Решение № 5024 от 15.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5024 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110204484 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В законоустановения срок е постъпила Жалба, изходяща от Р. Р. Н., действаща чрез пълномощника си адв.Е. Г. от САК, срещу издаденият срещу нея Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 7626921, издаден на 13.06.2023г от СДВР. Видно от Справката-картон на водача Н., този ЕФ й е бил връчен на 23.02.2024г. Жалбата срещу него е подадена на 02.03.2024г.

Видно от пощенското клеймо върху пощенския плик, с който е станало това и който е приложен към изпратената от административнонаказващият орган (АНО) административно наказателна преписка. Като подадена от активно легитимирано за това лице (именно наказаното с обжалвания акт на администрацията лице), при това в законоустановения от чл.189, ал.8 от ЗДвП 14-дневен срок от връчване на ЕФ, поради което Жалбата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по същата.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен по еказания в Жалбата начин и адрес (чрез процесуалния представител) не се явява. Не се явява и процесуалният представител. Вместо това преди открИ.е на заседанието, от името на жалбоподателя е депозирана Молба, с която се дава съгласие делото да се гледа в отсъствие на жалбоподателя и неговият представител, поддържат се изразените в Жалбата основания, според които се твърди, че обжалваният ЕФ е неправилно и незаконосъобразно издаден, поради което следва да бъде отменен. Прави се и искане за произнасяне в полза на жалбоподателя на направени по делото разноски в размер на 400 лева.

Въззиваемата страна СДВР, също редовно уведомена, не изпраща представител, но е депозирала писмени бележки, в които настоява за правилност и законосъобразност на 1 атакувания ЕФ и моли за неговото потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В Жалбата се твърди неправилност на атакувания ЕФ: защото в същия е посочено, че нарушението е осъществено на територията на град София, но същевременно се твърди да е осъществено извън населено място;. Същевременно се изразява становището, че привързването на ал.2 на чл.21 на ЗДвП към ал.1 от същата разпоредба на чл.21 от ЗДвП е невъзможна юридическа конструкция, което лишава санкцията от основание, поради което наложеното наказание се явява лишено от основание, откъдето и незаконосъобразно.

Абсурдността на привръзката на ал.2 към ал.1 се извежда от това, чу нарушението по ал. 2 е самостоятелно, различно от нарушението по ал.1 на чл.21 от ЗДвП, т.к. при ал.2 имаме пътен знак, който определя величината на скоростта, а по ал.1 имаме тази стойност е предварително законово определена. Изразява се съмнение относно процедурата по издаване на обжалвания ЕФ, като се изразява съмнение и относно техническата годност на АТСС, с което нарушението да е установено.

Съдът, въз основа на предоставения от

АНО доказателствен материал

– административнонаказателната преписка в цялост, като цени целия този доказателствен материал, без да намира противоречие в същия, (обжалваният ЕФ с фотоснимки; разпечатка от информационната система на ОПП – СДВР за регистрацията на процесния л.а. Ауди с дк№ *** със собственик ОТП Лизинг ООД и вписан ползувател именно жалбоподателката Р.

Н.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г на Министъра на вътрешните работи ца изменение и допълнение на предходна Заповед за утвърждаване на образци на електронни фишове с приложен образец на новата форма на ЕФ – ползвана при издаване на обжалвания ЕФ;

Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023г на БИМ на видео радарната система тип Cordon М2 с фабричен № SN MD1195; Преглед на вписан тип средство за измерване на БИМ – относно средство тип Cordon М2, валидно до 13.06.2027г.; Решението за одобрение на уреда за измерване - Cordon М2; Справката-картон на водача, разпечатана от системата на ОПП – СДВР; Протокола за използването на АТСС тип Cordon М2 с № MD1195 на 13.06.2023г., за времето от 16,45 часа до 19,00 часа – с посочен участък за контрол – Околовръстен път срещу № 324 с посока на движение от ул.Стар Лозенски път към ул.Патриарх Герман, като се контролира скоростта извън населено място, с въведено с пътен знак В26 ограничение 80 км/ч, с действие на АТСС – за приближаващи МПС, като АТСС е била приведена в стационарен режим на измерване, което се осъществява на 250 м от пътния знак, намира за установено по безспорен начин, че: жалбоподателят не е собственик на автомобила, а негов ползувател, който е вписан в регистрационния талон на автомобила.

Като такъв ползувател, в случая АНО правилно е ангажирал отговорността именно на жалбоподателя.

