Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1356 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 995/2026
Вид
Определение № 1356
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500995 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 91450/29.07.2025г. на регистратурата на Софийски градски съд, подадена от Е. С. Н. против определение / неправилно наименовано разпореждане/ № 17748 от 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 11317/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 9 състав, с което съдът е върнал искова молба вх.

№72143/02.08.2023г., с която Е. С. Н. е предявила обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 440 ГПК за признаване за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че е собственик на по 3/4 идеални части от самостоятелен обект в сграда, представляващ: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ със застроена площ от 128,38 кв.м., състоящ се от три гаража със сервизни помещения към тях и общо помещение, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София, район „Витоша", ***-А, без посочен идентификатор на партерния етаж в действащата кадастрална карта, който партерен етаж се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ул.

„Ветрушка" № 5-А и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул.

„Ветрушка" № 5 А, който първи жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ***-А, ет.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: не е посочен в КККР, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. и се прекратява производството по делото .

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че първоначално исковата молба е била върната в съответната част, като постановеното разпореждане е било отменено от Апелативен съд – София, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Впоследствие 1 първоинстанционният съд, без да съобрази дадените от горестоящата инстанция задължителни указания, отново е постановил връщане на исковата молба в същата част, което според жалбоподателката представлява нарушение на задължителната сила на указанията на по-горната инстанция.

С оглед изложеното моли настоящия съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се поддържа становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д.

№ 11317/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 9 състав е образувано по предявени от Е. С. Н. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на по 3/4 идеални части от следните самостоятелни обекти в сграда, а именно: Самостоятелен обект в сграда, представляващ:

ПАРТЕРЕН ЕТАЖ със застроена площ от 128,38 кв.м., състоящ се от три гаража със сервизни помещения към тях и общо помещение, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София, район „Витоша", ул.

„Ветрушка" № 5-А, без посочен идентификатор на партерния етаж в действащата кадастрална карта, който партерен етаж се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ***-А, ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ***-А, който първи жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ***-А, ет.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: не е посочен в КККР, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ***-А, който втори жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени сьс Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Витоша", ул.

„Ветрушка" № 5-А, ет.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на 3/4 идеални части от посочените недвижими имоти въз основа на саморъчно завещание, оставено от нейната 2 майка М. Д. Н., починала на ******** г., за чието съществуване узнала едва в края на 2021 г.

Излага се, че с посоченото завещание наследодателката е завещала на ищцата цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано към момента на смъртта й, поради което останалите наследници – съпругът й С. К. Н. и синът й В. С. Н. – не са придобили дял от това имущество.

Поддържа се още, че след смъртта на бащата на ищцата – С. К. Н., настъпила на 06.10.2013 г., неговото наследство е преминало по закон върху ищцата и брат й при равни квоти, вследствие на което за ищцата се формира общ дял от ¾ идеални части от процесните имоти.

Ищцата излага, че през 2018 г. е установила, че цялата жилищна сграда, находяща се в гр. София, ***а, е била ипотекирана, като третият жилищен етаж и таванският (мансарден) етаж са били изнесени на публична продан и възложени на трети лица с постановления за възлагане, вписани в Агенцията по вписванията, а за останалите етажи е била обявена публична продан.

При извършена справка в имотния регистър към Службата по вписванията – гр.

София, установила, че на 17.11.1994 г. брат й В. С. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху цялата масивна триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи, находяща се в гр. София, ***а, а именно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX, дело № 3815/1994 г. на нотариус при Районен съд – гр. София.

Твърди се, че въз основа на този акт братът на ищцата е извършил разпоредителна сделка, като с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС е прехвърлил цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи, находяща се в гр. София, ***а, на „ИНТКО ТРЕЙД“ ЕООД.

Излага се още, че впоследствие, с нотариален акт № 98, том XLV, дело № 11005/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, от 14.08.1998 г., „ИНТКО ТРЕЙД“ ЕООД е прехвърлило на брат й – по време на брака му с ответницата М. Г. Н. (сключен на 15.08.1993 г.) – партерния етаж, първия и втория жилищен етаж от същата сграда.

