Решение № 45 от 07.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пазарджик, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500695 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1023 от 23.09.2022г. постановено по гр.д.№20225220101604 по описа на същия съд за 2022г., е осъден Г. Т. П. , ЕГН-**********, с адрес с.В., обл.Пазарджик, ул.“13-та“ №6, да заплати на основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД, на К. А. П., ЕГН-**********, с адрес с.В., обл.Пазарджик, ул.“10-та“ №7, сумата от 3500лв, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди-болки и страдания/стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство, изнервеност/, настъпили от престъпление по което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №562/2019г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва от 12.08.2017г. и до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения размер от 3500лв и до пълния му претендиран размер от 5000лв. Със същото решение ответникът Г. Т. П. е осъден да заплати на ищеца К. А. П. съдебно деловодни разноски в размер на 350лв съразмерно с уважената част от иска, както и държавна такса по сметка на РС-Пазарджик размер на 140лв.

1

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника Г. Т. П., с въззивна жалба с вх.№20759 от 17.10.2022г., в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 от ГПК. Единствените доводи развити в жалбата са, че решението е несправедливо, че жалбоподателят няма доходи за разлика от П. и че и П. е пострадал от нанесен му побой. Моли да се отмени решението и се отхвърли изцяло иска на П.. Прилага удостоверение за получавана от жалбоподателя пенсия и трудов договор.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника по иска Г. Т. П. от с.В., обл. Пазарджик, с вх.№20759 от 17.10.2022г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ във връзка с чл.52 от същия закон, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат и следствие от извършен деликт-престъпление.

В исковата си молба против Г. Т. П. от с.В., обл.Пазарджик, ищецът К.

А. П. от същото село, чрез адв.Л. Л. поддържа, че двете страни са били на банкет на 12.08.2017г. от 14.00ч. проведен в читалището на с.В., обл.Пазарджик състоял се след ловен излет на дружинката в селото, на който присъствали 30човека. Ответникът бил употребил по-голямо количество алкохол и седял на противоположния край на масата, а ищецът седял до председателя на ловната дружинка-Е.Т.Н., като в близост се намирали и други ловци-М.А.К., В.Н.Х. и К.Ч.. Твърди се, че на масата се употребявало алкохол, но че ищецът по принцип не употребявал такъв. В един момент ответникът П. започнал да обижда ищеца П. като недоволствал защо не му е донесъл студена бира. Думите му били отминати без внимание от ищеца, преценил, че ответникът след употребения алкохол не е в състояние да направи трезва преценка за действията си. В заключителната част на банкета и по време на прибирането на чашите и посудата от масите, в което се включил и ищецът, ответникът се приближил до него започнал да го псува и обижда, бил видимо повлиян от изпития алкохол, като хаотично и несвързано недоволствал от отношенията между ловците в дружинката. В 2 един момент, се приближил прекалено близо до ищеца и размахвал ръце за да го удари, при което последният го отблъснал и П. паднал на пода до масата. Станал и си тръгнал без да каже нито дума. По-късно минал покрай дома на К. П. и казал на баща му в присъствие на съпругата на ищеца, че „Твоят син ме удари три юмрука, но аз съм много отмъстителен и ще си отмъстя!“. Бащата на ищеца набрал телефонния му номер и го упрекнал, К.

П. пристигайки у дома си разбрал какво се е случило, както и че казаното от П. не отговаряло на истината поради което се обадил на председателя на ловната дружинка Е.Н. за да дойде у дома му и да обясни на баща му за случилото се. Твърди се, че Е.Н. посетил дома на ищеца и обяснил на баща му какво в същност се е случило, като разговорът се провел на двора, при което двамата били предупредени от съпругата на ищеца Б.Г.В., че пред дома им стои Г. П.. Било около 20.00ч., като бащата на ищеца излязъл пред дома си с намерение да успокои П. и инцидентът да приключи спокойно, като ответникът само повтарял: “Къде е, бе!“ вероятно имайки предвид К. П..

Последният също излязъл навън, като навън била и Б.В., а до входната врата била Е.П. с внука си , както и Е.Н.. Твърди се, в този момент ответникът Г.

