Решение № 633 от 09.04.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 633

Търговище, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА канд № 20267250700024 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, депозирана чрез главен юрисконсулт Д. М., против Решение № 193/03.12.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 564/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 25-1292-000840 от 20.06.2025г. на началник група в ОДМВР Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище с което на Х. Н. К., от гр. Търговище, са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв.; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за безспорната установеност на приписаните на лицето нарушения. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт, за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Х. Н. К., депозира отговор на касационната жалба посредством адвокат Р. Р. от Адвокатска колегия – Търговище, в който излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, лично и с адвокат Р..

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 14.05.2025г. в 08.00 ч. в гр. Търговище на [улица]до номер 1 на паркинг до МБАЛ Търговище Х. К., който управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер], при движение назад не се убедил, че пътят зад него е свободен и със задна дясна част ударил в предна дясна част лек автомобил „Фиат“ с рег. № [рег. номер] собственост и управляван от М. К. Д..

По този начин К. реализирал ПТП с материални щети без пострадали хора, като не останал на място до пристигането на компетентните органи на МВР. Щетите по лекия автомобил „Фиат“ били: деформиран преден десен калник. Щетите по лекият автомобил „БМВ“ били: охлузена дясна част на задна броня.

М. Д. подала сигнал за настъпилото ПТП. Пристигнал патрул на пътна полиция в състав свидетеля Н. Н. и полицай В. Д.. Полицейските служители установили контакт с жалбоподателя и същият дошъл на место. След разговор с водачите полицейските служители приели, че вина за ПТП - то има водача К., поради което на същия бил съставен АУАН серия GA № 4076866/14.05.2025г. за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от него без възражения. Бил съставен и протокол за ПТП № 2025-1040-50165-1/14.05.2025г. В протокола било записано, че вина за ПТП - то има водача К.. Срещу АУАН било депозирано възражение вх. № 363000-17089/15.05.2025г. Била извършена проверка по възражението, изготвени докладни записки, като съгласно окончателната докладна записка от инспектор А. А. няма основания за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, АУАН е съставен законосъобразно и са налице фактическите състави на посочените в АУАН административни нарушения, поради което следва да се издаде наказателно постановление.

Въз основа на така съставения акта впоследствие било издадено обжалваното НП.

При постановяване на решението районният съд, след като обсъдил приобщените писмени и гласни доказателства, приел за безспорно установено, че процесната дата, място и час между процесните автомобили е настъпило ПТП, като вина за това има водача К., който при движение на заден ход не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и блъснал автомобила на свидетелката Д., след което К. просто паркирал автомобила си и отишъл в МБАЛ АД Търговище, като по този начин нарушил задължението си да установи последиците от ПТП. Независимо от тези съображения за законосъобразност на НП по същество, въззивният съд констатирал, че НП е издадено при съществени нарушения на материалният и процесуален закон, доколкото в него не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, както и липсва посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и другите обстоятелства взети предвид при определяне вида и размера на наказанията. Освен това, съдът приел, че неправилно на водача К. е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, каквато норма към момента на постановяване на съдебния акт не съществува. Това опущение съдът счел за неотстранимо. Освен това съдебният състав констатирал, че приложената норма на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа множество предложения, но наказващият орган не е конкретизирал кое от тези предложения има предвид, че са нарушени, а това на практика е довело до липса на посочване на законните разпоредби, които са нарушени виновно от жалбоподателя. По тези съображения съставът на РС – Търговище отменил оспорения пред него правораздавателен акт.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията на касационния съд са следните:

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище, продиктувало решаващото становище за порочност на наказателното постановление. Не са налице сочените от него отменителни основания, изразяващи се в наличие на множество реализирани съществени процесуални нарушения. Липсата на изчерпателно посочване на доказателствата, потвърждаващи нарушението, съответно посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и другите обстоятелства взети предвид при определяне вида и размера на наказанията в случая не разкриват белезите на значими процесуални опущения. По делото са приобщени надлежни доказателства, способстващи за изяснявате на обективната истина и правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е било засегнато в съществена степен от допуснатите несъответствия на издаденото НП с изискванията на ЗАНН по отношение на неговите реквизити.

На следващо място, неправилно съдът е приел, че е налице основание за отмяна на НП предвид наказването на водача К. на основание несъществуващ текст от чл. 183, ал. 2 от ЗДвП. Това е така, тъй като към момента на издаване на НП, а именно 20.06.2025г., в сила е била редакция на тази норма, съобразно която с 20 лева се наказва водач, който нарушава правилата за движение назад, съобразно изискването на т. 11 от тази норма. Именно такова е словесното описание в обстоятелствената част на НП и коректно АНО е отнесъл поведението на водача, изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, към този санкционен текст. Впоследствие, към датата на постановяване на съдебния акт нормата на чл. 183, ал. 2 от ЗДвП е изменена, като цитираното санкционно правило е поместено вече в чл. 183, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като е предвиден и по-висок санкционен размер от 50 лева. Следователно, налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Прочитът на двете налага извод, че по-благоприятна е разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023г. Вместо да отчете наличието на предпоставките на приложение на института на „по-благоприятния закон“, районният съд неоправдано и в нарушение на закона е приел, че водачът е наказан за нарушение на несъществуваща законова разпоредба.

Налице е още едно основание за порочност на процесния съдебен акт. Резонно районният съд е посочил, че по пункт втори от НП отговорността на водача е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от закона от страна на ответника в настоящото производство. Съобразно това правило в приложимата му редакция към момента на извършване на простъпката, съответно към издаване на НП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Изрично на стр. 3 от съдебното решение районният съд правилно е посочил, че събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства сочат с категоричност, че водачът К. е извършил виновно и двете му вменени нарушения, извод който се споделя от касационния състав, като отговорността за второто вменено му нарушение се ангажира на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Независимо от тези правилни свои заключения, районният съд на страница 4 в противоречие със собствените си мотиви, неправилно е приел, че отговорността на водача се ангажира въз основа на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която съдържа множество хипотези и същите не са конкретизирани от АНО, поради което е налице основание за отмяна на НП и в тази му част. Повече от ясно е, че административното наказание по пункт втори е определено при отчитане на релевантния законов текст от страна на АНО и съображенията на предходната инстанция, послужили му за отмяна на наложените наказания в тази им част, са неправилни и незаконосъобразни.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Районният съд е отменил НП въз основа на съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито съставът на Административен съд – Търговище не установява. Районният съд обаче е изложил съображения по съществото на спора, с които категорично е възприел становището за несъмнената доказаност на приписаните на водача К. нарушения, които се споделят от настоящата инстанция. Поради това и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната на процесния съдебен акт касационният състав следва да реши делото по същество, като потвърди конкретното НП, без да е необходимо да връща делото на друг състав на районния съд.

С оглед изхода на правния спор и заявеното изрично искане в тази насока, в полза на ОД на МВР - град Търговище, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с обема на процесуалното представителство, реализиран от процесуалния представител на касатора.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 193/03.12.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 564/2025г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1292-000840 от 20.06.2025г. на началник група в ОДМВР Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище с което на Х. Н. К., от гр. Търговище, са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв.; за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.