са събрани доказателства дали е имал възможност в рамките на процесните седем дни да съобщи за намерените вещи.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

На ******г.св.А.И. се намирал в района на бензиностанция „Терминал карт“, гр.Елхово, като поставил собствената си черна мъжка чанта върху тавана на автомобила. В чантата са се намирали следните вещи: три секретни ключа с ключодържател, мобилен телефон „Хауей Р20“ с два броя СИМ карти на мобилен оператор „Теленор“ и „Лукамобиле“, протектор на мобилен телефон, кейс за мобилен телефон, мъжки кожен портфейл, две банкноти от 5 евро, една банкнота от 50лв., лична карта, СУМПС, контролен талон към свидетелството за правоуправление, дебитна карта „Мастъркарт“ на С.Д.И. и карта от Т-маркет. Свидетелят потеглил с автомобила си, като от движението 2 чантата ведно с посочените вещи паднала на пътното платно на ****** в близост до бензиностанцията.

По същото време подсъдимият А. А. пътувал със свидетелите Н.Д. и Т.Г. с лек автомобил, като седял на задната седалка. Виждайки падналата мъжка чанта подсъдимият помолил св. Г. да спре автомобила, след което взел чантата и я прибрал в дима си.

На 2.08.2021г. подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване на служителя на полицията И.К. следните вещи: три секретни ключа с ключодържател, мобилен телефон „Хауей Р20“ с два броя СИм карти на мобилен оператор „Теленор“ и „Лукамобиле“, протектор на мобилен телефон, кейс за мобилен телефон, мъжки кожен портфейл, лична карта, СУМПС, контролен талон към свидетелството за правоуправление, всички на името на А.И., дебитна карта „Мастъркарт“ на С.Д.И. и карта от Т-маркет. На 17.09.2021г.вещите са върнати на собственика им св.И..

По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, която е оценила стойността на процесните вещи.

Подсъдимият е реабилитиран по право, поради което се счита за неосъждан.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите А.И., Н.Д. и Т.Г., както и обясненията на подсъдимия. Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от проверяващата съдебна инстанция и поради липса на оспорване от страна на подсъдимия е ненужно да се преповтаря. В подкрепа на посочените гласни доказателства са и писмените такива- протокол за доброволно предаване на част от предмета на престъплението, разписка за получаване и справка за съдимост на подсъдимия.

По отношение стойността на процесните вещи се споделя становището на първоинстанционния съд, че следва да се кредитира заключението на оценителна експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно и не възниква никакво съмнение за неговата правилност.

Съдът намира за неоснователно становището на защитника на подсъдимия за непълнота на доказателствата, тъй като не са събрани 3 доказателства дали в процесните седем дни е имал възможност да върне намерените вещи. Липсата на намерение у подсъдимия да върне намерените вещи се установява с обстоятелството, че същия се е разпоредил с част от вещите.

Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд, че по делото са събрани безспорни и безпротиворечиви гласни и писмени доказателства относно авторството на деянието.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. А. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 НК, тъй като на ******г.в гр.Елхово, обл.Ямбол, на ул.****** до бензиностанция „Терминал карт“ намерил чужди движими вещи на обща стойност 470,56лв., собственост на А.И. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил,

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Изложени са подробни съображения относно обективната страна на престъплението, като поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.

Правилно е прието, че подсъдимият е извършил деянието умишлено, с форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и субективни от фактическия състав на престъплението, в което е признат за виновен.

Правилно е прието, че не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като извършеното деяние е обществено опасно и осъществява състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наказанието на въззивника- подсъдим районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, при значителен превес на 4 смегчаващите вината обстоятелства, подробно изложени от първата инстанция. По тези съображения наложеното наказание в абсолютния му минимум –глоба в размер на 100лева е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия.

Въззивната инстанция счита за правилен изводът, че това наказание по вид и размер е съответен на степента на обществена опасност на дееца и на деянието и би постигнало целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимият да заплати всички направени по делото разноски.

Поради липса на протест, съдът не извърши проверка на присъдата, с която подсъдимият е частично оправдан за част от инкриминираните вещи.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № ****** постановена по нохд № ******г.по описа на Районен съд- Елхово.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5