П., който бил гол до кръста извадил личния си газов пистолет „Зораки“, модел 914, като бръкнал в десния си джоб на шортите си, които се били смъкнали под тежестта на оръжието надолу към колената му; насочил пистолета към гърдите на К. П. и извикал “Сега ще те трепя!“. Ищецът посочва, че в този момент той се е намирал на около метър половина разстояние от ответника П.. От тази закана на П. ищецът П. изпитал силен страх, тъй като не знаел, че оръжието е газово и очаквал във всеки един момент да прозвучи изстрел, да бъде прострелян и убит. Ищецът твърди, че макар в този момент да е бил много изплашен, инстинктивно скочил към Г. П. и хващайки ръката му, държаща пистолета я отклонил надолу към земята; че в същия момент на помощ му се притекли майка му и баща му, които бутнали П. на земята, а ищецът К. П. изтръгнал пистолета и го бутнал на страни. Веднага ищецът се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента, и помолил да бъдат изпратени полицейски служители, обадил се и на кмета на селото Петър Стоянов Г., пристигнал в рамките на 5/пет/ минути. Твърди се, че в този момент ответникът П. седял на пейката пред дома на П., като присъстващите разказвали на кмета за случилото се и последният видял и пистолета на земята. След 40/четиридесет/минути пристигнал и полицейски автопатрул от 3 служителите В.Л. и С.С.. Твърди се, че междувременно П. си тръгнал, но К. разказал на полицаите за действията му, показал и оръжието лежащо на земята пред дома му. Полицаите и кметът се отправили към дома на П., провели разговор и установили, че той действително притежава газов пистолет „Зораки“, модел 914, 9мм, със сериен номер .., официално регистриран в РУ-Пазарджик, след което било иззето от последните газовото оръжие. Твърди ищецът, че докато полицаите са намирали пред дома на П., П. отново се върнал, повторно се държал агресивно и направил скандал отвън през дома на П., наложило да дойде втори полицейски патрул и да бъде отведен П. в полицейското управление на гр.Пазарджик и задържан за 24часа. Счита ищецът, че с действията си ответникът Г. П. е извършил престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като насочвайки към гърдите на К. П. пистолет, за който пострадалият няма представа, че е газов и му се заканил с убийство с думите “ Сега вече ще те трепя“, като тази негова закана възбудила у ищеца основателен страх за осъществяването й. Твърди се, че за настъпилото събитие ищецът сигнализирал РП-Пазарджик-вх.№2737 от 11.09.2019г. и образувано досъдебно производство №132/2018г., по което било повдигнато обвинение на ответника за престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, като с влязла на 30.01.2020г. присъда по НОХД №562/2019г. РС-Пазарджик признал Г. П. за виновен в извършване на престъпление спрямо К. П. по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода от 1г. и 6месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от 3г. и че по наказателното дело не бил предявен за съвместно разглеждане граждански иск.

Твърди се, че в резултат на отправената закана с убийство от страна на ответника Г. П. по отношение на ищеца П. последният претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен моментен психически стрес, явяващ се пряка и словесна закана с убийство подкрепена с насочване на пистолет, както и страхови изживявания за отнемане на живота по време и след извършване на деянието, получени нарушения в съня, на емоционалния тонус и загуба за известен период на апетит. Твърди се, че причинените на К.

П. неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника Г. П. и цитирано престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК , за което е налице влязла в законна сила присъда и че за 4 действията си причинителят носи гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД.

Моли да се осъди ответника Г. Т. П. да заплати на К. А. П. за причинени неимуществени вреди парично обезщетение в размер на 5000лв ведно със законните лихви считан от датата на увреждането-12.08.2017г., като се коментира и значението на влязлата в сила присъда на наказателния съд по чл.300 от ГПК относно дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с вх.№13608 от 30.06.2022г./л.131/.

Поддържа, че предявеният иск е допустим и основателен, но по размер не съответства на принципа за справедливост въведен в чл.52 от ЗЗД, който моли да бъде определен по справедливост, като предявява насрещно вземане под формата на възражение в размер на 5000лв с което моли да се прихване вземането на ищеца. Твърди, че през същия ден преди да отправи закана за убийство към ищеца, за което е бил осъден, ищецът му нанесъл леки телесни повреди оценени на 5000лв, по приложено съдебно-медицинско удостоверение №156-I /2017 от 14.08.2017г., издадено от д-р Б.Х.П., изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане по лицето и тялото, охлузвания на крайниците. Обяснява, че след излета на ловната дружинка на 12.08.2017г., в която членуват и двамата К. и Г., вечерта се събрали на малък банкет в центъра на селото и всички били подпийнали. След „щурава разправия“ между двамата и „възможна докачка“ от страна на ответника, ищецът се нахвърлил на ответника с удари и го повлачил по земята, при което последният отишъл да се разправя с бащата на ищеца, където станало „леко пиянски скандал“, и без да се замисли ответникът се заканил на ищеца с убийство, „каквото реално намерение не е имал“.

Ответникът се оплакал на следващия ден на сестра си Ц.Г., която го посъветвала да не се съдят и да правят такива лоши работи, защото са съседи и винаги са си помагали, при което ответникът Г. П. решил да я послуша, за които обстоятелства моли да се разпита синът й и негов племенник К. Т. Г..

Поддържа, че ищецът не е бил толкова много уплашен от заканата му с убийство защото след случката винаги е бил на работа и не е представял болнични листове за отсъствие поради тази причина.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид 5 следното:

Страните по спора ищецът К. А. П. на 40години и ответника Г. Т. П., на 65г. възраст, живеят в едно и също населено място-село В., обл.Пазарджик и са членове на ловната дружинка при селото.

Установява се, че двамата са били на организиран ловен излет на 12.08.2017г. в деня на откриването ловният сезон на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина в събота - 12 /дванадесети/ август-ден събота, съгласно Заповед /писмо/ на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието, храните и горите, инж. Григор Гогов, с изх.№ ИАГ-533 от 28.07.2017г. публикувана на сайта на Агенцията, както в българския печат-ежедневници в.“Марица“, в.Труд, „ВГ Лов“ и други, и разпратено до всички заинтересовани страни-Директорите на Регионалните дирекции по горите, Директорите на държавните горски предприятия, Председателите на УС на БЛРС и на НЛРС-СЛРБ, с конкретни указания за начина на провеждане на лова индивидуален и групов, нормите на лов и техника на безопасност при боравене с ловно оръжие, както и документалното оформяне на лова, формите на организиран ловен туризъм от чуждестранни ловци и други.