Определение № 69 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110149785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. К.

/пълномощно на л. 9 от делото/, срещу „М.К.“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „М.К.“ АД, чрез юрисконсулт Г. Р. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на „Б. С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „Б. С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026г., от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, „Б. С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на ищеца „Т. С.” ЕАД.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца, в размер на сумите, както следва:

1./ 122,59 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., офис .,, аб. № , за период от 01.11.2022 г. до 28.02.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.02.2025 г. до изплащане на вземането, с която длъжникът се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, 2./ 23,79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за период от 31.12.2022 г. до 10.02.2025 г., 3./ 49,99 лева, представляваща 1 главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 28.02.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.02.2025 г. до изплащане на вземането, с която длъжникът се е обогатил за сметка на обедняването на заявителя, 4./ 11,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 10.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8548/2025 г. на СРС, 29 състав.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, ж. к. , бл. , вх., офис .,, абонатен № . Поддържа, че съгласно чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвала такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. Съгласно чл.

40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. За непогасените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения, че е получил издавани от ищцовото дружество ежемесечни фактури с основание процесните вземания и поддържа, че за първи път е узнал за тях с получаване на препис от исковата молба по настоящото дело. Твърди, че соченият за топлоснабден имот не е ползван в исковия период, вкл. че не е ползван от ответника, поради което счита институтът на неоснователното обогатяване за неприложим в разглеждания случай. Намира за недоказани твърденията на ищеца, че е заплатил суми за дялово разпределение на фирма – топлинен счетоводител, поради което оспорва претенцията за заплащане на заявените суми за тази услуга. В условията на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД: наличието на обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 8548/2025 г. по описа на СРС, 29 с-в.

2

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на страната на ищеца да представи по делото, намиращите се у него документи, свързани с отчитането и разпределянето на ползваната ТЕ в процесния имот за процесния период, в срок до първото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 178,95 евро, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Ж., с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет., ап. , моб.тел.: .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна експертиза, като ненеобходимо предвид липсата на възражения в срока по чл.

131 ГПК за извършени от ответника плащания в погашение на процесните вземания.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице – и от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3