Видно от цитирания по-горе Протокол за използване на АТСС, както и от фотоснимките към обжалвания ЕФ, на посоченото в ЕФ място – извън населено място, но в рамките на Столична община, е действало въведеното с пътен знак В 26 ограничение от 80 км/ч за движещи се по Околовръстния път на гл.София пътни превозни средства. На посочените в 2

ЕФ дата и час процесното МПС, с вписан в регистрационния талон именно жалбоподателя по делото, АТСС тип Cordon М2 с фабричен № SN MD1195 е регистрирало движение на автомобила със скорост от 101 км/ч. В обжалвания ЕФ, след приспадане на 3% толеранс (указан в Протокола на БИМ като възможна техническа грешка), скоростта на движение на автомобила е приета за 97 км/ч, поради което превишението над максимално допустимата скорост е определено на 17 км/ч, което обстоятелство има отношение към размера на глобата – да бъде по 182, ал.2, т.2 от ЗДвП - Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т.2 - за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

В чл.2 от Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове са посочени границите на 28-района на Столична община, като Околовръстен път в процесния участък не е включен в нито един Столичен район, а само се сочи като граница между различни райони. От друга страна Законът за устройството и застрояването на Столичната община в Раздел V: Устройство на техническата инфраструктура и неговият чл. 13, ал..1 указва обхвата на техническата инфраструктура на Столична община: 1. републиканските пътища и пътните принадлежности извън тях, включително пътните възли за привързване към градската улична мрежа..., какъвто в случая се явява Околовръстния път в интересуващата ни.

Според легалното определение на §.1, т.8 от ДР на Закона за за административнотериториалното устройство на Република България, "Землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Затова правилно според настоящия съд в обжалвания ЕФ е посочено, че произшествието е извършено на територията (землището) на гр.София. Също така правилно е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, доколкото разпоредбата на приложимия в случая ЗДвП - §6, т. 49 от ДР на ЗДвП "Населено място" е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци – каквито в случая не са установени, поради което наказанието глоба е определено по чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП. За пълнота на изложението съдът указва на жалбоподателя, че за същото нарушение, но извършено в населено място не се предвижда по-ниска санкция - и по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глобата е в размер на 50 лева за а превишаване от 11 до 20 km/h.

По гореизложените причини съдът намира, че правилно е приложен материалният закон – посочването на гр.София в обжалвания ЕФ указва не обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място и по този начин да се въвежда вътрешно противоречие в акта, изрично указващ нарушението да е извършено извън населеното място; София като град е посочен за обозначаване на територията, землището, в което е извършено нарушението.

След посочването на този основан белег, е подаден и административен точен адрес на мястото на нарушението – Околовръстен път (който, както се посочи по-горе, е сочен като граница на райони на Столична община, включен от чл.13, ал.1, т.1 на ЗУЗСО в техническата инфраструктура на града (чиято община има статута на област според ЗМСМА), но Околовръстния път не се счита за част от населеното място по смисъла на 3

ЗДвП. Не е налице вътгрешно противоречие между фактите и обстоятелствата, описващи мястото на извършване на нарушението в обжалвания ЕФ.

Относно твърдяната абсурдна правна конструкция на привързването на ал.2 на чл.21 от ЗДвП към ал.1, съдът не намира абсурдност в тази привръзка: АНО е длъжен да посочи диспозицията на правната норма, на нарушението. В ал.1 се въвежда общо правило за поведение – задължението за въздържане от управление на МПС над предварително определени в закона стойности, въведени в разпоредбата в табличен вид – изрично е въведено, че се забранява на водачите на МПС да превишават тези стойности. В ал.2 на същия чл.21 от ЗДвП е посочено, че с пътен знак могат да бъдат въведени различни стойности, които не следва да се превишават. Простото сравнение между полваната от законодателя техника на изразяване на волята в двата случая е, че самият законодател за краткост в ал.2 не е възпроизвел изрично изпълнителното деяние на нарушението – нарушаване на въведената забрана. Това налага привързването на двете разпоредби.

Разпоредбата на ал.2 на чл.21 от ЗДвП сама по себе си не указва изпълнително деяние на нарушение; това изпълнително деяние е указано в ал.1 и затова правилно АНО е направил привръзката.

По отношение съмненията на жалбоподателя и процесуалният му представител относно техническата годност на АТСС, с което е установено и заснето нарушението, съдът не намира основание за такива съмнения, предвид цитираните по-горе доказателствени средства(и тяхното съдържание) в тази насока.

Предвид гореизложеното, съдът намира обжалвания ЕФ за правилно и законосъобразно издаден, поради което следва да бъде потвърден.

По отношение претенцията за разноски в полза на жалбоподателя – 400 лева за адвокатски хонорар, съдът намира същата за неоснователна, предвид изхода на делото.

Предвид претенцията на въззиваемата страна СДВР за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на делото, съдът намира същата за основателна, но предвид пасивното участие на страната в процеса (изразяваща се само в подаването на писмени бележки, без участие в открито съдебно заседание) пазмерът на признатите и присъдени разноски следва да бъде в минимален размер от 80 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 т.5, вр.ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер.К № 7626921, издаден на 13.06.2023г от СДВР, с който на Р. Р. Н. с ЕГН ********** е наложено наказанието глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

4

На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Р. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати на въззиваемата страна СДВР сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За Решението да се съобщи на страните, като им указва, че могат да обжалват Решението в 14 дневен срок от съобщаването му пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5