Акт от 22.04.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 9 гр. Русе, 22.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІI-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

Д. като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 396 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от „Институт за социално управление“ /ИСУ/ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя В.Д. против Решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г., издадено от Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР 2014-2020) и Заместник-министъра на труда и социалната политика. С оспорваното решение е постановено следното:

„1.

Установявам извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ – нарушение на принципите, заложени в чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 и по-конкретно принципите за добро финансово управление – икономичност, ефективност и ефикасност.

Съгласно т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. се определя размер на финансовата корекция, 100% от реално предоставените средства.

2.

На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. и съгласно т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3, определям финансова корекция в размер на 100 на сто от реално предоставените средства.

3.

Извършвам финансовата корекция в размер на 176 334,75 лв.

4.

Финансовата корекция ще се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба.

5.

Регистрирам нередност и същата да бъде вписана в Регистъра на нередностите по ОП РЧР.

6.

На основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ отменям предоставена БФП за сумата 176 334,75 лв.

7.

На основание чл. 3.75 от административния договор, бенефициентът следва да възстанови в 14 дневен срок от получаване на настоящото решение на УО сумата в размер на 176 334,75 лв. по следната банкова сметка:

……

***, че бенефициента не преведе посочената сума, на основание чл. 3.76 от Административния договор УО има право на обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието.“

В жалбата срещу решението се съдържат подробни съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Наведени са твърдения, че в хода на административното производство не са установени доказателства за 100-процентово неизпълнение на дейностите по проекта, а от там и за основание за определяне на финансова корекция в размер на 100%.

Жалбоподателят възразява, че дори и да се приеме, че е налице някакво неизпълнение то засяга само част от дейностите, а именно дейност 2 и дейност 3, и финансовата корекция би следвало да бъде определена като процентен показател само върху разходите, извършени за изпълнение на тези дейности. С жалбата се оспорва решението на УО на ОП РЧР в неговата цялост като се претендира отмяната му, а в условията на алтернативност се иска неговото изменение и определяне на пропорционална финансова корекция. Претендира се и присъждане на направените в хода на делото разноски.

Ответната в производството страна –Ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 и Заместник-министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител главен експерт Д. – лице с юридическо образование, в писмен отговор по жалбата, в хода на делото по същество и в представени писмени бележки, оспорва основателността на жалбата. В частта, с която е постановено регистриране на нередност счита жалбата за недопустима. По съществото на спора сочи, че в хода на съдебното производство безспорно са били установени фактическите обстоятелства, послужили като основания за издаване на оспорения административен акт. Отчитането на проведени обучения и искането на средства за такива, без реално обучения да са провеждани във всички случаи е нарушение на принципите, като размерът на определената финансова корекция е съобразен със съответното приложение от Наредбата за посочване на нередности.

Иска се жалбата на ИСУ ЕООД да бъде отхвърлена като се претендира и присъждане на разноски. Оспорва претендираните от жалбоподателя разноски по основание и размер, вкл. поради прекомерност като не сочи конкретни доводи в тази посока.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от

02.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в процентен показател, разпоредено е извършването й с посочване на абсолютна сума, както и регистрирането на нередност и отмяна на предоставената на жалбоподателя БФП. Указан е също така и начинът на доброволно плащане на финансовата корекция. С оглед на заявеното от оспорващото дружество в жалбата оспорване на решението изцяло, което се поддържа и в съдебно заседание, съдът счита, че жалбата се явява частично недопустима. Решението съдържа диспозитив от общо 7 точки като част от тях обаче не представляват волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения или се засягат законни интереси на адресата на административния акт. Такива са т. 4 и т. 7 от диспозитива на оспорваното решение, в които се посочва, че финансовата корекция ще бъде извършена по реда на ЗУСЕСИФ и относимите подзаконови разпоредби и са указани срокът и начинът на заплащане на финансовата корекция. В тази си част решението на УО на ОП РЧР няма характер на индивидуален административен акт и поради това не подлежи на оспорване.

На следващо място, жалбата е недопустима и по отношение на т. 3 и т. 6 от диспозитива на решението. В т. 3 е разпоредено извършване на определената в предходната точка от решението финансова корекция.

В чл. 75 от ЗУСЕСИФ е регламентирано извършването на финансови корекции като се посочва (в ал. 1 и ал. 2 на чл. 75), че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4, а след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От текста на тази норма е видно, че извършването на определена с решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ корекция представлява фактическо действие неплащане (от УО) или плащане (от бенефициера) в зависимост от това дали корекцията е определена преди или след изплащането на БФП на бенефициера. С оглед на това и съдържанието на т. 3 от решението, макар привидно да има разпоредителен характер, всъщност е декларативно изявление и във връзка с указанието на т. 7 единствено посочва начинът, по който ще се извърши конкретната финансова корекция, т.е. начинът на изпълнение на решението за определяне на финансова корекция. Тук следва да се има предвид, че определянето и извършването на финансова корекция не са идентични понятия, а различни и последователни фази от производството по налагане на такава.

С т. 7 от решение УО е постановил отмяна на предоставената БФП за сумата от 176 334,75 лв. на основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Това означава, че самото извършване на финансовата корекция съставлява отмяна, респективно намаляване на предоставената БФП, което стъпва по силата на закона като последица от определянето на финансова корекция при установена нередност, като за това не се изисква изрично волеизявление на УО. С оглед на това разпореждане, с което се постановява „отмяна на предоставена БФП“ само по себе си няма правно действие върху сферата на бенефициера, а само квалифицира резултата от наложена (определена с решение по чл. 73 и извършена по реда на чл. 75 от ЗУСЕСИФ) финансова корекция.

На последно място съдът намира за недопустима жалбата на ИСУ ЕООД и в частта, с която се оспорва т. 5 от Решението на УО на ОП РЧР, с която е разпоредено регистриране на нередност и вписването й в Регистъра на нередностите по ОПРЧР.

Редът за администриране на нередности е уреден в нарочен подзаконов нормативен акт – Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно тази наредба на регистриране подлежат както сигналите за нередности, така и установените вече нередности, независимо от това какви ще са последиците от тях за бенефициера. Така съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ установяването на наличие или липса на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт. Първата писмена оценка съдържа мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната процедура. Едновременно с това ал. 3 на същия член изрично предвижда, че за първа писмена оценка по ал. 1 се счита и решението за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, когато същото съдържа всички реквизити, посочени в ал. 2 (т.е. наименованието на органа, който я издава; наименование на документа с отбелязване на правното основание за издаването му; описание на извършените действия и посочване на нарушената правна норма; финансовото изражение на нередността; дата на издаване и подпис на лицето, издало първата писмена оценка, с посочване на длъжността му). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ информацията за установените по реда на чл. 14 нередности се въвежда в срок до три работни дни от датата на издаване на акта по чл. 14, ал. 1 или чл. 14, ал. 3 в електронна система, когато е възможно, или в Регистъра, поддържан в електронен формат съгласно приложение № 1. Видно е, че регистрирането на нередност представлява техническо действие за отразяване на определени обстоятелства, в случая установяването на нередност чрез решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция, в нарочно създаден за целта регистър. Това означава, че разпореждането за регистриране на нередност няма за адресат жалбоподателя, а е насочено към съответните длъжностни лица, които следва да извършат регистрирането на нередността и по този начин решението в тази му част – по т. 5 съставлява вътрешно-ведомствен акт, който по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК е изключен от обхвата на съдебния контрол по АПК, доколкото в конкретния случай с регистрирането на нередността не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.