Решение № 78 от 18.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100461 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Бигбанк“ АС, Естония, вписано в Търговския регистър на Естония под № 10183757, със седалище и адрес на управление: Рига 2, Тарту, гр. Тарту, Окръг Тарту, Република Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, ЕИК 206302580, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49Б, Офиссграда България Хаус, вх. А, ет. 7, представлявано от управителя на клона Р.

И. Р., чрез пълномощник, срещу Р. А. П. (преди В.), ЕГН **********, с адрес: с. *****.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. с. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.07.2022 г. между него – кредитор и ответника – кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22002066. Предоставен е кредит в размер на 24 000 лева (понастоящем 12 271,01 евро), при годишен лихвен процент в размер на 12,90 %, която сума, заедно с дължимата възнаградителна лихва е следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца, а крайната дата на договора е 05.07.2032 г. Твърди още, че след удържане на такса ангажимент в размер на 840 лева (понастоящем 429,49 евро), дължима за сключването на договора при фиксиран лихвен процент, остатъкът от общия 1 размер на кредита, възлизащ на сумата от 23 160 лева (понастоящем 11 841,52 евро), е преведен на 18.07.2022 г. по посочената в договора за кредит банкова сметка с IBAN: ***, а от страна на ответника не е заплатена нито една вноска по договора. Поради това, на 04.11.2022 г. му е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора от 18.07.2022 г. на посочения в същия адрес на ответника, както и на посочения в същия адрес на електронна поща. Твърди също, че се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, издадени по ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на Районен съд Своге за сумите, предмет на настоящото производство, въз основа на които е образувано изп.д. № 20239260400397/2023 г. по описа на ЧСИ В. Ц., peг. № 926 на КЧСИ. Съгласно уточнителна молба от 06.02.2025 г., иска се от съда да бъде признато за установено, че ответникът, в качеството си на кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит № CLBGC-22002066 от 18.07.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца, в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумите 12 271,01 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 474,30 евро – договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до 04.11.2022 г., 40,08 евро – обезщетение за забава за периода от 05.08.2022 г. до 08.11.2022 г., 7,67 евро – такса за уведомяване и 10,23 евро – такса за възстановяване на вземане, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 383 от 14.11.2022 г. и изпълнителен лист от 15.11.2022 г. по ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на Районен съд Своге.

Претендира се присъждане на разноските, направени в заповедното и в настоящото производство. Съдът намира, че не е сезиран с отделен иск за установяване дължимостта на разноските в заповедното производство, като по въпроса за разпределението им съдът се произнася с решението, но с осъдителен диспозитив.

С отговора ответницата, чрез пълномощника си, оспорва исковете, като твърди, че не е подписвала процесния договор, нито останалите документи, представени с исковата молба и не е получавала сумата по договора за кредит, не е заявявала, нито ползвала електронния подпис, с който са подписани представените с исковата молба документи, не е създавала и никога не е имала достъп до електронната поща, не е сключвала договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и не е ползвала същия. Развити са съображения, че е извършена злоупотреба с личните й данни, като лице, представило се за брокер, е заснело с мобилния си телефон личната й карта, след това с тези лични данни е регистриран профил в „Евротръст Технолъджис“ АД и е издаден КУКЕП, посредством който е подписан онлайн процесният договор за кредит, а и други два – с „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД за сумата от 10 000 лева и с „Инвестбанк“ АД за сумата от 10 000 лева, за което ответницата разбрала след като била призована за разпит по делегация в РУ – Своге във връзка с преписка на ОД на МВР – Перник. Впоследствие така отпуснатите суми били преведени на „Ентъртеймънт клуб“ ЕООД – 19 400 лева с два превода с основания захранване на сметка и на „Сигма Транс Трейд“ ЕООД – 23 200 лева с основание на превода аванс за закупуване на машина, което ответницата установила като се снабдила с Извлечение за периода от 23.06.2022 г. до 22.08.2022 г. от откритата на нейно име банкова 2 сметка в „Инвестбанк“ АД и Справка за кредитна задлъжнялост от 23.08.2022 г. на БНБ. За горното тя е уведомила кредитора по процесния договор за кредит, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Окръжна прокуратура – Перник. Поради това счита, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Претендират се разноски и присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – за настоящото и за заповедното производство.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са трима свидетели – Т. Б. П., И. Г. Д. и Т. Н. С., показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се взаимно и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват, изслушани са съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорени от страните, чиито заключения съдът кредитира като обективно и компетентно дадени.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за потребителски кредит); предоставяне на сумата по кредита на ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на сумите; надлежно упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, в това число получаването от длъжника на изявлението на кредитора за упражняване на правото и наличието към този момент на договорени в договора или предвидени в закона предпоставки за това; настъпване на падеж на вземанията; по отношение на претенцията за договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже основанието за начисляването й и нейния размер; по отношение на претенцията за обезщетение за забава ищецът носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата; по отношение на претенциите за такси ищецът следва да установи валидни основания за начисляването им и извършването на услугите, за които същите са дължими.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за потребителски кредит) и предоставяне на сумата по кредита на ответника, поради което останалите обстоятелства не следва да бъдат обсъждани. От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 18.07.2022 г. между ищеца – кредитор и ответника – кредитополучател (потребител) е подписан Договор за потребителски кредит № ***.

