Определение № 1433 от 26.09.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 1433 гр.Пловдив, 26. 09. 2022г.

Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2453/2022г., взе предвид следното :

И.Н.И. с адрес, посочен в жалбата – ****, област Видин с пълномощник адв.В.П., ***, обжалва“Мълчалив отказ на заявление за предприемане на действия във връзка с неправомерно поставена скоба и наложена санкция“. С приложено към жалбата заявление, отправено до Община Пловдив, ОП Паркиране и репатриране, е поискано от Кмета на общината да се възстановят „направените разходи за скоба“, тъй като се счита, че оспорващото лице неправомерно е било принудено да заплати сума от 40лв. за премахване на скоба за принудително задържане на МПС с рег. № ****.

В жалбата е посочен адрес на И.И. ***, който е идентичен с адреса, отразен в пълномощното за адв.В.П.. Адресът не е обозначен като постоянен и/или настоящ, поради което посредством служебна справка НБД – Население се установи, че адресът на жалбоподателя е постоянен и настоящ.

При тези данни се съобрази, че съгласно чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“

/изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Предвид изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната подсъдност не е регламентирана в специалния закон – ЗДв.П /както напр. в Закона за енергетиката и в Закона за устройство на територията/ и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.

Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :

„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния спор от компетентния за това съд.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.135 ал.2 АПК , съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

Прекратява производството по адм.дело № 2453 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.

Изпраща по подсъдност на Административен съд – Видин жалбата на И.Н.И. *** с пълномощник адв.В.П., против “Мълчалив отказ на заявление за предприемане на действия във връзка с неправомерно поставена скоба и наложена санкция“.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните по делото.

Административен съдия :