По-нататък се поддържа, че с нотариален акт № 110, том VI, рег. № 34188, дело № 1111/2004 г. на нотариус А. Ч., вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, от 01.11.2004 г., брат й и съпругата му са прехвърлили на В. Д. Д. процесните имоти – партерен етаж, първи и втори жилищен етаж от сградата на ***а, както и друг недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Бели брези“, срещу частично погасяване на парично задължение.

Твърди се също, че с нотариален акт № 192, том II, рег. № 05848, дело № 371/2008 г. на нотариус В. Б., вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, от 18.03.2008 г., В. Д. Д. и М. П. Д. са прехвърлили обратно на брат й и неговата съпруга същите недвижими имоти, като е уговорено заплащането на продажната цена чрез банков кредит, отпуснат от „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД.

В тази връзка се сочи, че за обезпечаване на вземането на банката е учредена договорна ипотека върху целия недвижим имот с нотариален акт № 193, том II, рег. № 05849, дело № 372/2008 г. на нотариус В. Б., вписан в Службата по вписванията – гр. София.

Излага, се че към момента „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е насочило принудително изпълнение във връзка с посочения договор за банков кредит на брат й, във връзка с което е образувано изпълнително дело № 4703/2020г. по описа на ЧСИ М. Б. и спрямо недвижимите имоти са предприети действия по публична продажба.

Ищцата поддържа, че правото й на собственост е накърнено в резултат на предприетите действия в изпълнителното производство, доколкото на публична продан са обявени имотите в тяхната цялост, без да е съобразено, че същите не представляват изключителна собственост на длъжника. С оглед на това счита, че за нея е налице правен 3 интерес от предявяване на настоящите искове срещу взискателя.

Излага още, че не разполага с процесуална възможност да насочи исковете си срещу своя брат и неговата съпруга, тъй като по отношение на тях е налице влязло в сила съдебно решение по дело за делба, с което е прието, че двамата наследяват имотите при равни квоти.

От доказателствата по делото се установява, че първоинстанционният съд е дал указания до жалбоподателката Е. С. Н., в качеството и на ищец по делото, да конституира като ответници и В. Н. и М. Н. като задължителни необходими другари на банката. В изпълнение на дадените указания ищцата изрично е заявила, че не насочва предявените искове и срещу посочените физически лица, като е обосновала това с наличието на влязло в сила съдебно решение по дело за делба между същите страни. Според изложеното от нея, това решение има правно значение, приравнимо на положителен установителен иск за собственост, поради което повторното предявяване на такъв иск е недопустимо, а наред с това не съществува и възможност за надлежно упражняване на претенция по отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК спрямо същите лица.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката Е. С. Н. е завела няколко дела във връзка със защитата на твърдяното от нея право на собственост върху процесните имоти: гр.д. № 13582/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 1-5 състав с ищец Е. Н. срещу ответници „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, В. Н. и М. Н. за обявяване нищожността на договорната ипотека по отношение на 1/2 идеална част от процесните самостоятелни обекти; гр.д. №10598/2022г. на Софийски градски съд, ГО, 23 състав, с ищец Е. Н. срещу ответници „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, В. Н. и М. Н. за обявяване нищожността на договорната ипотека по отношение на 3/4 идеална част от процесните самостоятелни обекти в сградата; гр.д. № 12241/20г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 20 състав, с ищец Е. Н. срещу ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по което е предявен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от процесните имоти на основание наследство по закон, което е спряно до постановяване на окончателен акт по настоящото производство; гр.д. № 28283/2018г. на 67 състав, Софийски районен съд, с ищец Е. Н. срещу ответник В. Н. /по отношение на М. Н. производството е прекратено/ за делба на процесните имоти при квоти от по ½, по което е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата при квоти от по ½;