Предоставен е кредит в размер на 24 000 лева (понастоящем 12 271,01 евро), 3 при годишен лихвен процент в размер на 12,90 %, която сума, заедно с дължимата възнаградителна лихва е следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца, а крайната дата на договора е 05.07.2032 г. След удържане на такса ангажимент в размер на 840 лева (понастоящем 429,49 евро), дължима за сключването на договора при фиксиран лихвен процент, остатъкът от общия размер на кредита, възлизащ на сумата от 23 160 лева (понастоящем 11 841,52 евро), е преведен на 18.07.2022 г. по посочената в договора за кредит банкова сметка с IBAN: ***. Не е спорно между страните, че от страна на ответника не е заплатена нито една вноска по така подписания договор. По делото обаче, е безспорно установено също, че този договор е подписан с квалифициран електронен подпис, издаден от „Евротръст Технолъджис“ АД на ответницата посредством процес на отдалечена регистрация на ответницата в мобилното приложение на последното дружество, при който личната й карта е заснета успешно на 22.06.2022 г., в 12,20 часа, когато има два неуспешни опита за преминаване на процес на автоматична електронна идентификация на лицето на ответницата (лицево разпознаване на лицето й пред камерата на мобилно устройство при сравнение със снимката от документа й за самоличност от първичния регистър на населението), която идентификация е извършена успешно на същия ден – 22.06.2022 г., в 17,10 часа. При втората проверка на записа от видео идентификацията и копието на документа за самоличност на ответницата, завършила на 22.06.2022 г., в 17,23 часа е забелязано от супервайзърът, че по време на идентификацията на ответницата се забелязва наличие на втори човек, но не е отчетено насилствено или агресивно поведение, нито друго смущаващо действие, което да породи съмнение относно доброволното решение за регистрация на лицето, за да бъде отменена регистрацията от супервайзърът (писмо от „Евротръст Технолъджис“ АД – л. 230 – 235 от делото). Видно обаче, от писмо от 28.06.2022 г. от „Българо-американска кредитна банка“ АД (л. 453 от делото), банката е уведомила „Евротръст Технолъджис“ АД за няколко случая на подписани с КУКЕП през мобилното приложение на дружеството искания за онлайн кредит, които не са подписани от лицата, за това, че е налице кандидатстване за кредит от един IP адрес за повече от едно лице, като и в тази връзка конкретно по отношение на ответницата, че след подписването с КУКЕП на договор за кредит и усвояване на сумата от 10 000 лева – отново по горепосочената сметка в „Инвестбанк“ АД – не може да се осъществи контакт кредитополучателя. Това писмо очевидно е получено от неговия адресат, доколкото в отговор на същото с писмо от 04.07.2022 г. на „Евротръст Технолъджис“ АД (л. 455 – л. 457 от делото) в т. 3 е посочено, че е потвърдено извършването на достъп до профили на различни физически лица от един и същи IP адрес, поради което считат, че всички сигнализирани случаи са свързани с един и същи извършител или извършители на незаконна дейност, като списъкът с профилите, за които е налице съмнение за незаконна дейност е приложение към писмото на „Евротръст Технолъджис“ АД и в него фигурира ответницата. В тази връзка, при разпита си в съдено заседание вещото лице по СТЕ д-р инж. Н. Х. изрично заявява, че макар системите на ищеца и на „Евротръст Технолъджис“ АД да функционират изцяло автоматично, с оглед получената от последното дружество информация за злоупотреба с личните данни на ответницата преди 4 подписването на процесния договор за кредит на 18.07.2022 г. (писмото отговор е две седмици преди тази дата) е следвало не само да се прекъсне този автоматизъм, за който се говори в точка 5 от заключението, чрез участието на физическо лице, посредством което да се спре процедурата по подписване на договора за кредит, а и да се блокира издаденият електронен подпис. В „Евротръст Технолъджис“ АД се проверява всеки документ, който се подписва и в този смисъл, ако „Евротръст Технолъджис“ АД е получил сигнал за нередности с електронния подпис е следвало да уведоми всички страни, включително ищеца и ответника по настоящото дело, а не да позволи подписването на договора за кредит, добавя вещото лице, което е изцяло в съответствие с чл. 18а, ал. 2 и 3 от ЗЕДЕУУ. Вещото лице допълва още, че в края на видео заснемането се вижда отваряне на устата на ответницата, което е индикация че тя разговаря с някого, но в конкретния запис няма аудио съпровод, за да могат да се направят категорични изводи, като в много други случаи в практиката му на вещото лице е предоставяно видео заснемане с аудио съпровод, и заснеманото лице пита дали добре е застанало пред камерата и дали се е получил записът, така нареченият „социален инженеринг“, посредством който многократно е установявал по отношение на „Евротръст Технолъджис“ АД, а и други доставчици на услуги за електронен подпис и облачен сертификат, че именно по такъв начин се подвеждат хората, застанали пред камерата, без да знаят крайната цел на видеото, в резултат на което се стига до издаването на електронен подпис, използван в последствие за подписване на заявления, които не изхождат от заснеманото лице и обобщава, че е напълно възможно това да се е случило и в процесния случай.