Решение № 431 от 09.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200017 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ АД против Наказателно постановление № 03-2500488/21.11.2025 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) гр. Варна, с което на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. По-конкретно се твърди, че фактическата обстановка не е установена пълно и точно от административнонаказващия орган. На следващо място са изложени съображения за липса на мотиви относно размера на санкцията. Сочи се, че АНО незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото случаят е маловажен.

Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, тъй като 19.07.2025 г. е неприсъствен ден. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, 1 редовно призовано, представлява се от адв. Р. М., която поддържа жалбата. В пледоарията си по същество намира, че АНО не е установил каква част от възнагражденията, посочени в предписанието, са изплатени. На следващо място се позовава на затрудненото материално положение на дружеството, обусловено от неизпълнение от страна на възложител по обществена поръчка.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т. Х., която изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото въззивното дружество е имало възможността в срока на проверката да представи доказателства за изплащане на възнагражденията на всички работници и служители по предписанието, но не го е направило. Намира, че ако е имало пречки за изпълнението то предписанието е следвало да бъде оспорено по реда на чл.

145 от АПК. На следващо място се позовава на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, съгласно която липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност.

Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаградение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 20.03.2025 г. е извършена проверка във въззивното дружество „*“ АД. В хода на проверката е установено, че дружеството не е изплатило трудовите възнаграждения на част от работниците и служителите за месеците януари, февруари и март. Проверката приключила с протокол № ПР2512133 от 20.05.2025 г., издаден от св. С. Б. И. (старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и Златин Валентинов Папазов (инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна“). От представените платежни документи ведомост за заплати за м. януари 2025 г. и справка за неизплатени трудови възнаграждения за работещите в „*“ АД служителите на ДИТ – Варна констатирали, че въззивното дружество не е изплатило в определения срок уговорените трудови възнаграждения за отработеното време за месец януари 2

2025 г. на 21 работници и служители съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения с трудови договори, възлизащи на сумата от 38457,41 лв. Възнаграждение не било платено в т.ч. и на Ж. Р. Д. на длъжност „технически ръководител, строителство“.

В тази връзка на работодателя „*“ АД били дадени предписания да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец януари 2025 г. на 21 лица, полагали труд в „*“ АД, начислени във ведомост за заплати за месец януари 2025 г., в т.ч. и на Ж. Р. Д. на длъжност „технически ръководител, строителство“ съгласно чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.

С предписанието бил даден срок за изпълнение на задължението – 18.06.2025 г.

Срокът бил удължен по молба на работодателя впоследствие до 18.07.2025 г., което било удостоверено в констативен протокол от 20.06.2025 г., издаден от инж. С. И. и инж. Емил Начев, и писмо от ДИТ до въззивното дружество.

Впоследствие била представена справка от въззивното дружество, съгласно която за м. 01.2025 г. не са били изплатени трудовите възнаграждения на 15 работници и служители във въззивното дружество, като св. И. приела, че предписанието не е изпълнено в срок до 18.06.2025 г. Тъй като в срока на поканата за съставяне на АУАН отново не били представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения в срока по предписанието св. И. съставила АУАН за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 19.07.2025 г.

Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител – С. М.

А., който го подписал без възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.

На 21.11.2025 г. административнонаказващият орган, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показанията на св. С. Б. И. и писмени доказателства: писма от инж. С. И. до изпълнителния директор на „*“ АД – 3 3 бр., протокол за извършена проверка, 2 бр. пълномощни, заявление за удължаване на срок по предписания; констативен протокол, инетификационна карта, призовка, протокол за извършена проверка № ПР2529273 от 12.08.2025 г.; справка за неизплатени работни заплати за м. 01.2025 г.; имейл от „*“ АД до ДИТ – Варна; справка за неизплатени възнаграждения към 29.08.2025 г., заповеди на изпълнителния директор на ИАГИТ – 2 бр.; e-mail от „БГ ЛЕНД КО“ АД до инж. С. Б. И. с приложена ведомост за заплатите на служителите и работниците за месец януари 2025г.; e-mail от „БГ ЛЕНД КО“ АД до инж. С. Б.

И. с приложен списък на работници; фиш по отношение на В. И. М. от 10.07.2025 г.; разходен касов ордер в полза на Д. А.; извлечение от банкова сметка; извлечение от ведомост за заплатите за месец януари 2025 г.; трудов отговор по отношение Ж. Р. Д.; заповед за прекратяване на трудов договор за Ж. Р. Д.; писмо от община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ до изпълнителния директор на „*“ АД с приложени 2бр. фактури №* от 30.12.2025 г.; писмо от община Варна до С. С. с приложена фактура (2 бр.); договор за правна помощ и съдействие №6 от 29.01.2026 г. между „*“ АД и адв. М.; фактура №* от 29.01.2026 г., издадена от адв. М., и извлечение, удостоверяващо плащане.

Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на св. С. Б. И., които съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на разпитания по делото свидетел, както и писмените доказателства подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.

Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и 4 ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие на заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е следното:

При извършена последваща проверка на „*" АД, ЕИК: *4 за изпълнение на предписания от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна е установено, че не е изпълнено задължително предписание №1 от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна относно изискването:

Работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец януари 2025г. на 21 лица, полагали труд в "*" АД, начислени във ведомост за заплати за месец януари 2025г. в т.ч. и на Ж. Р.

Д. на длъжност „технически ръководител, строителство", съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда." със срок на изпълнение до 18.06.2025 г. С писмо с вх. № 25087988/17.06.2025 г. от работодателя „*" АД, ЕИК: *4 е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписанията от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна. В отговор с изх. № 25062452/ 5

20.06.2025 г. срокът на същите е удължен до 18.07.2025 г. При проверката е представена от работодателя „*" АД, ЕИК: * справка за неизплатени трудови възнаграждения за месец януари 2025 г., от която става видно, че на 15 лица, полагали труд в "*" АД, не са изплатени трудовите възнаграждения, начислени във ведомост за заплати за месец януари 2025г.

Нарушението е извършено на 19.07.2025г. в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „*в" №3, ет.4, ап. оф.8, към който момент е следвало да бъде изцяло изпълнено даденото задължително предписание №1 от Протокол № ПР 2512133/ 20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна за извършена проверка на „*О" АД, ЕИК: *. Посочена е и правна квалификация на деянието по чл.415, ал. 1 КТ.

Св. И. обективно, всестранно и пълно е изяснила фактическата обстановка по административно наказателната преписка и е събрала безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което е пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал обжалваното наказателно постановление, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение.

Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е регламентирана възможността контролните органи на инспекцията по труда и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат изброените в отделни точки мерки, каквато е даването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването на длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други – чл.404, ал.1, т.1 от КТ.